Решение № 21420 по адм. д. № 3926/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 21420 гр. София , 28.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 65 състав , в публично заседание на 02.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Ванина Колева при участиет о на секретаря Ирена Йорданова и при участието на прокурора Куман Куманов , като разгледа дело номер 3926 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ ) вр. реда на чл.203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване – 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано по искова молба на Р. В. Я., ЕГН [ЕГН ], от [населено място ] срещу Академията на Министерството на вътрешните работи за заплащан е, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 326,79 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно то изплащане , изразяващи се в преживени душевни болки и страдания , в преживяно чувство на срам от семейството и колегите , обида и огорчение , унижение , накърняване на доброто му име, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед рег.№ 4581з-2281/ 07.11.2022 г. на ректора на Академията на МВР , с който му е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца . В писмен отговор ответната страна , Академията на МВР , излага становище за неоснователност на исковата молба . Твърди , че дейността по реализиране на дисциплинарна отговорност не е с публичен характер и не представлява управленска административна дейност по смисъла на АПК , а дисциплинарнонаказващият орган действа в условията на обвързана компетентност . Представя писмени доказателства . Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна . Претендира разноски . С отговора на исковата молба от ответника са представени писмени доказателства , приети по делото – заповед № 4581з-55/24.01.2022 г. на впд ректор старши комисар доц. д-р Р. Я. за откриване на конкурс за заемане на академична длъжност “Професор , висше училище” във факултет “Полиция” на Академията ма МВР ; заповед № 4581з-1128/12.07.2022 г. на ректора на Академията на МВР доц. д-р И. В. относно извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител ; справка рег. № 4581р-12337/04.08. 2022 г. относно извършена проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР ; заповед № 4581з-2281/07.11.2022 г. за налагане на дисциплин арно наказание “порицание” на ищеца ; заповед № 8121к-13230/11.11.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на държавен инспектор доц. д-р Р. В. Я., на основание чл. 226, ал.1, т.5 от ЗМВР ; протокол № 6 от заседание на Академичния съвет на Академи ята ма МВР , състояло се на 02.12.2021 г; заявление от 25.03.2022 г. от Р. В. Я. за участие в конкурс за заемане на академична длъжност “Професор , висше училище” ;

Решение № 1657 от 15.05.2023 г. по адм. д. № 6861/2022 г. на АССГ , с което е отхвърлена жалбата на Р. В. Я. срещу Заповед № РД09-3490 от 08.07.2022 на министъра на образованието , с която е спрян конкурсът за заемане на академична длъжност “професор” и

Решение № 5119 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 6363/2023 г. на ВАС , с което решението на АССГ е оставено в сила ;

Решение № РС-586-22-09 от 15.02.2023 г. на КПКОНПИ , с което е установен конфликт на интереси по отношение на доц. д-р Р. Я.;

Решение № 730 от 01.02.2024 г. по адм. д. № 4707/2023 г. на АССГ (невлязло в сила ), с което жалбата срещу решението на КПКОНПИ е отхвърлена . В хода на съдебното производство от ответника са представени още заверени копия на: заповед № 8121К-13229/11.11.2022 г. и приложената към нея докладна записка рег. № 4581р-12384/05.08.2022 г., видно от които доц. Р. Я. е награден с почетен знак на Академията на МВР при освобождаването му от длъжност ; писмо от Дирекция „Човешки ресурси“ на Академията на МВР , в което са описани по години броя на извършените проверки и наложени дисциплинарни наказания на служители на Академията . Представен е и сигнал от доцент Я. срещу настоящия ректор на Академията на МВР в подкрепа на твърдението на ответника , че производството по настоящето дело е образувано с цел реваншизъм . Приложено е за послужване адм. д № 10808/2022 г. по описа на АССГ . От ищеца , като доказателства за претърпените неимуществени вреди , са представени и са приети като доказателства 4 броя болнични листове . По искане на страните са разпитани по двата свидетели на всяка страна . От показанията на свидетеля доц. С. Г. С., колега на ищеца от 30 години и декан на факултет „Полиция“ към момента на налагане на дисциплинарното наказание на ищеца , се установява , че доц. Я. бил известен в Академията на МВР с възможно най - доброто име, нямал никакви наказания като служител на МВР , никои не се е оплаквал от него за негативно отношение . Тои е стриктен преподавател , като човек изключително морален . След като му било наложено дисциплинарното наказание за ищеца било много неприятно , почувствал се унизен от отношението на колегите , на много от които е преподавал . Това се отразило на здравословното му състояние , на семеиството му. Бил под постоянно напрежение . Според свидетеля доц. В., ректор на Академията на МВР , търсил “нещо като отмъщение” спрямо доцент Я., който напуснал системата не по собствено желание . Според свидетеля доц. Я. бил човек на честта , награден с почетен знак на школата в П., може би най-перфектният преподавал , без нито едно наказание , награждаван всяка година . След започване на дисциплинарната проверка срещу ищеца колегите и курсантите го заобикаляли по коридора , никои не влизал в кабинета му, където преди постоянно имало хора за консултации . В периода след налагане на наказанието свидетелят С. се е виждал с ищеца , когато са имали общи занятия във Висшето училище по сигурност и икономика в [населено място ], където и двамата преподават в момента , на два месеца поне два пъти . След налагане на наказанието ищецът бил угнетен и обиден , постъпил е и в болница , където свидетелят е ходих да го види . Според показанията на свидетеля М. М. И., колега на доц. Я. от 30 години в Академията на МВР , като се завело делото доц. Я. се чувствал много потиснат , унизен . Повечето колеги го избягвали . Затворил се много в себе си. Постъпил в болница с хипертонична криза . Чувствал се с накърнено достоинство , бил унизен. Според свидетеля И., ищецът винаги се е държал коректно , точно . Години наред бил редактор на бюлетина , бил с високо реноме в академичната област , много етичен и коректен . Свидетелят заявява , че в Академията на МВР се коментирало наложеното на ищеца дисциплинарно наказание . От показанията на свидетеля Н. П. П. – М., началник на сектор „Секретариат“ в Академията на МВР , разпитана по искане на ответника , се установява , че е практика да се образуват дисциплинарни проверки срещу служители на МВР , често се получават сигнали и често има проверки срещу служители . Когато има образувана такава дисциплинарна проверка , нещата се знаят между комисията , която проверява това, между колеги не се говори за това , дори да знаят , не обсъждат . Свидетелят заявява , че не е чула негативни коментари за проверката срещу ищеца . След налагане на наказанието на доцент Я. също не е чувала да се говори за това и това не е повлияло на работата му, а отношението между колегите не се променили . След като е бил наказан е преподавал в Академията докато навърши 60 години . Свидетелят заявява , че ищецът е уважаван преподавател и не си спомням да е бил наказван друг път. От показанията на свидетеля С. П. И., декан на факултет „Полиция“ в Академията на МВР и председател на комисията , извършила проверка във връзка с дисциплинарното нарушение на ищеца , се установява , че в МВР и в Академията е практика да се образуват дисциплинарни проверки . По време на извършване на конкретната проверка не е обсъждана тази проверка , не са изнасяни факти и обстоятелства по хода й. Свидетелят заявява , че няма данни за коментари за тази проверка и не е имало интерес към нея. След налагане на наказанието на доцент Я. според свидетеля не е имало коментари , обсъждания , сред студентите и курсантския състав . По-голямата част от служителите дори не били разбрали . Не е забелязал наказанието да се е отразило на работата му това , като продължил да си изпълнява задълженията съвестно както до този момент . Според свидетеля С. И. репутацията на доцент Я. не била накърнена и тои напуснал Академията на МВР около месец след налагане на наказанието с уважение , бил награден ,. Ответникът твърди , че свидетелите , водени от ищеца , са заинтересовани и не са били очевидци на обстоятелствата , за които свидетелстват , тъй като са напуснали Академията на МВР и водят дела , за което представя писмени доказателства – заповеди и сигнали , подадени от свидетеля С. и ищеца срещу ректора на Академията на МВР . Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните . При така установените факти и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи : Относно допустимостта на иска : Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и сл. от АПК , предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба , че ищецът е неблагоп риятно засегнат и е претърпял неимуществени вреди , пряка и непосредствена последица от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт – Заповед рег.№ 4581з-2281/ 07.11.2022 г. на ректора на Академията на МВР , с който му е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца . Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР ), в чиято структура е органът , издал незаконосъобразния административен акт и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд София -град по реда на глава ХІ от АПК , като предявен пред съда по настоящия адрес на увредения . Изпълнено е и условието на чл.204 ал.1Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК , тъй като вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност - заповед , която е отменена по предвидения в закона съдебен ред с влязло в сила съдебно решение . Съдът намира за неоснователни доводите на ответника , свързани с недопустимостта на иска , тъй като дейността по реализиране на дисциплинарн а отговорност не е с публичен характер и не представлява управленска административна дейност по смисъла на АПК , респ . ЗОДОВ . Както е прието и в

мотивите на Тълкувателно

решение № 4 от 06.11.2023 г. по т. д. № 4/2022г. на ОСС на ВАС , I и II колегия служебнот о правоотношение представлява комплексно правоотношение - от един юридически факт възникват две правоотношение – административно и трудово , като според Конституционния съд (

решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 5/2010г. на КС) административното правоотно шение е водещо и определя специфичното проявление на трудовоправните институти , откъдето произтичат и разликите в правната уредба . С цитираното ТР ВАС приема , че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се счита за приложима за обезщетение за неимущес твени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение . По аргумент за по- силното основание , тази разпоредба е приложима и за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание , какъвто е настоящият случай . В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на съдии от ВКС и ВАС , сезирани на основание чл. 135, ал.4Чл. 135. ⚖️ Практика (3) (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. (2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени както следва: съдия докладчик - избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд. (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд. (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Задължително представителство АПК при спор за подсъдност между общ и административен съд в аналогични на настоящия случаи , в които еднозначно се приема , че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл.1 и ал.2 от ЗДСл и са административни , а съгласно чл. 128Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове , действия и бездействия на административни органи , а заповедта , с която се налага дисциплинарно наказание на държавен служител , съответно представлява административен акт. (Определение № 79 от 28.09.2018г. по гр. д. 72/2018 г., 5-чл. с-в на ВКС и ВАС и др). Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на визираните в разпоредбата предпоставки : незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност , настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат . Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ , отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди , които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове , действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност . При недоказване , на която и да е от посочените предпоставки , обезщетение не се присъжда , като доказателствената тежест е за ищеца . По отношение на първия елемент - отменена та заповед представлява властнически акт на административен орган при неговата административна дейност , както бе посочено по-горе . Неговата незаконосъобразност е установена с акт на съда – окончателно

Решение № 4024 от 19.06.2023 г. по адм. д. № 10808 по описа на АССГ за 2022г. Относно втория елемент от отговорността - наличието на вреда : Съдържанието на понятието „вреда“ не е дефинирано от законодателя въпреки употребата му в редица разпоредби на Закона за задълженията и договорите . Според трайното разбиран е, наложило се в теорията и в съдебната практика , вредите са последици от засягане на субективни права , на защитени от правото блага , които не са предмет на права , както и от накърняване на фактически отношения , които правото защитава . Вредата представлява смущение , накърняване или унищожаване на благата на човека , представляващи неговото имущество , права , телесна цялост и здраве , душевност и психическо състояние . Неимуществените вреди по естеството си увреждат личната сфера на субекта , те засягат личността , без значение в каква област на живота тя се изразява и в какво правоотношение или фактическо отношение встъпва като страна . Това са вреди на физиката , психиката , емоциите , чувствата , усещанията , “репутационни вреди” и т.н. Въз основа на свидетелските показания , изслушани в хода на съдебното производство , подкрепени от писмените доказателства – официални свидетелстващи документи - болнични листове и заповеди , настоящият съдебен състав приема , че в периода на издаване на заповедта за налагане на дисциплинар но наказание на ищеца и след това, в следствие на незаконното дисциплинарно наказание , ищецът е преживял негативни емоции – бил обиден , потиснат , унизен , угнетен , с накърнено достойнство . Негативното отноешение към ищеца и отрицателните емоции , причинени от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се подкрепят освен от свидетелските показания и от факта , че на 11.11.2022 г. е прекратено служебното правоотношение с ищеца , въпреки че от показанията на свидетеля С. се установи , че той продължава да преподава в друго висше училище . Съдът не споделя възраженията на ответника за пристрастност на свидетелите , доведени от ищеца . Те не се намират в служебна или друга зависимост от него , подържали са отношения с него и са били свидетели на преживяванията му по време на дисциплинарното производство , познават го и са били част от академичния състав на Академията на МВР . Житейски логично и оправдано е преподавател , който дълги години е работил в Академията , не е бил наказван и е награждаван , да изпита описаните от свидетелите негативни емоции . Показанията на свидетелите на ответника , от друга страна , следва да бъдат ценени с оглед факта , че те в момента се намират в служебно правоотношение с ответника , а част от тях звучат житейски нелогично , като това , че никой не е разбрал за дисциплинарното производство . Наличието на много дисциплинарни наказания в Академията на МВР не означа автоматично , че ищецът не може и не е преживял стрес , обида и огорчение , както и че не е била накърнена репутацията му. И четиримата свидетели твърдят , че ищецът е бил с отлична репутация , много уважаван , дългогодишен преподавател , многократно награждаван и никога не е наказван . Следователно , логично е издаването на незаконосъобразната заповед да е довело до накърняване на доброто му име, да се е почувствал обиден и огорчен , да е изпитал чувство на срам пред колегите , курсантите и близките си. Това се подкрепя и от представените болнични листове от 10.08.2022 г и 12.08.2022 г. с диагноза есенциална хипертония и хипертонично сърце без (застойна ) сърдечна недостатъчност , издадени след запознаване на ищеца с обобщена справка рег. № 4581р-12337/04.08.2022 г. Всичко това налага извода , че в резултат на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Р. В. Я. е претърпял неимуществени вреди . Съдът приема , че състоянието му се характеризира с външни прояви , на които свидетелите са присъствали и за които дават показания , които се подкрепят и от събраните писмени доказателства . В тази връзка категоричен е изводът , че незаконосъобразната заповед е оказала негативно отражение върху психическото и физическо състояние на ищеца и неговата репутация . Налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - причинно -следствената връзка между незаконосъобразната заповед и неимуществените вреди . В практиката на Върховния касационен съд, изразена в

решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС,

решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането , че "...непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат , а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите ". В тези случаи е налице причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ . Преки са само тези вреди , които са типична , нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат , т. е. които са адекватно следствие от увреждането . Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място , следващо противоправния резултат . В конкретния случай вредите , които се претендират (доказаните психически /душевни страдания , засягане на доброто име) са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказания . Ако не бе издаден незаконосъобразн ият административен акт, ищецът не би претърпяла описаните негативни преживявания . Вредата се изразява в неблагоприятна последица , която накърнява правната сфера на ищеца . На обезщетение подлежат вътрешните , душевни състояния тогава , когато справедливостта налага с оглед конкретните , обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени . Понятието справедливост по смисъла на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не е абстрактно , а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства , с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество , а не със субективното усещане за причинена вреда . Съобразявайки естеството и характера на причинените страдания , обективното състояние на ищеца , като произтичащо от незаконосъобразното дисциплинарно наказание , периодът , в който то е осъществено , и като взе предвид съдебната практика на ВАС, съдът намира , че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в претендирания размер от 3000 лева , тъй като ищецът е доцент , доктор , дългогодишен преподавател в Академията на МВР , с безупречна репутация , не е наказван преди и многократно е награждаван , а породените негативни емоции у него са продължили и след издаване на заповедта . Това е съобразено и с актуалната практика на ВАС по казуси като процесния - така напр .

Решение № 7182 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2024 г., III о.;

Решение № 7281 от 4.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2022 г., III о. и др. Според съда посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените морални вреди от ищеца и този размер съответства на конкретната преценка , направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост . Задължението за лихва има акцесорен характер и следва главното вземане . Предвид обстоятелството , че искът за заплащане на обезщетение е основателен , то и искът за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта - 19.06.2023 година до окончателното изплащане на сумата , е доказан и следва да бъде уважена от датата , от която се претендира в исковата молба – 27.06.2023 г. съобразно с главния иск. В подкрепа на този извод е и т.4 то ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, според което , при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението , както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане , е влизане в сила на решението , с което се отменят унищожаемите административни актове . При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ , на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски , които са в размер на 610 лв. от които 10,00 лева държавна такса и съгласно чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ платеното в брой адвокатско възнаграждение – 600,00 лв. Водим от горното , Административен съд София -град , I отделение , LXV състав ,

РЕШИ:

: ОСЪЖДА , на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди , Академията на Министерството на вътрешните работи да заплати на Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място ] обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3000 лв., причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед рег.№ 4581з-2281/ 07.11.2022 г. на ректора на Академията на МВР , ведно с мораторна лихва за периода от 27.06.2023 г. до датата за завеждане на исковата молба 16.04.2024 г. в размер на 326,79 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (17.04.2024 г.) до окончателното изплащане . ОСЪЖДА Академията на Министерството на вътрешните работи да заплати на Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място ] направените по делото разноски в размер на 610,00 (шестстотин и десет ) лева . Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд София -град пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните . СЪДИЯ :