Решение № 27211 по адм. д. № 4327/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 27211 гр. София , 16.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 44 състав , в публично заседание на 26.11.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Мария Владимирова при участието на секретаря Албена Илиева , като разгледа дело номер 4327 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване АПК вр. чл. 172, ал. 5Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението ЗДвП . Образувано е по жалба на А. Ф. К. от [населено място ] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332 -001172 от 29.02.2024 г., издадена от Д. Д. Д. – началник сектор към СДВР , отдел „Пътна полиция“ СДВР . В жалбата се твърди , че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна , като издадена при нарушения на материалния и процесуалния закон . Сочи се, че административният акт е постановен въз основа на тройна експертиза , чиито изводи не са довели до определение или решение за принудително лекуване и която не може да бъде годно доказателство за нуждите на прокурорската преписка . Иска се отмяна на наложената принудителна мярка . В съдебно заседание жалбоподателят , чрез адв. М. и адв. В., поддържа жалбата , моли да бъде отменена заповедта с присъждане на разнос ки по делото . Ответникът – Д. Д. Д. – началник сектор към СДВР , отдел „Пътна полиция“ СДВР , чрез юрк. П., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Прави възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК . Софийска градска прокуратура – редовно призована , не се представлява и не излага становище по жалбата . Административен съд – София -град , Трето отделение , 44 -ти състав , като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна : С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това , на основание чл. 171, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДвП . За да издаде горепосочената заповед административният орган се е позовал на постановление № 3857/2023 г. по описа на СРП , с което е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратена прокурорс ката преписка , образувана по повод постъпили материали от 09 РУ-СДВР , касаещи поведението на жалбоподателя . Като основание за прекратяване на преписката е посочено , че А. Ф. К. е обявен за невменяемо лице , което не може да носи наказателна отговорност съгласно тройна съдебно -медицинска експертиза изготвена и приложена по НЧД № 10331/2022 г. на Софийски районен съд Наказателно Отделение водено от 15-ти съдебен състав . Установено е, че К. е страдал от психично заболяване , диагноза „налудно разстройство , бипо лярно афективно разстройство – сегашен маниен с психотични симптоми . От административната преписка се установява , че ЗППАМ е издадена по повод на сигнал на група граждани до Началника на 09 РУ с искане за отнемане на свидетелството на К., към който сигнал е приложено посоченото постановление . От съдържанието на постановлението се установява , че прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер с оглед налични по преписката данни , че К. не е наказателно отговорно лице , поради наличното при него психично заболяване . Към преписката е приложен цитираното прокурорско постановление от 06.01.2023 г. на СРП по пр.пр. № 3857 от 2023 г., жалба -сигнал от 01.02.2023 г. от група граждани , живущи в [населено място ] адресирано до началника на 09-РУ-СДВР , докладна записка относно извършена проверка по преписка вх. № 338400 -1394/2023 г. по описа на 09-РУ –СДВР , Епикриза на А. Ф. К. от Държавна психиатрична болница „Св. И. Р.“ [населено място ], изготвена от д-р Е. Р. /лекуващ лека р/ и д-р Ц. К. /началник отделение /, решение на АССГ по адм. д. № 10122 от 2023 г., касаеща оспорването на предходно издадена ЗППАМ на жалбоподателя на основание идентично с процесното , справка картон на водача , доказателства относно компетентността на административния орган постановил ПАМ . По делото са приети без оспорване от ответника доказателства удостоверяващи физическата годност на оспорващия – удостоверение по Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3 на МЗ от 11.05.2011 г. за здравословното състояние на водач /кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС , както и Карта за оценка на физическата годност на водач /кандидат за придобиване на свидетелство /правоспособност за управление на МПС по Приложение № 4 от същата наредба , амбул аторен лист от 05.11.2024 г. При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи : Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК , от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество е основателна : Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административ ен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК , а именно : дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма , спазени ли са административно -производствените прави ла и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона . Съобразно разпоредбата на чл. 23Чл. 23. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Раздел IV. Административнонаказателно отговорни лица от ЗАНН , органите , които налагат принудителните административни мерки , се уреждат в съответния закон . Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП , в редакцията към датата на издаване на оспорваната заповед , принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2 а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица . Със Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР са определени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . В случая ПАМ е наложена от Д. Д. Д. – началник сектор към СДВР , отдел „Пътна полиция“ СДВР . Оспореният акт е обективиран в писмена форма , подписан е от издателя си и е издадена от административен орган , разполагащ с материална и териториална компетентнос т. Същият съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение на АПК реквизити , включително фактически и правни основания за издаване на акта. Съгласно чл. 170, ал. 1Чл. 170. ⚖️ Практика (2) (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Доказателства от АПК в хода на производството административният орган следва да установи съществуването на фактическите обстоятелства , на които се е позовал при издаване на оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът приема , че в случая това не е направено , тъй като от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС . В процесната заповед е вписано правното основание за издаването ѝ – чл.171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП . Посочената норма предвижда налагането на ПАМ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения , а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи , че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това . Съдът приема , че предпоставките , уредени в обсъжданата правна норма за налагане на ПАМ не са налице . От

мотивите на заповедта е видно , че същата е издадена с аргумент , че А. К. „е страдал“ от психично заболяване , като по н.ч.д. № 10331/2022 г. на СРС -НО-15 състав била изготвена тройна съдебна експертиза , с която А. К. бил „обявен за невменяемо лице , което не може да носи наказателна отговорност“ . Основателно в тази връзка жалбоподателят възразява , че с експертиза не може да се „обявява“ лице за невменяемо , а само да се даде експертно становище за здравословното му състояние . На следващо място тази експертиза не е представена по делото дори и след изричните указания на съда в тази насока . Отделно от това, по преписката става ясно , че това е експертиза , изготвена по НЧД № 10331 от 2022 г. водено по реда на Закона за здравето . В случая по делото липсват доказателства относими към здравословното състояние на А. К. към датата на постановяване на оспорената ПАМ - 29.02.2024 г. Изводът за наличието на основанието на чл. 171, ал. 1, б. "а" от ЗДвП , по отношение на жалбоподателя , не е

мотивиран с доказател ства, че за водача видимо е установено , че не отговаря на медицинските изисквания . В нарушение на изискването на чл. 35 и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК в хода на производството пред административния орган не са събрани никакви други доказателства относно медицинското състояние на водача , а това е съществено нарушение на процесуалните правила , което е довело неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая , съответно – и до постановяване на заповедта за ПАМ при фактическа липса на доказателства за това , че спрямо жалбоподателя е налице правното основание по см. чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП . От съдържанието на заповедта е видно , че не са налице факти , обективиращи констатация на актосъставител , че на 29.02.2024 г. А. К. е управлявал своя автомобил и че за него видимо е установено , че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания за това. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено чрез психологическо изследване . Законодателят изисква несъответствието да е видимо , т. е. същото следва да е толкова явно и очевидно , че да се установява и от неспециалист . И не на последно място тази констатация следва да е установена непосредствено от компетентен орган на базата на собственото си възприятие за несъответствието . Тогава , за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност , законодателят е овластил контролните органи временно , до окончателното установяване на съответствието на психологичното състояние с изисквания та, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство . В настоящия случай ПАМ е наложена без да се основава на собствени възприятия на административния орган касаещи психическото състояние на жалбоподателя . Императивно изискуемите непосредствени възприятия за очевидно несъответствие видимо и за неспециалист , са заместени с възприятия на други органи и на специалисти относими към двугодишен период преди налагането на ПАМ . Явната необоснованост и незаконосъобразност на заповедта личи и от факта , че тя повтаря вече постановена такава на 23.02.2023 г. спрямо К., но обявена за нищожна

с решение на АССГ по адм. д. № 10122 от 2023 г. Двете заповед и са с идентични

мотиви и се позовават на едни и същи документи . На следващо място твърденията в заповедта за видимо несъответствие или за каквото и да е несъответствие на състоянието на А. К. с изискуемото такова са опровергани с предоставените по делото медицински документи за актуалното му здравословно състояние и потвърдената му от компетентните медицински лица годност да е водач на МПС - амбулаторен лист , както и Удостоверение за здравословното състояние на А. К. като водач и карта за оценка на физичес ката му годност (по Приложения 3 и 4 от Наредба 3/11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност на водачите от различните категории ). Същите са приети като доказателства без оспорване от ответника . Те представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК , поради което се ползват с обвързваща доказателствена сила . Въз основа на гореиз ложеното съдът приема , че в хода на съдебното производство не са представени и не са събрани доказателства относно възприетото от административния орган наличие на основанието на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП спрямо жалбоподателя . Изложеното обосновава извод за неправилно приложение на материалния закон по см. чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК при постановяване на оспорения акт, респективно – и за основателност на жалбата , което налага уважаването й и отмяната на заповедта за налагане на ПАМ . С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1010 лв., от които 10 лева – държавна такса и 1000 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение . Предвид фактическата и правната сложност на делото Съдът намира за основ ателно възражението на ответника , че претендираният адвокатски хонорар от 1800 лева е прекомерен . Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл . второ от АПК , Административен съд – София град , Трето отделение , 44 състав , Р Е Ш И : ОТМЕНЯ запове д за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332 -001172 от 29.02.2024 г., издадена от Д. Д. Д. – началник сектор към СДВР , отдел „Пътна полиция“ СДВР . ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Ф. К., ЕГН – [ЕГН ], разноски по делото в размер на 1010 / хиляда и десет / лева . Решението е окончателно . СЪДИЯ :