Решение № 27529 по адм. д. № 9500/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 27529 гр. София , 18.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 75 състав , в публично заседание на 09.12.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Геновева Йончева при участието на секретаря Наталия Дринова , като разгледа дело номер 9500 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното : Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК /, във връзка с чл. 118, ал. 1Чл. 118. ⚖️ Практика (28) (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност от Кодекса за социално осигуряване /КСО /. Образувано е по жалба на С. П. Ч. срещу

Решение № 2153 -21-207 от 03.09.2024 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ ) С.-град , с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № [ЕГН ]/53 от 12.07.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С.-град . По изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, съставляващи основания по чл. 146, т. 3 и т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК – нарушение на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон , се претендира отмяната му. Жалбоподателката оспорва преценката на административния орган , отричаща наличието на основанията за изменение на отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ ). Намира за доказан със съответните документи положения от нея учителски стаж на длъжност „дружинен ръководител“ в основни училища в [населено място ] и в [населено място ], област Х., в периода от 01.09.1970 г. до 01.09.1981 г. Възразява срещу извода за неизпълнено условие съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС ). Допълнителни аргументи извлича от относимата за периода регламентация в Закона за народната просвета (отм.) и Указ № 330 за народната просвета (отм.). Доводите в жалбата се поддържат и в с.з., допълнително обосновани със събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства , които оспорващата счита , че установяват основателността на тезата за незаконосъобразност на обжалваните пенсионни актове . Претендират се разноски по представен списък . Ответникът – директорът на ТП на НОИ – С.-град , чрез процесуалния си представител юрк. В., оспорва жалбата по съображения , развити в писмени бележки . Административен съд – София -град , III отделение , 75 състав , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните , приема за установено от фактическа страна следното : На 02.03.2007 г. с Разпореждане № [ЕГН ] (л. 35) е отпусната лична пенсия за ОСВ на жалбопода телката С. П. Ч., пожизнено по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО , считано от 17.09.2006 г. със зачетен ОС от трета категория труд 34 год. 00 мес. 03 дни и навършена възраст 58 г. и 06 м. Въз основа на представените в пенсионното производство документи , вкл. трудови книжки и УП-3, с разпореждането е зачетен учителски осигурителен стаж на г-жа Ч. с продължителност 20 год. 00 мес. 29 дни за периодите : от 15.09.1969 г. - 31.08.1970 г. на длъжност „начален учител” в НОУ „И. В.” [населено място ], обл. Хасковска ; от 01.09.1981 г. до 01.09.1990 г. на длъжност „начален учител” в НУ „Х. С.” [населено място ]; от 01.09.1990 г. до 15.09.1998 г. на длъжност „директор” на НУ „Х. С.” [населено място ] и от 16.09.1998 г. до 13.10.2000 г. на длъжност „възпитател” в ОУ „И. В.”, [населено място ]. На 12.04.2024 г. С. П. Ч. е депозирала молба -заявление /л. 38/ с искане за изменение на отпуснатата й лична пенсия за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1. т. 1, б. „а" КСО , като осигурителният стаж от 01.09.1970 г. до 01.09.1981 г., положен на длъжност „дружин ен ръководител " при ОК на Д. - [населено място ], да й бъде признат за учителски по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС . С Разпореждане № [ЕГН ]/53/12.07.2024 г. длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО се е произнесло отрицателно по така подаденото заявление . Според

мотивите на пенсионния орган за периода 01.09.1970 г.-01.09.1981 г. /11 год. 00 мес. 00 дни/ е зачетен осигурителен стаж на длъжност „дружинен ръководител” към ОК на Д. - Х. по представена Трудова книжка №75/15.09.1969 г. Същият не е признат за учителски стаж , тъй като лицето не представя документ , с който да се удостовери дали е изпълнена пълната норма на задължителна преподавателска работа . Посочено е, че според данните в трудовата книжка г-жа Ч. е заемала длъжността „дружинен ръководител” в основните училища в [населено място ] и [населено място ], област Х.. В отговор на изпратено служебно запитване за потвърждение на преподавателската норма до ОУ „Х. Б.“, [населено място ] и ОУ „Х. Б.“, [населено място ] е получена информация , че лицето не фигурира в разплащателните ведомости на посочените учебни заведения . При съобразяване на регламентацията в чл. 69в, ал. 1 и ал. 3 КСО , както и тази в чл. 19, ал. 5 НПОС е прието , че г-жа Ч. е пенсионирана по реда на чл. 68, ал. 1-3 КСО , без да е придобила право на учителска пенсия , тъй като няма изискуемия учителски осигурителен стаж и към дата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето не заема учителска длъжност . Разпореждане № [ЕГН ]/53 е обжалвано и потвърдено

с

Решение № 2153 -21-207 на директора на ТП на НОИ -С.-град . Решаващият орган е концентрирал правния спор до това дали зачетения по Трудова книжка № 75, издадена на 15.09.1969 г. стаж от 11 год. 00 мес. и 00 дни, положен от жалбоподателката в периода от 01.09.1970 г. до 01.09.1981 г. на длъжност „дружинен ръководител“ , е учителски по смисъла на НПОС . Даденият

с решението отрицателен отговор е

мотивиран с липсата на изискуемите съгласно чл. 19, ал. 2 и ал. 3 НПОС кумулативни предпоставки . Аргументи са извлечени от информацията , получена от учебните заведения в [населено място ] и в [населено място ], според която С. П. Ч. не фигурира в разплащателните им ведомости . Същата била назначена в структурата на ОК на Д. - [населено място ], поради което не можело да се потвърди дали е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа . Решаващият орган е потвърдил , че зачетеният по Трудова книжка № 75/15.09.1969 г. стаж е придобит при работодател ОК на Д. - [населено място ]. Подчертал е, че ОК на Д. - [населено място ] е посочен не като назначил жалбопода телката в учебно или възпитателно заведение , а като работодател , при който е положен трудът . С тези

мотиви директорът на ТП на НОИ -С.-град възприел извода на пенсионния орган , че стажът на С. П. Ч. от 01.09.1970 г. до 01.09.1981 г. не е положен в учебно и/или възпитателно заведение , създадено по реда на отменения ЗНП /отм./ или по ЗПУО , поради което не отговаря на императивно изискване на закона за определянето му като учителски .

Решение № 2153 -21-207 е връчено лично на г-жа Ч. на 11.09.2024 г. /л. 77/. Жалбата срещу него е депозирана в съда на 20.09.2024 г. Към нея са приложени архивни документи от Държавен архив – Х., фонд № 1130, инв. опис № 2, а именно : протоколи с номера 34/01.02.1971 г., 39/22.06.1971 г., 44/01.12.1971 г., 45/31.12.1971 г. и 94/29.06 .1976 г. от заседания на Педагогическия съвет при ОУ „Х. Б.“ в [населено място ], област Х.. Протоколите са приети без оспорване от ответника . Допълнително са представени от жалбоподателката с молба от 22.10.2024 г. Уверение № УД-07-198/26.09.2024 г. от ПУ „П. Х.“, Филиал „Л. К.“ – К. за придобита от С. П. И. (понастощем Ч., вж. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л. 28/) образователно -квалификационна степен : полувисше образование , специалност „начална училищна педагогика“ . По реда на чл. 192Чл. 192. ⚖️ Практика (2) (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. (2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа. (3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените и вреди. Оспорване на истинността на документ ГПК , вр. чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК са приети като доказателства и документи , представени от Държавна агенция „Архиви“ -Регионален държавен архив – П., отдел „Държавен архив“ - Х., както и от ТП на НОИ – Х.. За изясняване на фактическата обстановка в съдебното производство са разпитани свидетелите Н. Г. М. и И. П. Т.. Според представените служебни бележки изх. № 28/31.10.2024 г. и изх. № 31/26.09.2024 г. /л. 128 и л. 129 от делото / същите са завършили основното си образование в ОУ „Х. Б.“ – св. Т. в училището в [населено място ] през учебните 1975/1976, 1976/1977, 1977/1978, 1978/1979, 1979/1980, 1980/1981, 1981/1982 и 1982/1983 г., а св. М. в ОУ „Х. Б.“ [населено място ] през учебните 1972/1973, 1973/1974, 1974/1975, 1975/1976, 1976/1977, 1977/1978, 1978/1979 и 1979/19 80 г. Свидетелите описват познанството си с оспорващата като „дружинен ръководител“ в учебните заведения в [населено място ] и [населено място ]. Същите дават подробни сведения във връзка с училищния живот и своите преки впечатления от контактите си с г-жа Ч. като техен преподавател . При така установените фактически обстоятелства , след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК и съгласно правомощията си по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК , от правна страна съдът приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна , имаща право и интерес от оспорването , срещу подлежащ на обжалване акт, след осъществен административен контрол . Същата е депозирана в законоустановения срок , предвид което се явява процесуално допустима , като разгледана по същество е основателна . Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "a" КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите , добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответнот о териториално поделение на НОИ . По силата на чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с

мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази нормативна уредба и приложените на л. 76 и л. 126 Заповед № 1015 -21-22 от 19.01.2024 г. и Заповед № 25820/26.08.2024 г., съдът намира , че оспореното в настоящото производство

Решение № 2153 -21-207/03.09.2024 г. е издадено от материално и персонално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ С.-град при условията на заместването му от г-жа Е. И. Л. – директор на дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на ОИ – С.-град . Идентичен извод следва и по отношение на потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН ]/53/12.07.2024 г. за отказ да бъде изменена отпусната на жалбоподателката лична пенсията за ОСВ . Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат , изменят , осъвременяват , спират , възобновяват , прекратяват и възстановяват с разпореждане , издадено от длъжностното лице , на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт , или други длъжностни лица , определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт . Процесното разпореждане е издадено от М. С. С. – началник на сектор „Отпускане на пенсия – четвърти“ , на която със Заповед № 1015 -21-92/11.03.2020 г. /л. 62/ е възложено ръководството на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 99, ал. 1 КСО. Оспореното

Решение № 2153 -21-207, както и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН ]/53 формално отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 КСО , във връзка с чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК . Посочени са фактическите и правни основания за издаването им. Спазени са изискванията за форма , като упражнената компетентност е обоснована с конкретно цитирани разпоредби от КСО и НПОС , приложени съобразно приобщените с административната преписка документи . Противно на доводите в жалбата , не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила . Пропускът на пенсионните органи e при прилагането на материалния закон . Съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО на учителите , които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии " и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец , за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Според чл. 69в, ал. 5 КСО лицата , които заемат учителски длъжности , и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106. Въз основа на тази делегация (съответно и на чл. 9, ал. 11 КСО ) е приета Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж . В чл. 19 от нея се съдържа легална дефиниция на понятието "учителски стаж " – това е осигурителният стаж , положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения . Текстът на чл. 19, ал. 2 от НПОС гласи , че учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата , заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък , утвърден от министъра на образованието и науката , съгласуван с управителя на НОИ , ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование , професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа . Горепосочената нормативна уредба е в основата на разрешението , дадено

с

Решение № 2153 -21-207 и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН ]/53, като е прието , че няма данни С. П. Ч. да е изпълнила норма за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител и съответно , организацията към която е работила не е създадена по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование . Това становище не може да бъде споделено . В случая няма спор , че през процесните периоди от време от 01.09.1970 г. до 01.09.1981 г. С. П. И. (понастоящем Ч.) е работила към ОК на Д., [населено място ] на длъжност "дружинен ръководител ". Според представеното по делото копие от трудова книжка № 75 от 1969 г. (л. 69 и сл.), макар и да е била назначена към ОК на Д. - Х. е осъществявала длъжността дружинен ръководител последователно в ОУ "Х. Б." в [населено място ] и след това в „ОУ „Х. Б.“ в [населено място ] в периода от 01.09.1979 г. до 31.08.1981 г. Стажът през този период не е зачетен от ответника за учителски , поради липсата на данни за жалбоподателката във ведомостите за изплатени заплати на двете училища . Това е логично и се обяснява с обстоятелството , че оспорващата е била назначена не пряко в съответните училища , а в ОК на Д.. В съдебната преписка са налични Заповед № 42 от 10.08.1970 г. и Заповед № 122 от 04.11.1970 г. на председателя на ОК на Д. – Х., ОС на ДПО „С.“, по силата на които С. П. И. е била назначена за щатен дружинен ръководител в училището в. Крепост , считано от 01.09.1970 г. Като такава тя фигурира и в Заповед № II-10/04.1973 г. на председателя на ОС на ДПО „С.“ за определяне на заплатите в училище „Х. Б.“ в [населено място ]. В това качество оспорващата е участвала и в заседанията на Педагогическия съвет на учебното заведение в [населено място ] в отделните периоди през 1971 г. и 1976 г., видно от приложените по делото протоколи от архивния фонд на Държавен архив - Х.. В представената от ТП на НОИ – Х. справка са отразени данни за жалбоподателката в относимия период , също на длъжност „дружинен ръководител“ – до м.11.1977 г. в [населено място ], а след това в [населено място ] до м.09.1981 г. Преподавателската й работа в учебните заведения в тези населени места се потвърждава и от свидетелските показания на Н. Г. М. и И. П. Т. – бивши възпитаници на ОУ „Х. Б.“ в [населено място ] и ОУ „Х. Б.“ в [населено място ]. Техните сведения са безпротиворечиви , взаимнодопълващи се и кореспондиращи си в хронологичен аспект , поради което съдът ги кредитира с доверие и не намира основание да не основе изводите си на тях. Неправилен е поставеният от органа акцент на това , че жалбоподателката е била назначена на работа от ОК на Д. през спорните периоди . Очевидно такава е била установената практика , поради което това обстоятелството е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски , доколкото от доказателствата по делото се установява , че оспорващата притежава необходимата квалификация , а трудът й, свързан с възпитание на деца от основния курс на обучение , е полаган в училище . В чл. 11, ал. 1 от Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86 от 1991 г.) е предвидено , че за подготовка на учители и дружинни ръководители на Д. пионерска организация "С." се откриват педагогически учебни заведения - педагогически училища и учителски институт и, а според чл. 12 от Указа , на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители , се дават права на дружинни ръководители на Д. пионерска организация "С.". В случая жалбоподателката е била назначена за дружинен ръководите л и е осъществявал тази длъжност в съответното учебно заведение - ОУ "Х. Б.", [населено място ], а след това в ОУ "Х. Б.", [населено място ], обл. Х.. Следва да се добави , че нормативната уредба в сила до 1990 г. е регулирала статуса на дружинните ръководит ели като учителски кадри . Така например , според чл. 16 от Правилника за трудово -възпитателните училища (отм.), обн., ДВ, бр. 100 от 17.12.1976 г., те се ръководят от учителски съвет и директор . Според изр. второ на същата разпоредба в учителския съвет „участвуват директорът , зам.-директорите , учителите , възпитателите , медицинският работник , обслужващ училището , и дружинният ръководител“ . Учителската дейност на дружинните ръководители в училищата е регулирана и в Наредбата за допълнителните трудови възнагра ждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд (обн., ДВ, бр. 19 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 32 и 96 от 1977 г.), в Правилника за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (отм.), както и в Постановление № 50 на МС от 2.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета . Дейността им се е изпълнявала на пълен работен ден, от лица с педагогическо образование . Ето защо и противно на становището на ответника придобитият трудов (осигурителен ) стаж на длъжност „дружинен ръководител“ следва да бъде зачетен за учителски . В подкрепа на този извод е и обстоятелството , че длъжността "дружинен ръководител " фигурира в Списък № 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ , относно длъжностите , за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС . С оглед становището на административния орган необходимо е да се добави , че съобразно действалите в периода 1977 г. – 1985 г. Закон за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. изв. бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.), няма изрично възведен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители . Дейността на дружинния ръководи тел (според текста на закона – "ръководител на организацията "С.") е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование , каквото жалбоподателката очевидно притежава . В този смисъл са

Решение № 11973 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2023 г., VI о.,

Решение № 1201 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2022 г., VI о.,

Решение № 594 от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2022 г., VI о.,

Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2016 г., VI о.,

Решение № 799 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2020 г., VI о.

Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г., VI о.,;

Решение № 5921 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2013 г., VI о. и др. В конкретния случай административният орган е следвало да отчете данните , удостоверени в трудова книжка № 75 от 1969 г. на С. П. Ч., която му е била представена още с първоначалното заявление за отпускане на пенсията . Съобразно правилото на чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства , свързани с трудовата дейност на работника или служителя , поради което отразените в нея данни следва да бъдат приети за истинни . Пропускът се е отразил при прилагането на материалния закон , при което не са съобразени правилата , въведени в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО , Закон за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета . Налага се краен извод че, че положеният от жалбоподателката труд на длъжността "дружинен ръководител " в периодите от 01.09.1979 г. до 01.09.1981 г. в основните училища в [населено място ] и [населено място ], обл. Х., следва да бъде зачетен като учителски . Дължима е отмяна на оспореното

Решение № 2153 -21-207 и на потвърденото с него Разпореждане [ЕГН ]/53. На основание чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1Чл. 98. ⚖️ Практика (3) (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица. (2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Глава седма. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ Основания за възобновяване от КСО при ТП на НОИ – С.-град , за ново произнасяне по заявлението на С. П. Ч. с вх. № 1023 -21-779 от 12.04.2024 г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона . Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски , които съобразно представените разходоправдателни документи възлизат в общ размер на 660,00 лв., от които 650 лв. заплатен по банков път адвокатски хонорар (л. 143) и 10,00 лв. – заплатена държавна такса . Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК , Административен съд – София -град , III отделение , 75-ти състав , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ

Решение № 2153 -21-207 от 03.09.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С.-град , както и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН ]/53 от 12.07.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С.-град . ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – С.-град за ново произнасяне по заявление с вх. № 1023 -21-779 от 12.04.2024 г., подадено от С. П. Ч., при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение . ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на С. П. Ч. разноски по делото в размер на 660,00 (шестстотин и шестдесет ) лева. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд – София -град пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните . Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137Чл. 137. ⚖️ Практика (4) Отлагане на делото АПК . СЪДИЯ :