Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 6386
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: РЗИ
  • Приложно поле: Друго
  • Според вида на акта: Друг ИАА
  • Първоначалният акт е: Потвърден
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Неспазване на формата
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател: А. А. З. (сирийски гражданин); Ответник: Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет.
  • Предмет на спора: Обжалване на Решение № 11332/30.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
  • Ключови моменти:
    • **Процедурни нарушения:** Съдът не установява процедурни нарушения. Административният акт е издаден от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила, жалбоподателят е информиран за правата си, проведен е индивидуален анализ на молбата.
    • **Противоречие с материалния закон:** Съдът не установява противоречие с материалния закон.
      • **Отказ за статут на бежанец (чл. 8 ЗУБ):** Съдът намира отказа за законосъобразен, тъй като не са налице основания за преследване (раса, религия, националност, политическо мнение, принадлежност към социална група), а заявените от жалбоподателя мотиви (война, казарма, желание за "събиране", "бързи процедури", липса на расизъм) не покриват законовите изисквания.
      • **Отказ за хуманитарен статут (чл. 9 ЗУБ):** Съдът намира отказа за законосъобразен. Жалбоподателят не е изложил твърдения за опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Относно "безогледно насилие" в условия на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), съдът се позовава на актуална справка (14.01.2025 г.), която констатира съществена промяна в обстановката в Сирия – стабилизиране на сигурността в големите градове, възобновени полети, международна помощ и завръщане на стотици хиляди бежанци. Съдът приема, че въпреки несигурността в някои региони, тя не засяга цялата територия и не може да бъде приравнена на "безогледно насилие", особено предвид факта, че цялото семейство на жалбоподателя е останало в страната.
  • Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. З. срещу Решение № 11332/30.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Р Е Ш Е Н И Е № 6386 гр. София , 24.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 21 състав , в публично заседание на 30.01.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Елена Попова при участието на секретаря Елица Делчева , като разгледа дело номер 11468 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК / вр. с чл. 84 ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по А. А. З., ЛЧН [ЕГН ], [дата на раждане ] в [населено място ], С., с адрес в [населено място ], срещу

Решение № 11332/30.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ / при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . В жалбата и представените писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя сa развити доводи за неправилност и необоснованост на решението на административния орган , като се твърди , че административният акт не отговаря на материалния закон и съдопроизводствените норми . Жалбоподателят твърди , че административният орган не е взел предвид всички намиращи се в преписката обстоятелства и документи и е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства . Счита , че анализът на изложената в решението обстановка в С. е формален и не кореспондира с личната му бежанска история . Твърди , че, ако бъде върнат , са налице основате лни опасения за живота и сигурността му, поради което са налице предпоставките за предоставяне на международна защита , предвидени в закона . По същество се иска отмяна на решението . Ответникът , чрез процесуалния си представител , в съдебното заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата , като счита , че при издаване на оспореното решение са спазени изискванията за законосъобразност и съответствие с материалния и процесуалния закон . Сочи , че жалбоподателят не отговаря на изискваният а на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут . Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана . Софийска градска прокуратура не изпраща представител в съдебно заседание . Административен -съд С.-град, Първо отделение , 21-ви състав , след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : На 22.07.2024 г. А. А. З. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. № В-13-797/22.07.2024 г. по описа на РПЦ – С. до председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ / при МС. /л.59/ Във връзка с подадената молба е бил съставен Регистрационен лист , съдържащ данни на жалбоподателя /л. 57/. По делото са представени доказателства /л.43/, видно от които жалбоподателят е информиран писмено , на разбираем за него език, за реда , който ще се следва в производството , за правата и задълженията му, както и за организациите , които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). На 12.09.2024 г. е получено писмо от ДАНС с изразено становище , че не възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя , в случай , че отговоря на условията на ЗУБ. /л.37/ На 06.08.2024 г. е проведено интервю с А. А. З., за което е съставен протокол /л.38/. Пред интервюиращия орган жалбоподателят е заявил , че напуснал С. нелегално през май 2024г. през Турция , където останал 20 дни. Твърди , че преминал нелегално от Турция в Република България , където е задържан от полицията и след това подава молба за международна закрила . Посочил е, че е арабин и като такъв не е имал проблеми в С.. В проведеното интервю жалбоподателят изрично е заявил , че не е осъждан , не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група , не е имал проблеми заради религията , която изповядва -мюсюлмански сунит , не е арестуван в страната си по произход и не е осъждан , не е бил член на въоръжена групировка , не е участвал в политическа партия . Излага твърдения че е живял в [населено място ], С., където са съпругата му, родителите му, сестрите му и брат му. Посочил е като причина за напускане на страната си на произход войната и влошената обстановка там, а другата причина е казармата , защото трябвало да отиде на служи . Изрично е отговорил , че не е имал заплахи , отправени лично към него , не му е оказвано насилие . Като мотив за закрила е заявил , че иска да направи „събиране , процедурите са бързи , няма расизъм и хората са дружелюбни“ . За преценката на основателността на подадената молба за международна закрила , е изготвена справка на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС /л. 19/ за изясняване на актуалната обществено -политическа обстановка в С.. В справките за С. от 27.08.2024 г. и 23.08.2024 г. е посочено , че Б. А. управлява Сирийската арабска република като президент от 2000г., фронтовите линии са стабилизирани и има четири зони под контрола на различни участници в конфликта , като в С. е налице мрежа от обществени центрове на Върховния комисариат за бежанците но ООН /ВКБООН /, които предоставят правни услуги на вътрешно разселени лица , завърнали се бежанци и търсещи закрила лица и бежанци .

С решението , предмет на съдебната проверка за законосъобразност , издадено на основание чл. 75, ал. 1 т.2 и т.4, молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е отхвърлена . След анализ на заявените от жалбоподателя обстоятелства , сочени като основания за предоставяне на международна закрила , е прието от административния орган , че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В решението е посочено , липсват данни за осъществено спрямо него преследване , основано на раса, религия , националност , принадлежност към определена социална група , политическо мнение или убеждение , и не се установяват дискриминац ионни или други неблагоприятни мерки , водещи до риск от преследване . Лицето не е направило изявления за „преследване“ по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ, свързано с нарушение на основните права на човека или съвкупност от действия , водещи до нарушаване на основните права на човека , достатъчно тежки по своето естество и повторяемост . По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ е посочено от органа , че в молбата за закрила липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание , екзекуция , изтезание , нечовешко или унизително отнасяне или наказание . Не се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на С., самият жалбоподател не излага подобни твърдения в молбата си за международна закрила . В решението е посочено , че в проведеното интервю сирийският гражданин изрично е заявил , че той не е бил издирван от лица и организации и не е получавал призовки и повиквателни по повод евентуална негова служба в армията . Разгледана е хипотезата за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е посочено , че не се установяват разширенията , дадени в решение от 17.02.2009 г на С. по дело С-465/2007 г. по тълкуването на чл.15 б. В от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ. В решението е посочено , че от приложената по делото справка не може да се направи извод за наличието на въоръжен конфликт на територията на цялата страна , и не е установено спрямо молителя да са налице сериозни потвърдени заплахи , които да са актуални към момента на производството , за да се счита , че ако се завърне на територията на държавата си по произход , то би изправен пред риск от тежки посегателства , релевантни за предоставяне на хуманитарен статут . В съдебно заседание е представена нова справка /л.90 и сл./ на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС от 14.01.2025 г. за актуалната политическа и икономическа обстановка в С. към 14.01.2025 г. В нея е посочено , че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците , на 8.12.2024 г. президентът Б. А. е напуснал С.. Властта е поета от групировката „Х. Т. ал Ш.“, която сформира временно правителство , обявена е обща амнистия . Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси предвижда увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване . Посочено е, че са налице въоръжени действия на североизток , като преобладаващата несигурност , вкл. въоръжените сблъсъци , повишената престъпна дейност и остатъчни боеприпаси представлява предизвикателство за цивилните лица . Налице са въоръжени действия на североизток , но ситуацията със сигурността в големите градове се стабилизира . От началото на 2024 до края на декември 2024г. приблизително 420 000 сирийски бежанци са се завърнали в страната. Възобновени са международните полети от летището в Д. и две сирийски авиокомпании извършват редовни полети . С. осъществява през м. януари първа трансгранични мисия на ООН в С., новото ръководство на С. се ангажира да защитава правата на малцинствата , Министерство на образованието през януари 2025г е обявило ново учебна програма за всички възрастови групи . Специалният пратеник на ООН за С. е заявил , че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява , безредиците продължават в крайбрежнит е райони Х. и Х.. САЩ е предоставил шестмесечно изключение от наложените санкции , което позволява определени транзакции с държавни институции , вкл. Болници , училища и комунални услуги на федерално , регионално и местно ниво в цяла С.. Катар е обявил , че ще подпомогне финансирането на увеличение на заплатите в публичния сектор . В хода на съдебното производство е представена и справка /л.93/ за ситуацията в С. от 2 януари 2025г., според която от 8 декември 2024г. до издаване на справката над 115 хиляди сирийци са се завърнали в С.. Посочено е, че все още е налице несигурност в С., като в няколко провинции продължават военните действия и жертви от цивилното население , както и за засилена престъпна дейност в различни части на страната . ВКБОНН продължава да си сътрудничи със служебните власти . На официалната страна на ВКБООН на 16 декември 2024г. е публикувана позицията на Върховния комисар на ООН за бежанците относно връщането в С., в която е посочено , че „на този фон ВКБОНН за момента продължава да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на С.“. Представен е и трудов договор на жалбоподателя , който от една страна , е несъотносим към предмета на доказване по делото , а от друга -така представените писмени доказателства противоречат на гласните доказателства в обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание , където той заявява , че не знае как се казва работодателят му и не знае къде работи , поради и което не следва да бъдат кредитирани . С оглед на така установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото , съдът намира от правна страна следното : Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок , срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Разгледана по същество e неоснователна . Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган , съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУБ. Спазени са административнопроизводствените правил -от доказателствата по делото се установява , че жалбоподателят е информиран писмено , на разбираем за него език, за реда , който ще се следва в производството , за правата и задълженията му, както и за организациите , които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). Преди провеждането на интервюто е дал съгласието си, заявил е, че няма пречки за провеждането му, по време на интервюто му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод . След провеждане на интервюто текстът на протокола му е преведен на разбираем от него арабски език, удостоверил е с подписа си, че няма възражения по него . В съответствие с изискването на чл. 73 ЗУБ, молбата е била разгледана индивидуално , като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон в частта , в която е отказано предоставяне на статут на бежанец . Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето , като изведените правни изводи за липса на основния по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя са обосновани , правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства . Административният орган е взел предвид справките на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно С., с отчитане на общото положение в държавата на произход на жалбопода теля, актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на решението . Според настоящия съдебен състав възражението , че са игнорирани заплахите за жалбоподателя е неоснователно .

Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказател ствените материали , а изводите относно обстоятелствата , относими към предпоставките за предоставяне на закрила , са изложени по начина , указан в процесуалния закон . Обсъдени са всички доказателствени източници , като обосновано е прието , че не се установява наличие на някое от основанията за предоставяне на исканата международна закрила . Отказът за предоставяне на международна закрила е основан на съдържащите се в

мотивите на решението констатации относно преценката на обществено -политическа обстановка в С. и липсата на данни за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Материалноп равните предпоставки за предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в държавата му по произход , основани на раса, религия , националност , политиче ско мнение или принадлежност към определена социална група , като по тези причини същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставянето на статут е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия , националност , социална група , или изразява политическо мнение , които са в основата на преследването . Според дефиницията , дадена с нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия , които водят до нарушаване на основните му права , достатъчно тежки по своето естество или повторяемост . Достатъчно е органът или организацията , осъществяваща преследването , да смята , че чужденецът има такава принадлежност . Субекти , извършващи преследване , могат да бъдат : държавата и партии или организации , които контролират държавата или значителна част от нейната територия . Също така недържавни субекти , ако може да бъде доказано , че държавата или партии или организации , контролиращи значителна част от нейната територия , включително международни организации , не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването . Действията на преследване могат да бъдат : физическо или психическо насилие , включително сексуално насилие ; правни , административни , полицейски или съдебни мерки , които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин ; наказателно преследване или наказания , които са непропорционални или дискриминационни ; отказ на съдебна защита , който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание ; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия , когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия , насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца . Посочените

мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю настоящият състав намира , че не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут . Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия , националност , принадлежност към определена социална група , политическо мнение или убеждения . Спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии . По изложените съображения решението в частта , в която председателят на ДАБ - МС е отказал на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУБ да предостави на А. А. З. статут на бежанец е законосъобразно и обжалването в тази част следва да бъде отхвърлено . Обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон в частта , в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут . Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Според чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец , който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход , тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства , като: смъртно наказание или екзекуция , или изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание , или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице , поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Правилно административният орган е приел , че няма основания да се приеме , че жалбоподателят е напуснал С. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства , визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка , която държавата не е в състояние да контролира . Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание , молителят не е направил . Третото обстоятелство , което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . При преценката за наличието на тези основания , следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските Общности , по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011). В него е посочено , че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство , че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи . Конкретизирано е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено , когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие , преценявана от компетентните национални власти , сезирани с молба за субсидиарна закрила , или от юрисдикциите на държава -членка , пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба , достига толкова високо ниво , че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята , че цивилно лице , върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион , поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи . Също така, имайки предвид

мотивите на решението по дело № С-465/07, въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен , за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже , че е конкретно засегнат , поради фактори свързани със специфичнит е му лични обстоятелства , толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена , за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже , че лично би бил обект на насилие , толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена . Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна , като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава , каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение , от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище , следва да са актуални . В случая , за да отхвърли молбата за закрила , решаващият орган се позовава , както на твърденията , направени по време на интервюто , така и на фактите , които се съдържат в справките за Сирийската арабска република на Дирекция "Международна дейност " на ДАБ – МС. В случая , изводите на административният орган са правилни и предвид представените в хода на съдебното производство доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено -политическата обстановка в страната по произход на жалбоподателя – Сирийската арабска република . В съдебно заседание е представена актуална справка за ситуацията в С. от 14.01 .2025г., от която се установява , че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците , на 8.12.2024 г. президентът Б. А. е напуснал С. и властта е поета от групировката „Х. Т. ал Ш.“, която сформира временно правителство , обявена е обща амнистия . Вярно , че в справката от 14.01.2025 г. е посочено , че специалният пратеник на ООН за С. е заявил , че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява , безредиците продължават в крайбрежните райони Х. и Х. и че са налице въоръжени действия на североизток , но също така е посочено , че ситуацията със сигурността в големите градове се стабилизира . Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси предвижда увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване . От началото на 2024 до края на декември 2024г приблизително 420 000 сирийски бежанци са се завърнали в страната . Възобновени са международните полети , предвидено е финансиране за публичния сектор . С. осъществява първа трансгранична мисия на ООН в С., новото ръководство на С. се ангажира да защитава правата на малцинствата , Министерство на образованието през януари 2025г. е обявило ново учебна програма за всички възрастови групи . САЩ е предоставил шестмесечно изключение от наложените санкции , което позволява определени транзакци и с държавни институции , вкл. болници , училища и комунални услуги на федерално , регионално и местно ниво в цяла С.. Катар е обявил , че ще подпомогне финансирането на увеличение на заплатите в публичния сектор . Доказателствата от така посочената справка на отдел „Международна дейност“ на ДАБ при МС от 14.01.2025 г. е последваща на представените по делото справка /л.93/ за ситуацията в С. от 2 януари 2025г., и становището на ВКБООН от 16 декември 2024г. и в този смисъл съдът счита , че с оглед датата на издаването и, същата представя възможно най-актуалното положение в страната на произход на жалбоподателя , поради което и изводите следва да бъдат съобразени именно с нея. Предвид гореизложеното , съдът намира , че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна , но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт , тъй като безредиците не засягат цялата територия на страната , налице са въоръжени действия в отделни части на страната и това не може да бъде приравнено на безогледно насилие , още повече , че цялото семейство на жалбоподателя , вкл. съпругата му, майката му и сестрите му са останали в страната им по произход , като се вземе предвид и изложеното в справката от 14.01.2025 г. за предприети масивни действия за подобряване условията в страната по отношение на транспорт , образование , финансиране и правна защита и връщане на над 400 000 бежанци обратно в С.. Предвид изложеното , с оспореното решение административният орган правилно е приел , че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на жалбопода теля . Не са налице основания за отмяна на оспореното решение , поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна . С оглед изложеното , Административен съд – София -град, Първо отделение , 21-ви състав

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. З., сирийски гражданин , ЛЧН [ЕГН], срещу

Решение № 11332/30.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет , с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут . Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението . СЪДИЯ :


Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)