Решение № 7169 по дело № 7080/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 7169 гр. София , 28.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 8 състав , в публично заседание на 29.01.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Деница Митрова при участието на секретаря Милена Чунчева , като разгледа дело номер 7080 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. (2) В споразумението задължително участват всички страни по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително при участие чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Раздел II. Оспорване на общи административни актове Срокове за оспорване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО ). Образувано е по повод жалба вх. № 22381 от 11.07.2024 г. и вх. № 22878 от 18.07.2024 г.по описа на Административен съд – София град (АССГ ), подадена от В. Е. Н., ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес [населено място ], [улица ], вх. Б, ет. 5, ап. 19, чрез адв. М. Й. от САК , със съдебен адрес [населено място ], [улица ], ет. 3, офис 9 срещу

решение № 2153 - 21 – 130 от 20.06.2024 г., на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ ) С., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012 -21-468 от 24.04.2024 г. на оспорващата срещу разпореждане № [ЕГН ] от 03.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ като неоснователна . Жалбоподателят оспорва посоченото решение като незаконосъоб разно , постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона . Твърди се, че неправилно не е зачетен стаж от 1 година и 4 месеца , което е довело до неправилно изчислен размер на осигурителния стаж на В. Н., респ . и до определяне на по – нисък размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст . Акцентира се, че спорният момент в случая е осигурителния стаж на оспорващата за периода от 01.03.1991 г. до 31.12.1995 г. при работодателя „Борас“ ООД , което дружество е издало УП -3 от 08.06.1993 г., в което е записано , че стажът на В. Н. в него е от 22.02.1991 г. до 30.06.1992 г. Инвокират се доводи , че оспорващата е била съдружник в дружеството , получавала е възнаграждение на ведомост . Твърди се, че от 01.07.1992 г. е започнала да се осигурява като самоосигуряващо се лице . Посочва се, че според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС ) осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО , с трудови , служебни , осигурителни книжки и с документ по утвърден образец , а според чл. 2 на същата разпоредба осигурителния доход , върху който са внесени или дължими осигурителни вноски , се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка , както и с документ по утвърден образец . Допълнително в жалбата е цитиран чл. 1 от Инструкция № 1022 -40-2 от 2 март 2022 г. за съдържанието и реда за представяне в Националния осигурителен институт на документи за осигурителен стаж , осигурителен доход и категория труд . Навеждат се доводи за нищожност на решението на ответника и потвърденото с него разпореждане поради некомпетентност на лицата , които са ги подписали . В хода на съдебното производство жалбоподателят , редовно призована , не се явява , представлява се от адв. Й., който поддържа жалбата , предлага да се уважи , претендира разноски , съгласно представен списък и депозира писмено становище по съществото на спора . Ответната страна – директора на ТП на НОИ С., редовно призован , се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата и предлага да се отхвърли като неоснователна и недоказана . Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира писмено становище . Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства , приема за установена следната фактическа обстановк а: Със заявление вх. № 2113 -21-8104 от 24.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ – С., В. Н. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст . Към заявлението са представени : 1.Осигурителна книжка № 101721 от 08.06.1993 г., със заверен период от 01.07.1992 г. до 31.12.1995 г. като съдружник чрез осигурител „БОРАС“ ЕООД ; 2. Осигурителна книжка № 037833 продължение , издадена на 27.07.2022 г., със заверен период от 01.03.1991 г. до 31.12.1995 г., като съдружник в „БОРАС“ ЕООД и от 01.02.1998 г. до 31.12.1998 г., като съдружник чрез осигурител „ВИЛКАН“ ООД ; 3. Осигурителна книжка № 03741 продължение , издадена на 28.07.2022 г., със заверен период от 01.01.1996 г. до 31.01.1997 г., като съдружник чрез осигурител „ВИЛКАН“ ООД ; 4. Осигурителна книжка № 038252 дубликат , издадена на 26.10.2022 г., със заверен период от 01.01.1996 г. до 31.01.1997 г., като собственик чрез ЕТ „Виолина Николова“ ; 5. Два броя трудови книжки и обр. УП-12 № 5506 -09-2848 от 02.08.2022 г., издадени от осигурителя „Кремиковци“ АД. Стажът по тези документи е приет от пенсионните органи за безспорен и не е бил предмет на административното производство . Пенсионният орган е приел , че са налице различия в заверените осигурителни книжки при осигурителя „БОРАС“ ЕООД , посочени в т.1 и т. 2 за периодите от 01.03.1991 г. до 31.12.1995 г. и от 01.07.1992 г. до9 31.12.1995 г., със заверен стаж календарно 04 години и 10 месеца . В справка 22А датата на започване на дейност била отразена като 01.07.1992 г. при осигурител „БОРАС“ ЕООД . Компетентния т административен орган е поискал от дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ С. град да извърши проверка относно внесените от В. Н. осигурителни вноски . За завършената проверка е издадено писмо № 4004 -21-10#3 и служебна бележка № 4004 -21-10#2 от 06.01.2023 г., съгласно които оспорващата е декларирала начало на осигуряването като самоосигуряващо се лице чрез „БОРАС“ ЕООД , от 01.07.1992 г. до 31.12.1999 г. Въз основа на събраните писмени документи , с Разпореждане № [ЕГН ] от 31.03.2023 г. длъжностното лице по ПО , е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО за зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 35 години , 04 месец и 12 дни и осигурителен стаж от втора категория труд – 01 година , 11 месеца и 02 дни. Определен е общ осигурителен стаж , на основание чл. 104 КСО , превърнат към трета категория труд – 37 години , 09месеца и 07 дни. Пенсията е изчислена за зачетен осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 24.08.2022 г. – 454 368, 43 лв. и по индивидуален коефициент , определен съгласен чл. 70, ал.9, изр. Първо и второ от КСО – 2, 4518. С разпореждане № [ЕГН ] от 03.07.2023 г., във връзка с жалба № 1023 -21-1338 от 26.06.2023 г. на оспорващата , е поправено разпореждане № [ЕГН ] от 31.03.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст относно зачетения осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 17.10.1983 г. до 18.11.1985 г. Пенсията е изменена считано от 25.08.2022 г. , на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. „д“ КСО , със зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 35 години , 04 месеца и 12 дни, от втора категория труд – 02 години , 00 месеца и 29 дни. Общ осигурителен стаж , превърнат към трета категория труд – 37 години , 11 месеца и 18 дни. Осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 24.08.2022 г. – 454 368, 43 лв., по индивидуален коефициент 2, 4518. В

мотивите на второто разпореждане е посочено , че не се зачита осигурителен стаж като самоосигуряващо лице за периода от 01.03.1991 г. до 01.07.1992 г., тъй като оспорващата е била декларирала начало на започване на дейността чрез „БОРАС“ ЕООД , считано от 01.07.1992 г. Недоволна от това разпореждане , В. Н. го е оспорила пред ответника с подаването на жалба с вх. № 1012 -21-468 от 24.04.2024 г. В хода на производството по административно обжалване е направена проверка относно внесените от оспорващата осигурителни вноски в качеството й на самоосигуряващо се лице . От Дирекция „КПК“ е дадена информация , че за периода 01.03.1991 г. до 01.07.1992 г. В. Н. е регистрир ана като самоосигуряващо се лице по реда на чл.1, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата , упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (в сила до 31.12.1999 г.), в качеството й на съдружник в „БОРАС“ ООД. Проверката е констатирала , че жалбоподателят е декларирала , че считано от 01.07.1992 г., осигуряване за общо заболяване и майчинство , инвалидност поради общо заболяване , старост и смърт , както и прекъсване на дейност , считано от 01.01.1996 г. Направена е проверка в осигурителното досие на осигурителя и е установено , че „БОРАС“ ООД е регистриран

с

Решение № 348 от 28.01.1991 г. по гр. дело № 237/1991 на Видински окръжен съд. В досието на осигурителя са приложени искане за издаване на осигурителна книжка (Приложение № 2) от 08.06.1993 г., въз основа на което на В. Н. е издадена осигурителна книжка № 101721 от 08.06.1993 г., с вписано възникване на осигуряването , считано от 01.07.1992 г. Към осигурителното досие е приложена и декларация (Приложение № 1) от месец 08.1995 г., с която жалбоподателя е декларирала осигурителен доход в размер на 3 000,00 лв., върху който ще внася осигурителни вноски в размер на 30%, считано от 01.04.1995 г. Осигурителят е ревизиран от контролните органи на ТП на НОИ – С. град до 31.12.1996 г. и ревизията е завършила с ревизионна записка . Осигурителната книжка на оспорващата е заверена за периода от 01.07.1992 г. ди 31.12.1995 г. чрез осигурителя „БОРАС“ ООД . На база събраните допълнително данни , директорът на ТП на НОИ – С. град е потвърдил обжалваното пред него разпореждане

с

решение № 2153 -21-130 от 20.06.2024 г. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с жалбата и административната преписка документи , както и допълнително ангажираните от страните . По искане на жалбоподателя е допусната , изслушана и приета без оспорване Съдебно счетоводна експертиза , изготвена от вещото лице Л. А. З.. Заедно с експертиза като писмени доказателства са приети представените с нея писмени документи . От заключението е видно , че от ответника не е представено копие от документите за извършена ревизия от контролен орган на НОИ до 31.12.1996 г., цитиран в Писмо изх. № 21101 -21-3677#1/2022 г. до г-жа В. Я. – директор на дирекция „Пенсии“ на ТП на НОИ – С. град, поради унищожаване на този документ , съгласно Писмо изх. № УД-1#1 от 17.02.2014 г. и приложен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение . По-нататък в отговора на първия въпрос , вещото лице посочва , че в писмо изх. № 21102 -3677#/ 2022 ( л. 49 от делото ) е записано , че видно от информационната система на НОИ осигурителят „Борас“ ЕООД е ревизиран от контролен орган на НОИ до 31.12.1996 г. и на база на тази ревизия осигурителна книжка (дубликат ) № 037833 е надлежно заверена за периода 01.03.1991 г. – 31.12.1995 г. В отговора на втория поставен въпрос , след подробно описване на записите във ведомостите на осигурителя „БОРАС“ ЕООД за 1991 г., експертизата посочва , че „Общата сума на осигурителни вноски за 1991 г. по периоди с общ размер 20 101, 96 лв. са посочени в табличен вид – Таблица № 1, кол. 13, в кол. 14 са посочени датите на плащане на осигурителните вноски , както и че същите са отразени въз основа на справка , изготвена във връзка с данъчна ревизия , завършила с Ревизионен акт (РА) № 33 от 9.11.1992 г., извършена на основание Заповед № 52 от 22.10.1992 г. на Началника на данъчна служба „Студентска“ . Към този РА е приложена Справка относно внесения и начислен ДОД на съдружници при „БОРАС“ ООД за периода от 91.03.1991 г. до 31.12.1991 г.. Посочени са сумите преведени за ДОО на съдружници с общ размер на 11 547, 37 лв., в т.ч. В. Н. в размер на 2 401,87 лв. Във ведомостите за първо тримесечие са начислени осигуровки за периода 22.02. -30.06.1991 г. от тези документи се установява , че оспорващата в качеството й на съдружник е получила начислените й възнаграждения с общ размер на 18 867, 50 лв. За периода от м. 1 – м. 04.1992 г. на оспорващата в качеството й на съдружник са начислени възнаграждения в размер на 162 673,80 лв., върху които е начислен само ДОД , но не са начислени осигурителни вноски . Съдът намира за необходимо да коментира приетата експертиза единствено в частта за 1991 г. и 1992 г., тъй като касае процесните периоди , които са и спорните по делото . В останалата част вещото лице подробно даде разяснения в хода на откритото съдебно заседание , проведено на 29.01.2025 г. От тези разяснения стана ясно , че „В 1992 г. във ведомостите не е посочено , изрично , каква е начислената сума , но тъй като в самите ведомости в 1994 г., на стр. 10 от заключението , на последното изчисление ,…, че ведомостта за месец май 1994 г. е отбелязано : „до тук финансова ревизия на ДОО /13.07.1994 г.“. Експертът е формирал своите изводи за 1991 г. и 1992 г. на база „обяснението на служителката от НОИ , която е направила заверката на първата осигурителна книжка ,…, че тя е заверила тези месеци , като осигурителен стаж“ за посочения период . Вещото лице е установила , че за 1991 г. жалбоподателят е „била осигуряван върху 660 лева,…, начислени и внесени вноски“ . “За 1992 г са посочени съдружниците , там изрично не е посочено че са плащани вноски на съдружниците . Има направена констатация , че това е направено с проверка . В РА на НАП „Студентска община“ е посочено , че са били начислявани тези възнаграждения , осигуровки на съдружниците“ . В отговор на въпрос на процесуалния въпрос на ответника , експертът е категоричен , че не са й „представяни вноски бележки за внесени вноски ча 1991 г. и 1992 г., но е установено от ревизията на НАП , че вноските са начислени и платени“ . Вещото лице аргументира посочва , че „Не може да се приеме , че лицето се е осигурявало на трудово договор , защото върху възнагражденията , които е получавала като съдружник , работещ в дружеството , тя е получавала сумите без начисления . Т.е. не е изчислявано по ДОО и не са внасяни . Само е изчислявано , по съответния минимален осигурителен доход по ДОО . Други възнаграждения няма начислявани“ . В заключение Л. З. посочва , че от заверената осигурителна книжка , дубликат , е разбрала за извършената ревизия , но не може да посочи номер на РА и дали въобще има такъв , защото индивидуализиращите го данни не са посочени в материалите по делото . На база посоченото , съдът кредитира заключението и обясненията на вещото лице З.. При така установената фактическа обстановка Администр ативен съд София град, 8 –ми състав направи следните правни изводи : От данните , събраните по делото и от изразеното становище от ответника , липсва точна дата, на която адресатът в получил административния акт, поради което съдът приема , че жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима . Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА . Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно - -процесуалния кодекс (АПК ), приложим на основание чл. 118, ал.2 от КСО , съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията , посочени от оспорващия , а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, дали са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила ; дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона . След служебно извършена проверка съдът установи , че обжалваното решение е издадено от оправомощен орган , в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок . Същото е издадено в предвидената в чл. 59, ал.1 и ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При постановяването му са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби , а именно не са изложени правни доводи относно непризнаване осигурителния стаж на жалбоподателя за 1991 г. и 1992 г., а вместо това се ограничил до изброяване на фактите и бланкетно позоваване на чл. 41 НПОС. Не са изложени

мотиви относно неприемане установяванията в унищожения РА, за което е дадена информация от НОИ на вещото лице . По отношение на законосъобразното прилагане на съответните материалноправни разпоредби при издаването на оспорения администрат ивен акт. За да възникне за дадено лице право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ ), съгласно установеното в нормата на чл. 68, ал.1 – 3 КСО , е необходимо към момента на подаването на заявлението пред административния орган , по отношение на него да са изпълнени следните две кумулативно определени материалноправни предпоставки - лицето да е навършило необходимата за пенсиониране възраст и да има определения в закона сбор от осигурителен стаж и възраст . В случая по делото не се спори , че В. Н. към датата на подаването на заявлението си за пенсиониране е навършила възрастта за пенсиониране . По отношение зачетения от административния орган стаж на г-н П. Съгласно нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСП , времето , което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране до 31.12.1999 г., по действащите до тогава разпоредби , се признава за осигурителен стаж по кодекса . Относимата към процесния казус разпоредба , действала преди 1.01.2000 г. и установяваща зачитането на стаж при пенсиониране , е тази на чл. 76, б. „д“ и „и“ от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП , отм). Според посочената норма , времето , през което лицата са а упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия - художници , скулптори , композитори , музиколози , концертиращи артисти , лекари , зъболекари , зъботехници , акушерки , архитекти , инженери и техници , както и доброволно осигурените ; Времето , през което лицата са осигурявани по Наредбата за общественото осигуряване на лицата , упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (ДВ, бр. 58 от 1992 г.). Самото времетраене на осигуряването на лицата , които са съдружници в образувани фирми , представляващо основание за зачитане на стажа , размерът и начинът на внасяне на осигурителните вноски и документите, с които това осигуряване се установява , през периода 1990 г. - 1992 г. се е уреждало от Наредбата за обществено осигуряване на лицата , които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани , в индивидуалните земеделски стопанства , по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд (обн., ДВ, бр. 70 от 8.09.1989 г. - отм.) и Наредбата за общественото осигуряване на лицата , упражняващи свободна професия или търговия или работещ и без трудово правоотношение (НООЛУСПТРТП , обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г. - отм.). За доказване на спорния си стаж , положен през този период , жалбоподателят в хода на административното производство е представил описаните в

мотивите на решението осигурителни книжки, в които посоченият стаж е отразен . Пенсионните органи не признават записите в ОК № 037833 продължение , издадена на 27.07.2022 г. и не зачитат осигурителния стаж като самоосигуряващо се лице за периода 01.03.1991 г. до 01.07.1992 г., тъй като оспорващат а е декларирала начало на започване на дейност чрез „БОРАС“ ЕООД , считано от 01.07.1992 г., но без да се изискат ведомостите на осигурителя , за да се направи необходимата проверката . Още повече , че не се дава явява и на направената заверка на ОК, само защото актът от извършената ревизия е унищожен и то не по вина на жалбоподателя . Липсата на излагане на каквито и да е правни изводи от ответника в обжалваното решение ограничава процесуалната възможност на съда да установи неговата воля . Не излагането на

мотиви е съществено процесуално нарушение , което обуславя незаконосъобразност на административния акт, поради което същият следва да бъде отменен и тъй като

производството е от компетентността на пенсионните органи , то преписката следва да бъде върната на ТП на НОИ С. град , който следва отново да извърши първоначална проверка на подаденото заявление № 2113 -21-8104 от 24.10.2022 г. на В. Н. за периода от 01.03.1991 г. до 01.07.1992 г., събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и при точно приложение на приложимата нормативна уредба през 1991 г. и 1992 г. да се произнесе отново по признаване наличието на осигурителен стаж на оспорващата . При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за процесуално представи телство и изплатено възнаграждение на вещото лице по приетата ССЕ в размер на 2263 лв. Водим от горното , Административен съд София град, Трето отделение , 8 –ми състав , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ

решение № 2153 - 21 – 130 от 20.06.2024 г., на директора на Териториа лно поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ ) С., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012 -21-468 от 24.04.2024 г. на оспорващата срещу разпореждане № [ЕГН ] от 03.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ като неоснователн а. ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – С. град за решаване въпроса по същество при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона , дадени в

мотивите на решението , в едномесечен срок . ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на В. Е. Н., ЕГН [ЕГН ] сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 2263,00 (две хиляди двеста шестдесет и три) лева. Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд. СЪДИЯ :