- Страни: Жалбоподател: Н. А. Н. (гражданин) срещу Административен орган: Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заинтересовани страни (обект на първоначалната жалба до ИВСС): Районна прокуратура – В. и Районен съд – Несебър.
- Предмет на спора: Обжалване на Решение изх. № ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена жалба на Н. А. Н. за неправомерно обработване и разпространяване на лични данни от Районна прокуратура – В. и Районен съд – Несебър.
- Ключови моменти:
- Жалбоподателят твърди неправилно разпространяване на лични данни (съдебнопсихиатрични експертизи) от РП – В. и РС – Несебър, както и процедурни нарушения, свързани с неизвършен разпит на прокурори.
- Съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и без съществени процесуални нарушения.
- Не се установява предоставяне на информация от един прокурор на друг по пр.пр. № 522/2020 г., тъй като информацията за постановленията и експертизите е достъпна в Единната информационна система на Прокуратурата на Република България (УИС на ПРБ) за всички прокурори.
- Прокуратурата на Република България е администратор на лични данни и обменът на информация между структурните звена (прокурори) в рамките на този администратор не е нерегламентирано обработване.
- Изискването на експертизи от прокурор по пр.пр. № 3956/2020 г. е за изясняване на обстоятелства по чл. 427Чл. 427. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация - окръжният прокурор. (2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаи на прекъсване на изпълнение на наказанието окръжният прокурор назначава експертиза за изясняване психическото състояние на осъдения. Съд, който разглежда предложението НПК (предложение за прилагане на принудителни медицински мерки) и е законосъобразно по чл. 42, ал. 1 и чл. 49 ЗЗЛД, както и чл. 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679, дори след прекратяване на наказателното производство.
- Действията на съдията-докладчик от РС – Несебър (изпращане на експертизи) са в изпълнение на законово задължение за оказване на съдействие по чл. 145, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗСВ и чл. 6, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
- Съдът заключава, че липсва неправомерно обработване на лични данни.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н. срещу Решение изх. № ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Р Е Ш Е Н И Е № 13202 гр. София, 15.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 37 състав, в публично заседание на 18.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Адриан Янев при участието на секретаря Йоана Владимирова, като разгледа дело номер 9409 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. (2) В споразумението задължително участват всички страни по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително при участие чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Раздел II. Оспорване на общи административни актове Срокове за оспорване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38в, ал. 4 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Н. А. Н. срещу Решение изх. № ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно разпространяване на лични данни от страна на РП - В. и РС - Несебър. Поддържа, че след прекратяване на досъдебно производство е изисквана информация, съдържаща лични данни на жалбоподателя. Поддържа за допуснати съществени процесуални нарушения, дължащи се на неизвършения разпит на двама прокурори от РП – В.. Процесуалният представител на жалбоподателя развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорвания акт. Ответната страна - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет не изразява становище. Заинтересованата страна – Районен съд - Несебър изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли. Заинтересованата страна – Районна прокуратура – В. не изразява становище. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е образувано по повод подадена жалба вх. № 2196/12.03.2024 г. на Н. А. Н. срещу Районна прокуратура – В. и Районен съд – Несебър. В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения по обработване на личните у данни по пр. пр. № 522/2020 г. и пр. пр. № 3956/2022 г. по описа на Районна прокуратура – В.. Поддържа, че по първата преписка е налице незаконосъобразно разпространение на лични данни, съдържащи се в тройна комплексна съдебно – психологическа и психиатрична експертиза. По втората преписка били изискани материали, съдържащи лични данни, въпреки прекратяването на досъдебното производство, а впоследствие са изисквани материали от РС – Несебър. Поддържа, че съдията – докладчик, разглеждащ АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър, е изпратил 4 броя експертизи на РП – В., съдържащи лични данни на жалбоподателя, което е извършено при липсата на правен интерес от страна прокуратурата. Първоначално като докладчик по преписката е определен А. М., видно от протокола за избор на инспектор. Със Заповед № 3-23/28.02.2024 г. на главния инспектор в ИВСС е определен инспектор С. М. да замества инспектор А. М. за периода на отсъствието му. Не се спори, че след прекратяване на трудовото правоотношение на А. М. преписката е разпределена на инспектор Л. К., което косвено се подкрепя от Заповед № 3-36/23.05.2024 г. С писма изх. № ЛДЖ-24-4/25.03.2024 г. на ИВСС е дадена възможност на РС – Несебър и РП – В. да се запознаят с жалбата и да изразят становище. От административния ръководител на РС – Несебър е изискано електронно копие от АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър, а от административния ръководител на РП – варна са изискани пр. пр. № № 522/2020 г. и пр. пр. № 3956/2022 г. по описа на Районна прокуратура – В.. Постъпило е становище рег. № КЛДЖ-24-4/08.04.2024 г. от РС – Несебър, с което посочва как се е развило производството пред съда и какъв съдебен акт е постановен. Пояснява се, че с писмо вх. № 9069/28.09.2023 г. на РП – В. е поискано заверено копие от съдебнопсихиатрична експертиза на Н. Н., находяща се по ДП № 87/2020 г., приложено по АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър, като в писмото било посочено, че експертизата е необходима във връзка с разследване по ДП № 254/2022 г. по описа на ОДМВР – В., водено за престъпление по чл. 313, ал. 1Чл. 313. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева. (3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. НК. Посочено е, че в изпълнение на чл. 145, ал. 3 и ал. 4Чл. 145. ⚖️ Практика (1) (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година., вр. ал. 1, т. 2 ЗСВ и поради липсата на уточнение от страна на прокуратурата относно експертизата, съдията – докладчик е разпоредил изпращане на 4 броя съдебнопсихиатрични експертизи, приложени по ДП № 87/2020. Подадено е становище изх. № А-132/2024/05.04.2024 г. от административния ръководител на РП – В.. Пояснява се, че пр. пр. № 522/2020 г. съдържа материалите по досъдебно производство № 87/2020 г. по описа на 03РУ- В., образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК. По същото била изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Н. Н.. С постановление на наблюдаващия прокурор било прекратено наказателното производство, което впоследствие било отменено от главния прокурор. След извършено разследване било внесено постановление по глава 28 НПК във връзка с престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12Чл. 131. ⚖️ Практика (2) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства, вр. чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК. Твърди се, че наблюдаващият прокурор не е предоставил материали от пр. преписка на друг прокурор, определен за наблюдаващ по друга пр. преписка. Също така не били изисквани такива материали. В становището на ръководител на РП – В. се посочва, че пр. пр. № № 3956/2022 г. по описа на РП – В. е образувано във връзка с престъпление по чл. 313, ал. 1Чл. 313. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева. (3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. НК. С постановление от 10.08.2023 г. било прекратено наказателното производство. Уточнява се, че преди приключване на разследването, с писмо от 29.06.2023 г. е изискано заверено копие от комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Н. Н., намираща се по ДП № 87/2020 г. по описа на 03РУ – В., което било подадено до РС – Варна, но получила информация, че делото е изпратено по компетентност на друг съд. Последвали изпращане на писма до други съдилища, като с последно писмо от 20.09.2023 г. е изискана експертизата от РС – Несебър, която впоследствие е предоставена. Посочва, че изисканата информация е прикачена в УИС, която е достъпна без разрешение на наблюдаващия прокурор във връзка със справка за висящи производства срещу определено лице. На административния орган са предоставени преписи от пр. пр. № № 522/2020 г. и пр. пр. № 3956/2022 г. по описа на Районна прокуратура – В., както и електронно копие на АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър. Последвало е издаване на оспореното решение изх. № ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена жалбата вх. № 2196/12.03.2024 г. на Н. А. Н. срещу Районна прокуратура – В. и Районен съд – Несебър. Органът е приел, че пр. пр. № № 522/2020 г. по описа на Районна прокуратура – В. съдържа материалите на досъдебно производство № 87/2020 г. по описа на 03РУ- В., образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК. По същото била изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Н. Н.. С постановление от 03.04.2020 г. на наблюдаващия прокурор било прекратено наказателното производство, което впоследствие било отменено с постановление от 02.08. от главния прокурор на Република България. След извършено разследване било внесено постановление по глава 28 НПК във връзка с престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12Чл. 131. ⚖️ Практика (2) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства, вр. чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК, за което е образувано АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър (след извършени действия по определяне на компетентния районен съд). Органът е направил извод, че по пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП – В. липсват данни за предоставяне на информация или преписи от експертни заключения на друг прокурор, определен за наблюдаващ по друга пр. преписка – в случая № 3956/2022 г. Според органа това се подкрепяло от извършената справка в УИС на ПРБ. В
мотивите на органа е посочено, че пр. пр. № № 3956/2020 г. по описа на РП – В. (ДП № 254/2022 г. по описа на ОДМВР – В.) е образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1Чл. 313. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева. (3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. НК. На 03.07.2023 г. наблюдаващият прокурор е изискал от РС – Варна заверено копие от съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Н. Н., намираща се по ДП № 87/2020 г. на 03РУ – В., пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП – В.), по което било внесено предложение по глава 28 НПК. Отговорено било, че делото не се намирало в РС – Варна, като впоследствие било изискана експертизата от няколко съдилища, тъй като делото е препращано във връзка с определяне на компетентия съд. Наказателното производство било прекратено с постановление от 10.08.2023 г. С писмо от 20.09.2023 г. е изискана експертизата от РС – Несебър, за което на 10.10.2023 г. в РП – В. са получени преписи от 4 бр. съдебно – психиатрични експертизи на Н. Н.. Органът е приел, че изисканата експертиза била цитирана и описана в постановлението на наблюдаващия прокурор по пр. пр. № № 522/2020 г. по описа на РП – В., което било прикачено в УИС на ПРБ. Това заключение било различно от заключението на съдържащата се експертиза в материалите по пр. пр. № № 3956/2020 г. по описа на РП – В. (ДП № 254/2022 г. по описа на ОДМВР – В.), което
мотивирало прокурора да го изиска. В тази връзка органът е приел, че липсва неправомерно обработване на лични данни. Органът е приел, че АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър е образувано по повод внесено постановление от РП – варна с предложение за освобождаване на обвиняемия Н. А. Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК. В хода на съдебното производство е постъпило писмо вх. № 9069/28.09.2023 г. от РП – В., с което е изискано предоставяне на заверено копие от съдебно - психиатрична експертиза на Н. А. Н., намираща се по ДП № 87/2020 г. по описа на 03РУ – МВР – В.. В писмото било посочено, че копието на експертизата е необходимо във връзка с разследване по пр. пр. № № 3956/2020 г. по описа на РП – В. (ДП № 254/2022 г. по описа на ОДМВР – В.) за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1Чл. 313. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева. (3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. НК. С писмо изх. № 3052/03.10.2023 г. съдията – докладчик по АНД 545/2023 по описа на РС – Несебър е изпратил до РП – В. 4 броя съдебнопсихиатрични експертизи на Н. А. Н.. Органът е приел, че действията по изпращане на експертизите са извършени на законово основание – чл. 145, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗСВ, като допълнително се е позовал на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 2016/679, според който не е включено обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяване, разследването и разкриването на престъпления. В
мотивите на административния акт е посочено, че администратор на лични данни е Прокуратурата на Република България, а структурните звена са с достъп до лични данни при администратора. Допълнително се посочва, че независимо от прекратяване на досъдебното производство, прокурорът разполага с правомощия по чл. 427Чл. 427. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация - окръжният прокурор. (2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаи на прекъсване на изпълнение на наказанието окръжният прокурор назначава експертиза за изясняване психическото състояние на осъдения. Съд, който разглежда предложението НПК, свързани с изясняване на обстоятелства по поведението на съответното лице. Също така е прието, че липсва предоставяне на информация от една пр. преписка по друга пр. преписка. По отношение на РС – Несебър е отразено, че действията на съответния съдия са в изпълнение на чл. 145, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗСВ, което изключва неправомерно обработване на лични данни. Прието е, че обработването на лични данни по двете прокурорски преписки на РП – В. и по делото на РС – Несебър е за целите на чл. 42 ЗЗЛД, а по силата на чл. 49 ЗЗЛД същото е законосъобразно, тъй като е било необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган. Спазени били принципите за обработване на лични данни. При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу, акт подлежащ на оспорване административен акт. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес, доколкото решението е неблагоприятно за неговия адресат. Жалбата е подадена в срока по чл. 38в, ал. 4 ЗЗЛД. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 38в, ал. 1 ЗЗЛД, тъй като жалбата, подадена пред административния орган, е разгледана от инспектор в ИВСС. Спазена е установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК реквизити. Налице е ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбата, подадена пред органа, съдържа оплаквания за нарушаване на правата на подалия жалбоподателя по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на личните му данни от съдия и двама прокурори при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт (чл. 38б от ЗЗЛД), поради което подлежи на разглеждане по реда на процедурата, предвидена и очертана, в глава седма от ЗЗЛД. В съответствие с разпоредбата на чл. 38в ал. 2 ЗЗДЛ в административното производство са събрани данни и доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от административните ръководители на РП – В. и РС – Несебър. Събрани са всички необходими доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства по случая. В тази връзка са изискани, събрани и разгледани материалите по пр. пр. № 522/2020 г. и пр. пр. № № 3956/2020 г. по описа на РП – В. и АНД 545/2023 г. по описа на РС – Несебър. Не се споделят възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения,
мотивирани с това, че не са разпитани наблюдаващите прокурори по двете преписки. В жалбата пред съда се посочва, че това е свързано с изясняване на обстоятелството дали прокурор С., разглеждаща пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП – В., е предоставила на прокурор Н. експертиза, съдържаща лични данни на жалбоподателя. За посоченото обстоятелство се установява, че в информационната система на ПРБ е публикувано (съдържа информация за) постановление от 08.07.2022 г. на прокурор С. по пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП – В., което е достъпно за всички прокурори в ПРБ. В същото е коментирана съдебнопсихиатричната експертиза, отнасяща се за Н. Н.. В тази връзка не е необходимо изслушването на прокурорите, тъй като информацията за изготвената експертиза се съдържа в информационната система на ПРБ, съдържаща информация за издадените постановления и тяхното съдържание. Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. В настоящия случай Прокуратурата на Република България (ПРБ) е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като обработва лични данни за целите на правораздавателната дейност. Съгласно чл. 136 ЗСВ РП – В. е структурно звено към ПРБ, а съгласно Правилата за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в ПРБ, структурните звена са с право на достъп до лични данни при администратора. В случая не се установи наблюдаващият прокурор по пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП – В. да е предоставил на друг прокурор експертиза за Н. Н.. В тази връзка липсва твърдяното от жалбоподателя деяние, свързано с разпространяване на лични данни, при което само на това основание правилно е отхвърлена жалбата от административния орган. Допълнително следва да се посочи, че администратор на лични данни е ПРБ и структурните звена в нея имат право на достъп, при което е възможен и е допустим обмен между прокурорите на информация, съдържаща лични данни. Това е така, тъй като обработването на лични данни се осъществява в рамките на администратора (ПРБ), а структурните звена са част от неговата структура и имат право на достъп до лични данни. По тези съображения не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че предоставяне на лични данни от една прокурорска преписка по друга прокурорска преписка представлява нерегламентирано обработване на лични данни, тъй като това обработване е в рамките на администратора и не излиза извън него. Допълнително следва да се посочи, че наличието на изготвена експертиза за Н. Н. е видно от съдържанието на съответния прокурорски акт, който е публикуван в информационната система на ПРБ с право на достъп до прокурорите, т. е. информацията за наличието на изготвена експертиза е достъпна до прокурорите, разглеждащи други пр. преписки. Не се установи нарушение от наблюдаващия прокурор по пр. пр. № 3956/2020 г. по описа на РП – В., тъй като изискването на експертиза, съдържаща лични данни, не представлява действие по разпространяване на лични данни. Не може да се сподели тезата, че е налице нерегламентирано обработване, изразяващо се в събиране на лични данни, тъй като действията на прокурора са насочени за изясняване на обстоятелства по приложението на принудителни медицински мерки по чл. 427Чл. 427. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация - окръжният прокурор. (2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаи на прекъсване на изпълнение на наказанието окръжният прокурор назначава експертиза за изясняване психическото състояние на осъдения. Съд, който разглежда предложението НПК. Вярно, че наказателното производство е прекратено с постановление по чл. 243, ал. 1, т. 1Чл. 243. ⚖️ Практика (3) (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; 2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано. (2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г., изм.- ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата - за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени поста..., вр. чл. 24, ал. 1, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... НПК, но това е по отношение възможността за ангажиране на наказателна отговорност и няма пречка да се извършат действия по установяване необходимостта за прилагане на принудителни медицински мерки. Неоснователни са възраженията за неправомерно извършване на действията на прокурора по събиране на лични данни (в случая здравословно състояние на Н. Н.) след прекратяването на наказателното производство, тъй като принудителни медицински мерки нямат за цел ангажиране на наказателна отговорност, а за лечение и предотвратяване на евентуални бъдещи неправомерни действия. Именно такава възможност е предвидена в чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение. НК, отнасяща се за прилагане на принудителни медицински мерки. По тези съображения действията на прокурора по събиране на лични данни попадат в приложното поле на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД - за предпазване от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Според чл. 49 ЗЗЛД обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗЛД обработването на лични данни, свързани със здравословното състояние, е разрешено, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и е предвидено в законодателството на Република България. Съгласно чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение. НК по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо- неврологическо заведение. Според чл. 427, ал. 1Чл. 427. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация - окръжният прокурор. (2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаи на прекъсване на изпълнение на наказанието окръжният прокурор назначава експертиза за изясняване психическото състояние на осъдения. Съд, който разглежда предложението НПК предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение. НК прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация- окръжният прокурор. Вярно, че експертиза по друго производство няма абсолютна процесуална стойност, но от една страна същата може да послужи като индиция за извършване на друга експертиза, а от друга страна това е оплакване по евентуалната доказателствена стойност, а не е и за неправомерно обработване на лични данни. В тази връзка съответният прокурор има правомощия да извършва съответните проверки дали са налице условията за прилагане принудителни медицински мерки по чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение. НК. В този смисъл приложение намират разпоредбите на чл. 49, ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, а ако деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози - с пет години освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго. (3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. (4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. (5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги. и чл. 51 ЗЗЛД, даващи възможност за обработване на обсъжданата категория лични данни. Допълнително се налага извод за прилагане и на чл. 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679, според който обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В случая събирането на лични данни е свързано с цел упражняване правомощията на компетентния орган, за да се гарантира обществени интерес, свързан с предотвратяване на общественоопасни деяния. Не са установи нарушение от съдията – докладчик по АНД 545/2023 г. по описа на РС – Несебър. Това е така, тъй като прокурор е изискал информация и препис от документи от съда, което по повод изпълнение на законово регламентираните функции по разследване. В случая липсва възможност за извършване на преценка за обстоятелствата по образуваното досъдебно производство (за какво престъпление, за възможността за ползване на изискани документи и т.н.). В тази връзка съдът е изпълнявал законово задължение за оказване на съдействие и изпълнение на акт на прокурора, което е регламентирано в чл. 145, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗСВ. Съгласно чл. 6, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 това изключва нерегламентирано обработване на лични данни и по – конкретно незаконосъобразното им разпространение. Горното налага извод за неоснователност на жалбата и като такава на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК следва да се отхвърли. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н. срещу Решение изх. № ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)
