Решение № 16529 по адм. д. № 7964/2024 г. на Административен съд - София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 16529 гр. София, 14.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 13.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 7964 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на А. И. А., ЕГН: [ЕГН], гражданин на С., чрез адв. К. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0344-000108/10.06.2024 г., по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, издадена от Началник РУ С. към ОД МВР С., потвърдена с

Мотивирано

решение № 517р-16568/08.07.2024г. на Директор ОД МВР-С.. Оспорващият релевира съображения, че обжалваната заповед е нищожна, поради липса на законово основание, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и поради несъответствие с целта на закона. Изтъква се и не

мотивираност на акта, както и противоречие с принципа на съразмерност. Оспорва се и компетентността на издаващия орган. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна – Началник РУ С. към ОД МВР С., редовно призован, не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0344-000108/10.06.2024 г., по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, издадена от Началник РУ С. към ОД МВР С., на А. И. А., ЕГН: [ЕГН], гражданин на С. за извършено от същия нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № GZ556586 и два броя регистрационни табели с рег. № HAL Х0985. За да постанови атакуваната заповед, административният орган е приел въз основа на съставен на 22.05.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУ АН/ серия GA № 902120 от В. В. П., МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при ОДМВР С., РУ С., за това че на 21.05.2024 г. около 18.40 ч. на ТП 813 км. 23+500 служители на Сектор СТД към РДГП Драгоман спират за проверка лек автомобил марка М. Е270 ЦДИ, черен на цвят с рама № WDB2112161А557027 с немски регистрационни номера № МGHS326, управляван от Х. А. А. К., без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и е неправоспособен водач на МПС, както и не представя свидетелство за регистрация на управляваното МПС. При извършена допълнителна проверка е установено, че на лек автомобил марка М. Е270 ЦДИ, черен на цвят с рама № WDB2112161А557027 са издавани две регистрационни табели, а именно регистрационна табела с № МGHS326 е била предназначена за автомобила в периода от 22.12.2020 г. до 21.09.2021 г. със собственик К. Таgir Оsmanovic, като от 03.04.2024 г. автомобилът вече с регистрационен номер НАL Х0985 и е регистриран на лицето А. А. И., [дата на раждане] От приложените по административната приписка доказателства безспорно се установява, че лицето Х. А. А. К., управлявало процесното МПС, собственост на А. А. И. при проверката, извършена от органите на СЕКТОР СТД към РДГП ДР АГОМАН на 22.05.2024 г. е неправоспособен водач, тъй като никога не е придобивал правото да управлява моторно превозно средство от съответната категория, за което свидетелства и справката за нарушителя/ водача. От извършена справка в АИС - АНД относно правоспособността на Х. А. А. К. е установено, че същият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно на територията на Р.България. В резултат лицето е извършило нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Предвид съставения АУ АН, и установените факти и обстоятелства по регистрацията и собствеността на лек автомобил марка М. Е270 ЦДИ е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0344-000108/10.06.2024 г. по описа на РУ - С., с която на основание чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка “Прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца“ на лек автомобил марка М. Е270 ЦДИ, черен на цвят с немски регистрационни номера НАL Х0985, собственост на А. А. И., като със същата са отнети СРМПС № GZ556586 и 2 броя регистрационни табели № НАL Х0985, издадени от немските власти. На 10.06.2024 г. ЗППАМ № 24-0344-000108/10.06.2024 г. е връчена на А. А. И.. Във връзка с издадената и връчена ЗППАМ е подадена жалба на основание чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (2) (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. (2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Изключения от обхвата на оспорването по административен ред АПК, по пощата, с клеймо от 24.06.2024 г., входирана в ОД МВР - С. с рег.№ 517000-10895/26.06.2024 г. В резултат процесната заповед е потвърдена с

Мотивирано

решение № 517р-16568/08.07.2024г. на Директор ОД МВР-С.. Решението е връчено на 16.07.2024г., а жалбата до съда е подадена на 29.07.2024г. Установената фактическа обстановка се установява от приложената преписка и не са налице доказателства, които да я опровергават. Не е спорно обстоятелството, че лекият автомобил М. Е270 ЦДИ, черен на цвят с немски регистрационни номера НАL Х0985, собственост на А. А. И.. В цитирания АУ АН като

мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 102, ал. 1, т.1 от ЗДвП от жалбоподателя. Като част от административната преписка ответната страна представя Справка-картон на водача за санкционирането му във връзка с нарушения на ЗДВП, в която е отбелязано и издадени срещу А. А. И. три наказателни постановления за извършени нарушения на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: На основание чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата основания за отмяна на оспорената заповед и провери служебно законосъобразността на същата на всички основания, визирани в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150Чл. 150. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) трите имена и адрес, телефон и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване; 3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон и електронен адрес, ако има такъв; 4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване; 5. означение на обжалвания административен акт; 6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; 7. в какво се състои искането; 8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. (2 ) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Приложения и чл. 151Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Подаване на жалбата и протеста от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Съгласно чл. 172, ал. 1Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директор ОДМВР – С.. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б "а", т. 6 се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Допълнително служебно известни на съда са и заповеди Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на Директор на СДВР и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, които удостоверяват компетентността на полицейските органи и съответно длъжностни лица, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. Неоснователни са възраженията и в тази посока. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК и чл. 172, ал. 1Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че А. А. И., като собственик на лек автомобил марка М. Е270 ЦДИ, черен на цвят с рама № WDB2112161А557027 с немски регистрационни номера № МGHS326, е предоставил управлението му на Х. А. А. К., без последния да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и е неправоспособен водач на МПС и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДВП. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69аЧл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) (1) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на Наказателния кодекс, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал. 3 от Наказателния кодекс, прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс. (2) Постановлението се изпраща за изпълнение на органите, които признават това право и контролират упражняването му. (3) Обвиняемият и неговият защитник могат да обжалват постановлението на прокурора по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд. (4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава или отменя постановлението на прокурора по ал. 1. Определението е окончателно. (5) Когато отпадне нуждата от временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, то се отменя в досъдебното производство от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 4. (6) За отмяната на временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, незабавно се уведомяват органите, които признават това право и контролират упражняването му. (7) В съдебното производство правомощията по ал. 1, 5 и 6 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Настаняване за изследване в психиатрично заведение от НПК, както и на собственик, /какъвто е настоящия случай/ чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно – на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства, за срок от 6 месеца до една година. Наложената мярка е в границите на предвидения минимум, поради което не е налице несъразмерност на същата, съотнесена към тежестта на нарушението. Изземването на СУМПС е фактическо действие, свързано с изпълнението на наложеното наказание и не представлява правна воля за налагане на наказание, поради което няма връзка с осъщественото нарушение. По изложените доводи съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като не се претендират такива, няма доказателства и такива да са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. първо от АПК, Административен съд София - град, III отделение, 60 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. А., ЕГН: [ЕГН], гражданин на С., чрез адв. К. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0344-000108/10.06.2024 г., по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, издадена от Началник РУ С. към ОД МВР С., потвърдена с

Мотивирано

решение № 517р-16568/08.07.2024г. на Директор ОД МВР-С.. Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП. СЪДИЯ: