Решение № 18169 по адм. д. № 10604/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 18169 гр. София, 28.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 27.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 10604 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Образувано е по протест на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Д. К. от СГП - отдел „Гражданско-съдебен надзор и административно-съдебен надзор“, с който се иска обявяване на нищожността на Свидетелство за управление на МПС - БГ /СУМПС/ №[ЕИК] от 31.07.2023г., издадено от ОПП - СДВР , връчено на 02.08.2023 г. на Х. В. Г. с ЕГН: [ЕГН], с адрес: обл. С., Столична община, [населено място],[жк]1А, № 532, вх. 01, ет. 02, ап. 4. Твърди се, че Г. има валидно СУМПС, подменено в ОАЕ, поради което издаденото /СУМПС/ №[ЕИК] от 31.07.2023г. е нищожно поради липса на предпоставките на чл.160 от ЗДвП. В съдебно заседание, прокурор при СГП поддържа протеста на сочените в него основания. Ответникът – Началникът на отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., който моли съда да уважи протеста като основателен. Заинтересованата страна – Х. В. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: При извършване на проверка по заявление с рег.№ 26180/25.07.2023 г. за издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС, полицейски инспектор 02 Група ОВМПС, 03 Сектор АО, ОПП при СДВР установяват, че в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е получено писмо с рег. № 2386р-3571/19.01.2024 г., по описа на ГД „Национална полиция“ с което е предаден оригинала на подмененото СУМПС №[ЕИК], изд. на 10.02.2021 г. от ОПП - СДВР на лицето Х. В. Г. с ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] , като компетентните власти уведомяват, че свидетелството за управление на МПС е подменено в ОАЕ и съответно връщат същото на Държавата издател и в частност на органа който го е издал – Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В тази връзка е извършена проверка от ОПП-СДВР в хода на която е установено следното: На 25.07.2023 г. на Гише № 24 в сградата на ОПП - СДВР, Г-жа Х. Г. е подал заявление за издаване на дубликат на СУМПС пред системен оператор П. И., за което има регистрирано заявление вх. № 26180/ 25.07.2023 г.. При подаване на документи за издаване на ново СУМПС, същият не е представила издаденото и преди това СУМПС №[ЕИК], изд. на 10.02.2021 г. от ОПП - СДВР, за което обстоятелство, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 от Наредба № 1- 157/2002 г. на МВР е депозирала и попълнила саморъчно заявление - декларация съгласно чл. 160 от ЗДвП, в което заявява, че СУМПС е „изгубено/откраднато“. Производството по издаване на СУМПС на лицето Х. В. Г., инициирано със заявление с рег. № 26180/ 25.07.2023 г., е приключило с издаване на /СУМПС/ №[ЕИК] от 31.07.2023 г., връчено на лицето Х. В. Г. на дата 02.08.2023 г. Установено е, че Х. В. Г. е подписана декларация, че СУМПС е изгубено, но видно от доказателствата по делото заявените в нея факти са неверни, тъй като СУМПС не е било изгубено/откраднато, а е предадено на властите в ОАЕ по повод издадено СУМПС в друга държава -подменено в ОАЕ. Горната фактическа обстановка се установява от представената административна преписка и в хода на съдебното производство, не се представиха доказателства, които да я опровергават. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Протестът е допустим, разгледан по същество е основателен. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Следователно свидетелството установява с удостоверителната сила на издаден от компетентен орган официален документ притежаването от адресата на призната способност да се упражнява правно-регламентирана дейност, каквато е управлението на моторно превозно средство. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. Доколкото в специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай от Х. В. Г. е подписана декларация, че СУМПС е изгубено, но видно от доказателствата по делото заявените в нея факти са неверни, тъй като СУМПС не е било изгубено/откраднато, а издадено му е СУМПС е подменено в ОАЕ. Следователно не са били налице предпоставките за издаване на дубликат на СУМПС на територията на Република България , в частност не са били налице условията на чл. 160 от ЗДвП. Липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му, доколкото посредством издадения дубликат лицето притежава два броя СУМПС, удостоверяващи неговата правоспособност за управление на МПС, а това е в противоречие с императивните норми на закона. Предвид това следва да бъде обявено за нищожно волеизявление на Началник СДВР, отдел „Пътна полиция“- С. за издаване на Свидетелство за управление на МПС - БГ /СУМПС/ №[ЕИК] от 31.07.2023г. на името на Х. В. Г., ЕГН: [ЕГН]. Така

мотивиран, Административен съд София-град, 60-ти състав Р Е Ш И: ОБЯВЯВА за нищожно Свидетелство за управление на МПС - БГ №[ЕИК] от 31.07.2023г. на името на Х. В. Г., ЕГН: [ЕГН]. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването му. СЪДИЯ: