Решение № 40769 по адм. д. № 9453/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 40769 гр. София, 05.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 65 състав, в публично заседание на 12.11.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Ванина Колева при участието на секретаря Ирена Йорданова, като разгледа дело номер 9453 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68, ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано e по жалба на С. Й. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Столична община срещу заповед № 3286з-3102/31.07.2025г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи (МВР), с която, на основание чл. 21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 191/22.07.2015г., е отказано снемането на полицейска регистрация № 2915 от 23.03.2011г. по описа на СДВР и полицейска регистрация № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ – СДВР. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при съществени нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправните разпоредби на европейското законодателство, несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т.3, т.4 и т.5Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Конкретно жалбоподателят твърди, че двете деяния, за които са извършени полицейските регистрации са извършени през 2011 г. в сравнително кратък времеви интервал от около 3.месеца и в момент, когато се е намирал в млада възраст и оттогава до настоящия момент са изминали почти 15 години, през които не е вършил никакви противоправни деяния и е реабилитиран. Счита, че в обжалваната заповед не са изложени конкретни аргументи, защо в случая съхранението на данните му все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Моли съда да отмени заповед № 3286з-3102/31.07.2025г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейските регистрации на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) към МВР , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага аргументи за законосъобразност на обжалвания отказ. Подробни съображения излага в представена писмена защита. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорно, че административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателя С. Й. М. заявление вх. № 328605-59 24.03.2025 г. по описа на ГДНП за снемане на полицейските му регистрации. По заявлението е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено Предложение peг. № 513р-63991/17 06.2025 г. по описа на СДВР на директора на СДВР до директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейската регистрация. В предложението са обобщени резултатите от проверката. При проверката е установено, че С. Й. М. има извършели три полицейски регистрации по смисъла на чл. 68. aл. 1 от ЗМВР, както следва: peг. № 2149 от 23.10.2024 г. по описа на 02 РУ П. - ОДМВР П., за деяние по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК, по ДП № 252/2024 г. на 02 РУ П.; per. № 2915 от 23.03.2011 г. по описа на СДВР, за деяние по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК. по ДП № 11130/2011 г. на СДВР; и с peг. № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ - СДВР, за деяние по чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК. по ДП № 1339/2011 г. на 08 РУ - СДВР. С обжалваната заповед директорът на ГДНП се е произнесъл по отношение на полицейската регистрация с peг № 2915 от 23.03.2011 г. по описа на СДВР и полицейска регистрация с peг. № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ - СДВР. Полицейска регистрация № 2149 от 23.10.2024 г. по описа на 02 РУ П. - ОДМВР П. е снета със Заповед № 3286з-3101/ 31.07.2025г. на директора на ГДНП. Полицейската регистрация с peг. № 2915 от 23.03.2011 г. по описа на СДВР е извършена на С. Й. М. за престъпление по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК, ДП № 11130/2011 г. на СДВР , прокурорска преписка № 14676/2011г. на Софийска районна прокуратура (СРП). Досъдебното производство е приключило с внесен в Софийски районен съд (СРС) обвинителен акт. Образувано е НОХД № 13802/2011 г. по описа па CPC. С протоколно определение от 03.01.2012 г., постановено по НОХД № 13802/2011 г., СРС одобрява споразумение с което страните по делото постигат съгласие, като подсъдимият М. се признава за виновен за това, че на 07.03.2011 г. около 03.00 ч., в [населено място] в [населено място] с посока на движение от [населено място] към Cтap лозенски път, на 100 м. преди Околовръстен път, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка/модел „О. А.“ с [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,2 на хиляда установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 533/07.03.2011 г. па УМБАЛ „Св.Анна-София“ АД - престъпление по чл. 344Чл. 344. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода от една до седем години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.. ал.1 от НК С оглед предвиденото в чл. 343бЧл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало..., ал 1 от НК наказание и на основание чл. 55, ал. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. и 2. б „б“. вр чл 42а, ал. 2, т. 1 и г. 2, вр. е ал. 1 от НК, съдът определя на С. Й. М. наказание „пробация“, като се наложат заедно следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност от седем месеца, която да се изпълнява по настоят адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с продължителност два пъти седмично, и “задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от седем месеца. На основание чл. 343гЧл. 343г. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) (1) (Предишен текст на чл. 343г - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 30.01.2026 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години., вр. чл 37, ал 1, т. 7 oт НК, съдът налага на С. Й. М. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от седем месеца, като на основание чл. 59, ал. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ от НК се приспада времето, през което за същото деяние обвиняемият е бил лишен по административен ред от възможност да упражнява това право, считано от 07.03.2011 г. Полицейската регистрация с peг. № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ - СДВР е извършена на С. Й. М. за престъпление по чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК, ДП № 1339/2011 г. на 08 РУ - СДВР , прокурорска преписка № 39189/2011 г. на СРП. Досъдебното производство е приключило с внесен в СРС обвинителен акт. Образувано е НОХД № 24057/201 г по описа на CPC. С присъда от 29.05.2012 г., постановена по НОХД № 24057/2011 г., СРС, НО, 19-и състав признава С. Й. М. за виновен в това, че на 18.06.2011 г. около 20,30 ч. в [населено място], в автобус № 5 в района на [населено място] (в разстоянието от последната спирка на [населено място], до следващата спирка, която е при кметството на [населено място]), с ръце нанесъл удари по главата на друго лице в резултат на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл вляво и в областта на десния ставен израстък, кръвонасядания по кожата, които наранявания са реализирали медико биологичната характеристика - счупване на челюст, поради което и на основание чл. 129. ал 2, вр с ал 1, вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, съдът му налага наказание “лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.. ал. 1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание от три години “лишаване от свобода“ за срок от пет години. Съдът групира, на основание чл. 25. ал 1. вр. с чл. 23Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание., an. 1 от НК, така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години за извършеното престъпление по чл. 129, ал.2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина., вр. ал. 1 от НК и наказанието „пробация” за срок от седем месеца с пробационни мерки чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2Чл. 42а. ⚖️ Практика (5) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител; 3. ограничения в свободното придвижване; 4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; 5. поправителен труд; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност: 1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4; 2. от три месеца до две години - за поправителния труд; 3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото. (4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст. (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. от НК, наложено му по НОХД № 13802/2011 г. на СРС, влязло в сила с протоколно определение от 03. 01. 2012 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК. като налага най-тежкото от тях, а именно - наказание „лишаване от свобода" за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание от три години „лишаване от свобода“ за срок от пет години. На основание чл. 23Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.. ал. 2 от НК присъединява към така наложеното най-тежко наказание и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от седем месеца, наложено му по НОХД 13802/2011 г. на СРС, влязло в сила с протоколно определение от 03. 01. 2012 г за деяние по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК. Присъдата е обжалвана пред Софийски градски съд (СГС).

С

решение № 36 от 10.01.2013 г., постановено по ВНОХД № 4199/2012 г., СГС, НО, III въззивен състав, на основание чл. 337, ал. 1Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата, т 1 от НПК, изменя присъда от 21.05.2012 по НОХД № 24057/2011 г. на СРС, НО, 19 състав, с която на С. Й. М. е наложено, на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, за срок от 5 години, като изменя вида и основанието на наложеното наказание в следния смисъл: на основание чл. 129, ал 2, вр. счл.1 , вр. С чл. 55, ал.1, т.2, б. “Б”, вр.с чл. 42Чл. 42. ⚖️ Практика (5) (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление. (2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината. (3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.a, ал. 2, т.1 и 2 от НК, налага на С. Й. М. наказание „пробация" при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца. Налага на С. Й. М., на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. от НК общо наказание измежду наказанията „пробация“, наложени му НОХД № 13802/2011 г. на СРС и наказанието, наложено му по настоящото дело, в размер на по-тежкото от тях, а именно: “пробация" при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца. Присъединява към общото наказание, на основание чл.25. ал. 1. вр. чл. 23Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.. ал. 2 от НК, наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, наложено на М. по НОХД № 13802/2011 г. на СРС, НО. На основание чл. 25, ал. 2Чл. 25. ⚖️ Практика (10) (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. (2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. от НК, от така определеното общо наказание се приспада изтърпяната част от наказанията “пробация“ и „лишаване от право да управлява МПС“ по НОХД № 13802/2011 г. на СРС. Потвърждава присъдата в останалата й част. Решението на СГС като въззивна инстанция е окончателно. С. Й. М. е реабилитиран по право, считано от 27.01.2016 г. Съгласно електронна справка за съдимост № 250407005000163961 от 07.04.2025 г., С. Й. М. е признаван за виновен и е осъждан по НОХД № 13802/2011 г. и по НОХД № 24057/2011 г. описа на СРС. С оспорената Заповед № 3286з-3102/31.07.2025г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“, на основание чл. 21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 191/22.07.2015г., е отказано снемането на полицейска регистрация № 2915 от 23.03.2011г. по описа на СДВР и полицейска регистрация № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ – СДВР, извършени на С. Й. М.. В

мотивите на заповедта е посочено, че прекратяванията на делата при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително при настъпила реабилитация. Настъпилата реабилитация на лицето не следва да се приеме за индиция, че С. Й. М. представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, безопасността на движението по пътищата и противодействие на пътния травматизъм. Органът е приел, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършваме на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. От ответника е изпратена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По искане на жалбоподателя от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е представен справка за изтърпяване на наложените на С. Й. М. наказания. При така установените факти, Административен съд София - град обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК , срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Заповед № 3286з-4480/ 03.12.2024г. е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Правомощията са делегирани със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. От приложеното по делото удостоверение 3286р-63843 от 23.10.2025. От началник на сектор “Човешки ресурси” в ГДНП се установява, че именно издателят на заповедта е заемал длъжността директор на Главна дирекция “Национална полиция” МВР към момента на издаване на заповедта. Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. При издаване на акта е изпълнено изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени

мотиви за отказ за снемане на регистрацията. По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвижват срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР са изброени изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия – настъпила е реабилитация, но наказателното производство срещу регистрираното лице е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, с която лицето е признато за виновно за извършване на престъпление. На практика националната уредба дава неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му, в конкретната хипотеза, извън изброените в закона. В случая е установено, че на жалбоподателя, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР , е извършена полицейска регистрация с peг. № 2915 от 23.03.2011 г. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК през 2011г., и полицейската регистрация с peг. № 3691 от 28.11.2011 г. по описа на 08 РУ - СДВР за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК през 2011 г. Изтърпял е наложените му наказания и е реабилитиран по право. В случая, директивата не е транспонирана докрай, но правилото на чл. 5 не съдържа безусловно и ясно правило, поради което не е непосредствено приложимо. Липсата на възможност в българския закон за снемане на полицейска регистрация в случай като процесния противоречи на правото на Европейския съюз. В решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., Съдът на Европейския съюз (СЕС) (голям състав) приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26 относно законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата. В т. 45, т. 70 и т. 71 от посоченото решение на СЕС, е посочено, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. В хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни на жалбоподателя 14 години след регистрацията и след извършеното, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Не е преценено дали така посочените срокове са подходящи в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви "в" и "д" от Директивата в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация все още е необходимо. Както е посочено в т. 60 от Решението на СЕС не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на това определение, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел (вж. по аналогия становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—К.), от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 205). Поради това съхранението им не съответства на принципа на свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680, и е за период, по-дълъг от необходимия за целите, за които данните се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква д) от тази директива. В т. 67 от решението СЕС дава насоки, като посочва, че може да се счита, че съхранението на биометрични и генетични данни отговаря на изискването да се допуска единствено когато „това е абсолютно необходимо“ по смисъла на член 10 от Директива 2016/680, обаче само ако то отчита естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, или други обстоятелства, като например конкретния контекст, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства или пък миналото или профила на осъденото лице. В случая в

мотивите си директорът на ГДНП не е изследвал контекстът, в който са били извършени престъпленията от жалбоподателя, че е изминал дълъг период от време. Не е изследвано миналото и профила на осъденото лице. Не са събрани данни за личността му и липсата на други нарушения. Изводите, които са изведени и анализът, който е направен в

мотивите на обжалвана заповед са единствено относно необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършваме на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР , осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Не е изследвана личността на жалбоподателя, поради което и не е направена преценка. Не обсъдена и настъпилата реабилитация, която, както е посочено в т. 61 от решението на СЕС може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Поради липса на изследване на риска не може да се прецени пропорционалността на съхранението на данните с оглед на преследваните с него цели. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай в оспорения административен акт не е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя, като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Рисковият профил на С. М. е преценен единствено в светлината, че настъпилата реабилитация не следва да се приема за индиция с оглед извършеното от него престъпление, като органът е приел, че съхраняването на неговите данни е с оглед противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Следва да бъде посочено установеното

с решение на Съда на Европейския съюз по дело C 205/21, че не е допустима национална уредба, която предвижда системно събиране за целите на регистрацията им, на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели извършваната от органът оперативно-издеирвателна дейност по чл. 8, ал.1 ЗМВР . Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС -

Решение № 5730 от 2.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2025 г., V о.;

Решение № 6374 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2024 г., V о.;

Решение № 5669 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1511/2025 г., V о.;

Решение № 4735 от 8.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 985/2025 г., V о. И мн. др. От изложеното следва, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради налични на основание по чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност, 3, 4 и 5 АПК и на основание чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. Следва да съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, като конкретно се извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и изминалото време, е все още необходимо съхраняване на данните от тези регистрации за целите, за които са събрани и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателя. При този изход на спора и и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като то е в минимално определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размер. Водим от горното, Административен съд София - град, І отделение , LXV състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 3286з-3102/31.07.2025г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи. ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за ново разглеждане на искането на С. Й. М. за снемане на полицейска регистрация при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на С. Й. М. с ЕГН [ЕГН] разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: