Решение № 42182 по адм. д. № 6120/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 42182 гр. София, 16.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 82 състав, в публично заседание на 17.11.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Вената Кабурова при участието на секретаря Цветелина Заркова, като разгледа дело номер 6120 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с постъпила жалба от Б. Х. К. чрез адв. П. срещу решение изх. № I 6396/16.05.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по нервни, вътрешни, УНГ и С. болести, с което уврежданията на жалбоподателя от преживяната от него трудова злополука на 20.07.2022 г. са квалифицирани като такива, причиняващи му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съобразно чл. 130Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие с материалноправния и процесуалноправния закон. Твърди се, че както НЕЛК, така и ЦЕЛК-МВР неправилно са квалифицирала претърпяната трудова злополука като лека телесна повреда. Посочва се, че вследствие получената травма жалбоподателят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на 83 дни, като са му били издадени общо три болнични листа, всичките с диагноза „Мозъчно сътресение“. Изтъква се, че НЕЛК неправилно е интерпретирали свидетелските показания, като е приела, че след удара жалбоподателят е продължил да изпълнява служебните си задължения, докато всъщност непосредствено след удара той е изпадал в безсъзнание. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който моли съда да отмени решението на НЕЛК и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне с оглед събраните по делото доказателства и признаване на претърпяна средна телесна повреда. Претендират се направените в производство разноски. Представят се писмени бележки, в които са развити доводи, че в процесния случай са налице предпоставките по чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. НК за квалифициране на претърпяната телесна повреда като средна. Ответникът – НЕЛК, редовно призован, не изпраща представител. В кратко писмено становище по делото оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призована, не изпраща представител. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят Б. К. е служител в СДВР – старши полицай (водач на служебен мотоциклет) в 01 група на 02 сектор към О.. Съгласно план-разстановка рег. № 464- р-12213/20.07.2022 г. по описа на ОСПС-СДВР относно провеждане на футболна среща между отборите на П. „Б.“ – П. и ФК „Апоел“-Н., жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения по локализиране, обезпечаване и съпровождане на феновете на ФК „Апоел“ към сектор „Г“ на Националния стадион „В. Л.“. Около 16:00 ч. в локалното платно на [улица]в посока пл. „О. мост“ възникнала ескалация на напрежението между феновете на двата отбора, които започнали да се замерят с бутилки, пиротехника, счупени керемиди и други твърди предмети, а впоследствие започнали да замерят и полицейските служители. Една от хвърлените керемиди ударила жалбоподателя в областта на главата и той паднал на земята. Негов колега - свидетелят Е. Й. – му помогнал да се изправи, като забелязал, че по лицето на К. се стича кръв и веднага повикал екип на Ц.. Докато чакали да пристигне екип на спешна медицинска помощ, жалбоподателят припаднал, като няколко минути не могъл да се свести, а след като дошъл в съзнание, повърнал на пътното платно. След пристигане на екип на ЦСПМ К. бил закаран във Военно медицинска академия за лечение. По делото е приложена епикриза от Клиника по неврохирургия при ВМА с диагноза „Контузия на главата и лицето. Мозъчно сътресение.“ В снетата анамнеза е посочено, че пациентът няма ясен спомен за инцидента, оплаква се от главоболие, дразнене от светлина, болка в областта на носа, гадене. Издаден му е болничен лист № Е. за 23 дни временна нетрудоспособност. Приложени са и болнични листове за временна нетрудоспособност № Е. и Е. от МДЦ „Медива“ ООД и двата за по 30 дни с посочена диагноза „Мозъчно сътресение“. На основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР било издадено медицинско удостоверение № 215/5 от Медицински институт – МВР – Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), което приело, че контузията на главата на жалбоподателя е причинила лекостепенно мозъчно сътресение, без субективни и обективни данни от преки свидетели и медицински персонал за пълна загуба на съзнание в момента на травмата, а е предизвикало само лекостепенно кратковременно нарушение на съзнанието по-късно, с изява на общомозъчна симптоматика – преходно интермитентно главоболие с нестабилност, с еднократен пристъп на гадене и повръщане в деня на травмата, без огнища на неврологична симптоматика, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК. Медицинското удостоверение било оспорено от К. директно пред АССГ, като било образувано адм.дело № 1494/2024 г., като с протоколно определение № 7413/30.05.2024 г. съдът прекратил делото и изпратил административната преписка на НЕЛК по компетентност. С оспореното в настоящото производство решение изх. № I 6396/16.05.2025 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни, вътрешни, УНГ и С. болести, е квалифицирал уврежданията на К. като причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда. В решението е посочено, че липсват медицински документи, обективизиращи проследяване състоянието на пострадалия до края на оздравителния процес – неврологичен статус след мозъчното сътресение, вкл. отразени с медицински документи основания за издадените болнични листове за временна неработоспособност. Посочва се, че от документираните сведения на свидетелите на злополуката, пострадалият не е загубил съзнание непосредставено след удара от керемида в областта на главата, а напротив – споделил е, че се чувства добре и е продължил да изпълнява служебните си задължения. Не е документирано загуба на съзнание от медицински персонал. Цитирано е постановление № 3/1979 г. на Пленум на ВС, в което е записано, че леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона. В съдебно производство са разпитани свидетелите С. С., В. М. и Е. Й. – колеги на жалбоподателя, които са станали очевидци на претърпяната от него злополука. И тримата заявяват, че минути след като бил ударен с парче от керемида, К. се свлякъл на земята и бил в безсъзнание – не отговарял на повиквания, бил отпуснат, със затворени очи, като това състояние продължило около 5 минути. След като го наплискали с вода, се свестил, но бил неадекватен, говорел несвързано и повърнал. По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е направило извод, че няма категорични данни за изпадане на К. в бзсъзнателно състояние – пълна загуба на съзнание, а по-скоро се в показанията на свидетелите се съобщава за „колабиране“ на пострадалия, известен период след получаване на травмата на главата. В заключението си вещото лице посочва, че с оглед всички медицински данни, както и разпитите на свидетелите, причиненото на пострадалия К. мозъчно сътресение не се е съпровождало с изпадане в състояние на пълна загуба на съзнанието (комоционна кома), а е предизвикало само степенно нарушение на съзнанието, с изява по-късно на общомозъчна симптоматика (преходни интермитентни главоболие, гадене и повръщане), без огнищна неврологична симптоматика. Това мозъчно сътресение не представлява временна опасност за живота на К., т.е характеризира се като телесна повреда, реализираща медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота по см. на чл. 130, ал. 1Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от лице с правен интерес от оспорването му, доколкото процесното решение засяга негов законен интерес да получи обезщетение по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. За спазен съдът приема и преклузивния 14- дневен срок за подаване на жалба при наличието на данни по известие за доставяне за дата на съобщаване на ЕР на НЕЛК на жалбоподателя на 21.05.2025 г. и за подаване на жалбата на 29.05.2025 г. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се заплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Според чл. 238, ал. 3 от ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ по смисъла на чл. 103Чл. 103. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. (2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно решение - "Медицинско удостоверение", по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието. (4) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. (5) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести. (6) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. от Закона за здравето. По силата на чл. 112, ал. 1, т. 3Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето обжалванията и възраженията на заинтересованите лица срещу решенията на ТЕЛК се правят пред НЕЛК. Аналогичен е и текстът на чл. 63, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Решенията на НЕЛК, от своя страна, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 1, т. 4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето, а именно пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 4Чл. 63. ⚖️ Практика (150) Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис. Необжалваемост от ПУОРОМЕРКЕ. В настоящия случай процесното решение е постановено от компетентен орган – НЕЛК, специализиран състав по нервни, вътрешни, УНГ и С. болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Предвид това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставената му власт. Решението е постановено по документи на основание чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което не е задължително извършване на преглед на лицето, тъй като НЕЛК проверява правилността на констатациите на ЦЕЛК към предходен момент – този на постановяване на обжалваното решение. Сведенията за фактите от значение за преценка на телесната повреда на освидетелствания се съдържат в наличната медицинска документация, въз основа на която ЦЕЛК е постановила акта си. Спазена е установената форма от чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК, доколкото Законът за здравето и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (7) (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. (2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице. (3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган. (4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава. (5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата. Освобождаване на вещото лице от ПУОРОМЕРКМЕ не съдържат специални изисквания в тази насока. Издаденото експертно решение е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

Мотивирано е в достатъчна степен, за да бъде установена волята на органа. При постановяването му съдът намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната му само на това основание. По съответствие на решението с материалния закон: По делото не се спори относно обстоятелствата, при които е настъпило травматичното увреждане, както и относно неговото естество – мозъчно сътресение. Спорът, предвид фактите по делото е, дали съобразно претъпряното увреждане на пострадалия е приложима разпоредбата на чл. 130Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК, и е налице лека телесна повреда, реализиращи медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” или е налице средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК, реализираща медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Тук следва да се отчете тълкуването в Постановление № 3 от 27.IХ.1979 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, задължително за съдилищата. На първо място, съгласно това постановление, не са средни телесни повреди само онези телесни увреждания, които са „кратковременни”. В процесния случай, не може да се говори за „кратковременно” разстройство на здравето, дори и само разглеждано с оглед периода на лечение, който е провело лицето. По повод на травмата и наложилото се във връзка с нея лечение на жалбоподателя са били издадени болнични листове за общо 83 дни временна неработоспособност. Тези болнични листове не са били оспорени, а ако работодателят е имал съмнение относно истинността на здравословното състояние на своя служител, е следвало да направи именно това. Доколкото същите не са оспорени и представляват влезли в сила административни актове, съдът приема, че работодателят не е имал съмнения относно състоянието на лицето. На второ място, съгласно т.13 от соченото по-горе Постановление № 3 от 27.IХ.1979 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ е посочено, че „разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на организма се поражда опасност за живота на увредения”, и в тази връзка пленумът приема, че „сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време”, а само „леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда”. В тази връзка, съдът счита, че административният орган необосновано е приел, че няма обективни данни за загуба на съзнанието. Следва да се посочи, че в повечето случаи свидетелските показания са единственият източник на информация, от който може да се направи извод за изпадане на лицето в безсъзнание, тъй като до пристигането на медицински екип и при постъпване на пострадалия в болнично заведение, най-острата проява на мозъчното сътресение (изпадането в безсъзнателно състояние) е отшумяла. Настоящият състав не кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, в което се посочва, че от анализа на разпитите по делото, няма категорични данни за изпадане на жалбоподателя в безсъзнателно състояние (комоционна кома). Напротив, в показанията си свидетелят С. посочва: „Той започна да повръща, да губи съзнание и припадна. Със затворени очи беше и не реагираше. Около 5-6 минути беше в безсъзнание“. Свидетелят М. заявява: „..видях, че той се свлича надолу на стълбите на кооперацията…Аз отидох при него, хванах му главата и почнах да го викам по име….тялото му беше отпуснато. Беше със затворени очи и не отговаряше на повикване…това му състояние мисля, че продължи повече от 10 минути.“ Съдът счита, че не може да пренебрегне свидетелските показания дадени под клетва, само защото са дадени от лица, без медицинско образование. Съдът приема, че показанията са последователни и непротиворечиви, като отговарят и на приложените по делото докладни записки за процесния случай. От разпитите на свидетелите по категоричен начин може да се направи заключението, че вследствие на удара по главата жалбоподателят е изпаднал в безсъзнателно състояние (комоционна кома). Състоянието на жалбоподателя след претърпения удар отговаря на белезите, характерни за това състояние: „При комоционната кома лицето на болния е бледо… установява се мускулна хипотония, сухожилна арефлексия…, гадене и повръщане. След възвръщане на съзнанието може да се открие ретроградна амнезия. При комоциото пострадалите се оплакват от главоболие, световъртеж, шум в учите, отпадналост.“(из „Телесните повреди по Наказателния кодекс на Република България, Медико-биологична характеристика, съдебно-медицинска експертиза. Автор проф. д-р С. Р., изд. С., 1999 г.) В приложената по делото епикриза от клиниката по неврохирургия на ВМА, в снетата анамнеза се посочва, че пациентът няма ясен спомен за инцидента, оплаква се от главоболие, дразнене от светлина, гадене и съобщава, че е повърнал двукратно. Следва да се посочи, че в оспореното решение на НЕЛК не са изложени

мотиви, защо административния орган приема, че е налице лека телесна повреда по чл. 130Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК, а единствено са изключени предпоставките по чл. 129 ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК за средна телесна повреда. Административният орган не е събрал доказателства относно това, причиненото увреждане на жалбоподателя, без значение, дали представлява мозъчно сътресение или не, дали представлява трайно, постоянно такова във връзка с понятието за постоянно разстройство на здравето, а именно такова, което е довело до неработоспособност за повече от 30 дни. Предвид изложеното, като е приел, че травматичното увреждане на оспорващия съответства на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК, ответникът е приложил неправилно материалния закон и е постановил акта си в несъответствие с целта на закона – правилно определяне на претърпените от жалбоподателя телесни увреждания, с оглед правилно приложение на последиците от това увреждане, което е основание за отмяна на решението на НЕЛК. Преписката следва да бъде върната на ответника за определяне на вида на настъпилата телесна повреда, съобразно дадените в

мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като този въпрос не е предоставен в правомощията на съда. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които са своевременно поискани и възлизат в размер на 1500 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 12), държавна такса в размер на 10 лв., 400 лева депозит за вещо лице и 60 лева депозит за призоваване на свидетели, всичко в размер на 1970 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение изх. № I 6396/16.05.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни, вътрешни, УНГ и С. болести, с което уврежданията на Б. Х. К. от преживяната от него трудова злополука на 20.07.2022 г. са квалифицирани като такива, причиняващи му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съобразно чл. 130Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК. ВРЪЩА преписката на НЕЛК, специализиран състав по нервни, вътрешни, УНГ и С. болести, за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в

мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Б. Х. К. сумата в размер на 1970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ лева разноски по делото. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд. СЪДИЯ: