Решение № 13527 по адм. д. № 2223/2026 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 13527 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 72 състав, в публично заседание на 01.04.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Мария Стоева

при участието на секретаря Зорница Димитрова, като разгледа дело номер 2223 по описа за 2026 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по постъпила жалба от Д. Н. С. срещу Решение № 97-00-9/02.02.2026г. на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97-00-9/19.01.2026г. на Министерство на културата.

С жалбата се твърди, че решението на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от процесното заявление, е незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа се в тази връзка, че исканата информация е за предоставяне в обобщен план на основните месечни заплати на служителите по трудово и служебно отношение по степени и длъжности в съответните администрации. Сочи се, че от тази информация не е възможно да бъде идентифицирано отделно физическо лице, защото по своята същност тя е обща и насочена към всички длъжности, без да се интересува от индивидуалните заплати на конкретни служители, а единствено на длъжностите, за които се отнася, поради което и не представлява лични данни.

Жалбоподателят излага доводи, че информацията относно възнаграждението, което получават лица, изпълняващи публични функции в дадена администрация, е пряко свързана с обществения живот в Република България и несъмнено спомага за това всеки гражданин да си състави мнение за дейността на дадено ведомство, да формира точна и вярна представа за заплащането на труда на държавните служители.

По тези съображения се прави искане за отмяна на постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като бъде задължен министърът на културата да предостави достъп до поисканата от заявителя информация относно конкретните размери на индивидуалната основна месечна заплата за определена длъжност и степен или — в случай че няма фиксиран размер за съответна длъжност и степен, информация относно средния размер на получаваната индивидуална основна месечна заплата за всяка съществуваща длъжност и степен в Министерството на културата в съответствие с т. 2 от направеното от жалбоподателя заявление пред МК. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебното заседание

жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира отмяна на акта.

Ответникът – директорът на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата, в съдебното заседание не се представлява. С придружителното писмо, с което преписката се представя в съда, взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд София - град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК вр. чл.

144 АПК и служебно на основание чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по вр. чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е образувано по заявление с вх. № 97-00-9/19.01.2026 г. на Министерство на културата от Д. Н. С., с което на основание ЗДОИ

жалбоподателят е направил искане да му бъде предоставена следната информация: „
1. Документи, касаещи начина на определяне на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на Министерството на културата (напр. вътрешни правила, приети въз основа на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, други нормативни актове);
2. Информация относно размерите на индивидуалните основни месечни заплати за всички съществуващи длъжности и степени в министерството. В случай че няма фиксиран размер за съответна длъжност и степен, да ми бъде предоставена информация в табличен вид с размерите на реално получаваните основни месечни заплати: 1) от държавните служители и 2) от служителите по трудово правоотношение, с разбивки по нива, длъжности и степени, в осреднени стойности.
3. Информация относно допълнителни компоненти/възнаграждения към работната заплата (заплащане за владеене на чужди езици; за научна степен, за придобит трудов стаж и професионален опит, ваучери за храна/порцион, представително облекло, униформено и специално облекло, други).
4. Информация относно сключени договори за допълнителна медицинска застраховка, осигуряваща болнична и доболнична помощ, възстановяване на разходи за медикаменти, лабораторни изследвания, зъболекарски услуги и др. Моля да предоставите единична стойност на застраховката и обща за брой служители.
5. Информация относно практиката на ведомството по чл. 9, ал.1 от Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи - размер (ако има определен) и начин за възстановяване на разходите на служителите (т.нар. разходи за очила).". Посочена е в заявлението предпочитаната форма за предоставяне на достъпа – копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.

С писмо с рег. № 24-00-73/20.01.2026г. от директора на дирекция ПНДПП до директора на дирекция АОЧР на Министерство на културата е изискано писмено мотивирано становище съгласно компетентността на дирекция АОЧР относно исканата информация по ЗДОИ в заявление с вх. № 97-00-9/19.01.2026г. от Д. С..

Изготвено е становище от директора на дирекция АОЧР , с което е предоставена информация във връзка с постъпилото заявление по ЗДОИ с рег. № 97-00-9/19.01.2026г., като по т. 2 от заявлението е посочено, че дирекция АОЧР не разполага с посочените данни във вида, в който се искат, и е необходимо да бъдат преизчислени, с цел адаптиране към конкретните въпроси.

Приложени са Вътрешни правила за заплатите на служителите в администрацията на Министерството на културата, утвърдени със заповед № РД09-1300/15.11.2022г., изм. със заповед № РД09-762/21.07.2025г. на министъра на културата.

Последвало е издаване на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 97-009/02.02.2026г. на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата, с което по въпрос 2 от процесното заявление с вх. № 97-009/19.01.2026г. е постановен отказ за предоставяне на достъп до исканата информация. Изложени са мотиви, че същата съставлява лични данни съгласно разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни: „Лични данни" е понятието по чл.
4. т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. ", а съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за достъп до обществена информация „Този закон не се прилага за достъпа до лични данни." Представена е Заповед № РД09-1579/10.12.2025 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 41з, ал. 1Чл. 41з. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Ръководителят на организацията от обществения сектор или определено от него лице разглежда искането по чл. 41е в 14-дневен срок от постъпването му и взема решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на информация за повторно използване, което се съобщава на заявителя. (2) В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от време, организациите от обществения сектор трябва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение. (3) В случаите, когато искането за повторно използване на информация от обществения сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставянето и, срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 14 дни. В този случай на заявителя се изпраща съобщение за необходимото време за предоставяне на информацията в срок до 14 дни от постъпване на искането. Отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ във вр. с чл. 5, ал. 2Чл. 5. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала. Основни принципи от Устройствения правилник на Министерството на културата на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ (ПНАПП) в Министерството на културата са възложени правомощия да подписва решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, както и решения за предоставяне или отказ за предоставяне на информация за повторно ползване, по подадени заявления по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Други относими доказателства не са представени от страните по делото.

При така установеното

от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК във връзка с чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа повдигнатия правен спор се обуславя от разпоредбата на чл. 133, ал. 1Чл. 133. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. (3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. (4) Делата по ал. 1 - 3 се разглеждат от Административния съд - град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина. (5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 - 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща в равен по степен съседен съд, като: 1. ако компетентен е районен съд, делото се изпраща от съответния административен съд; 2. ако компетентен е административен съд, делото се изпраща от Върховния административен съд. Задължителност на подсъдността АПК във връзка с чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Обществените отношения, свързани с достъпа до обществена информация, са уредени в ЗДОИ.

Според чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (2) (3) В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) При изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. (5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването и. Препращане на заявлението за достъп ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В чл. 25, ал. 1Чл. 25. ⚖️ Практика (4) (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него. (2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. (3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Форми за предоставяне на достъп до обществена информация ЗДОИ са регламентирани изискванията към съдържанието на писменото заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ в изчерпателно посочени от закона хипотези – когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение / чл. 32 и чл. 33Чл. 33. ⚖️ Практика (1) Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Решение за предоставяне на достъп до обществена информация ЗДОИ/. Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (8) В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Връчване на решението за отказ на достъп ЗДОИ. Кръгът на задължените по закон да предоставят информация субекти е очертан в чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ, като несъмнено министърът на културата е задължен субект по смисъла на цитираната норма. Както се посочи, чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ регламентира, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация в срока по ал. 1 и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая оспореното решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е издадено от компетентен орган – директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерството на културата, в кръга на предоставените му правомощия със Заповед № РД09-1579/10.12.2025г. на министъра на културата.

При издаването на акта не е допуснато нарушение на формата на акта, което да доведе до неговата незаконосъобразност. На подаденото заявление е отговорено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК и чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ , който изисква писмено уведомяване на заявителя за решението на органа по подадено заявление. Съдържанието на решението е съответно на изискванията на чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (8) В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Връчване на решението за отказ на достъп ЗДОИ. Посочени са правните и фактическите основания за постановения отказ, като са изложени мотивите, станали основания за органа да откаже да предостави исканата информация. Поради това решението е мотивирано, като се съдържат органът, който го е издал, заявлението, по което се постановява отказът, адресатът на акта и поисканата информация.

Следва да се посочи, че задълженият субект по чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1Чл. 25. ⚖️ Практика (4) (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него. (2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. (3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Форми за предоставяне на достъп до обществена информация – 4, а отказът е постановен в срока по чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на оспорения отказ за предоставяне на обществена информация ответният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на акта на процесуално основание. Отделно от това, съдът поддържа становището, че съществено е това процесуално нарушение, при което или е нарушено правото на защита на засегната страна, или ако не беше допуснато, органът би могъл да достигне до други правни изводи. Т. не се констатира, поради което следва да се извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон - чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Несъмнено в случая заявителят е субект на правото да получи исканата информация съгласно чл.

4 ЗДОИ. В тази връзка следва да се уточни, че обосноваването на правен интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по см. на чл. 25, ал. 1, т. 2Чл. 25. ⚖️ Практика (4) (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него. (2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. (3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Форми за предоставяне на достъп до обществена информация ЗДОИ. Правен интерес от търсенето на заявената информация не е необходимо да се доказва, като това произтича от характера на информацията, а именно обществена такава, достъп до която може да има всеки гражданин, който по някакъв начин се интересува от исканата информация и чрез която информация може да си състави мнение за дейността на задължения по закон субект.

Според легалното определение, дадено с чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ , обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съобразно чл. 9, ал. 1Чл. 9. ⚖️ Практика (3) (1) Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, предвидени със закон, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Официална обществена информация ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10), а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11). Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им (чл. 12, ал. 1 и ал. 2), а достъпът до официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл. 13Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация също е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал. 2 и отчитане на хипотезите по ал. 4 – случаите на надделяващ обществен интерес.

Освен цитираната разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп ЗДОИ , регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно:
1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;
2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая исканата информация има характера на обществена такава по см. на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ, свързана е с обществения живот и ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Действително в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е налице обществена информация, е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Т.е., информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава сочената от закона специална цел.

В конкретния случай по т. 2 от заявлението е налице постановен отказ за предоставяне на исканата от жалбоподателя информация, като отказът е мотивиран с нормата на чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ и са изложени мотиви, че търсената информация съдържа лични данни, а съгласно чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни.

Не може да се сподели становището за наличието на основание за отказ по см. на чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ. Тук следва да се акцентира, че по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ "лични данни" са такива по смисъла на чл. 4, т. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Според тази разпоредба "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

В този смисъл съдът намира, че неправилно органът се е позовал на хипотезата на чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ, съгласно която законът не се прилага за достъп до лични данни. В случая по т. 2 от заявлението не се иска посочване имена на конкретни физически лица, заемащи длъжности в администрацията на Министерството на културата, а касае предоставяне на информация в обобщен вид за основните месечни заплати на служители по трудово и служебно отношение по степени и длъжности в съответните администрации. При това по своята същност тя е обща и насочена към всички длъжности, без да се интересува от индивидуалните заплати на конкретни служители, а единствено на длъжностите, за които се отнася, поради което следва да се приеме, че исканият достъп до обществена информация не засяга лични данни, а търсената информация е единствено относно разходването на бюджетни средства и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.

Само за пълнота на изложението необходимо е да се посочи, че дори да приема, че част от исканата информация засяга интересите на трети лица, органът е задължен да се произнесе и да извърши преценка налице ли е хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т.

6 от ДР на ЗДОИ, във връзка с осигуряване на прозрачност и отчетност на задължения субект.

Изяснено е в съдебната практика, че ако не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган следва да се аргументира, за да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, като и в този случай търсената информация е дължима при спазване на правилото на чл. 31, ал. 4Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по във вр. с чл. 37, ал. 2Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп ЗДОИ, постановяващо, че при неполучаване на съгласие от третите лица в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Предвид изложеното и след като информацията е обществена, съдържа се и се съхранява при задължения субект, съответно в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация, следва изводът, че за ответника е възникнало задължение да я предостави на заявителя по силата на ЗДОИ.

Предвид всичко гореизложено и като провери законосъобразността на акта по реда на чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, съдът приема, че същият в оспорената му част е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

По тези съображения следва да се приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а Решение № 97-00-9/02.02.2026г. на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97-00-9/19.01.2026г., следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. С оглед естеството на констатираните пороци, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

По разноските в производството.

При този изход на делото право на разноски има

жалбоподателят, поради което и на основание чл.

143, ал. 1 АПК, с оглед своевременно направеното искане, следва да му се присъдят доказаните по делото разноски в размер на 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента) за заплатена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК, Административен съд София – град, 72 с-в,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. Н. С. Решение № 97-00-9/02.02.2026г. на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97-00-9/19.01.2026г. на Министерство на културата.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ на Министерство на културата за ново произнасяне по подаденото от Д. Н. С. заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97-00-9/19.01.2026г., в частта по т. 2 от заявлението, в 14-дневен срок от получаването и при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на Д. Н. С. сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), представляваща разноски по делото за държавна такса.

Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация.

СЪДИЯ: