Решение № 12220 по адм. д. № 428/2026 г. на Административен съд – София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 12220 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 44 състав, в публично заседание на 17.03.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Мария Владимирова

при участието на секретаря Албена Илиева, като разгледа дело номер 428 по описа за 2026 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на л. св. Б. П. Р ., подадена срещу Заповед № 20/16.12.2025 г. на началника на Затвора С., с която на основание чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е преместен от Затвора –С. в ЗО „К.“.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна.

В проведеното с.з.

жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Постъпила е декларация на 16.03.2026 г. по факс, в която същият изрично заявява, че не желае лично да участва в открито съдебно заседание на 17.03.2026 г.

Ответникът – началникът на затвора [населено място], чрез юрк. К., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага и в писмено становище от 25.02.2026 г.

Административен съд – София-град, Трето отделение, 44 -ти състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното

от фактическа страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 20/16.12.2025 г. на началника на затвора [населено място]. Установява се, че л. св. Р. по време на престоя си в затвора [населено място] е наказван многократно /общо 10 пъти/ затова, че е притежавал неразрешени вещи, отправяне на обиди и заплахи към служители и лишени от свобода, за участие във физическа саморазправа. Това е дало основание да бъде прието, че са налице предпоставките на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, като осъденото лице Б. П. Р. бъде настанено в условията на ЗО „К.“, предвид изчерпаните възможности на територията на затвора С..

По делото е представена и приета без оспорване административната преписка, в това число и докладна записка от 11.11.2025 г. от И. Д. – ИСДВР на 7 –ма група. В същата подробно са изложени данни във връзка с проблемното поведение на л. св., участието му в конфликтни ситуации, системното нарушаване на установените правила, наложените му наказания. Оценката на риска от рецидиф е с високи стойности – 95 т. Посочено е също така, че през периода, в който пребивава в определена група се наблюдава задълбочаване на конфликтните ситуации между лишените от свобода и рязко покачване на констатираните нарушения. Констатирано е, че често в повечето ситуации л.св. Р. има ключова роля. Изрично е подчертано, че е налице психологическа несъвместимост с останалите лишени от свобода на територията на групите, в които е настаняван, предвид това, че за престоя си в МЛС същият има вече изградени негативно прояви, изразяващи се в системно нарушаване на установените правила. С действията си същият създава напрежение и влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода, с което застрашава реда и сигурността в затвора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС – началника на затвора [населено място].

Не е спорно по делото, че л. св. Р. е постъпил на 30.05.2024 г. в затвора [населено място], като е приведено в изпълнение с начало 15.07.2025 г. наказание по НОХД № 1996/2025 г. на СГС – лишаване от свобода за срок от 3 години. Получена е за изпълнение присъда по НОХД № 3102/2024 г. на СГС от 5 години.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал.

1, т. 1, 4 и
5.

В настоящия случай обжалваната заповед е издадена в писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК са посочени ясно фактическите и правни основания за издаване на заповедта.

Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС , а именно при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл. 62, ал. 1, т. 2/; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл. 62, ал. 1, т. 3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 4/ и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 5/. Видно от текста на оспорената заповед, в същата безспорно е вписано правното основание за нейното издаване – чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Посочено е, че л.св. Р. е наказван многократно /общо 10 пъти/ затова, че е притежавал неразрешени вещи, отправяне на обиди и заплахи към служители и лишени от свобода, за участие във физическа саморазправа.

От приложената докладна записка от 11.11.2025 г. безспорно се установява, че осъденото лице е наказвано за допуснати множество нарушения. Същото е с проблемно поведение, инициира и участва в конфликтни ситуации, което застрашава реда сигурността в затвора в [населено място].

В този смисъл обосновано административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС за неговото преместване.

Съдът намира за несъстоятелен довода на жалбоподателя, че преместването му ще доведе до ограничаване на контактите с близките му и снабдяването му с документи и лекарства доколкото ЗО „К.“ се намира също на територията на Столична община.

В обобщение - оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не се констатират съществени нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност на административния акт. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. При доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи различна фактическа обстановка.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност-5 АПК за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК, Административен съд – София град, Трето отделение, 44 състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на л. св. Б. П. Р. против Заповед № 20/16.12.2025 г. на началника на Затвора С., с която на основание чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е преместен от затвора [населено място] в ЗО „К.“.

На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: