- Страни: Жалбоподател: „СВЕТЪ“ ООД. Ответник: Директор на ТД на НАП- С. Ц. С. (по отношение на обжалваното решение) и Старши публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – С. (по отношение на първоначалното постановление).
- Предмет на спора: Жалба срещу Решение № ПИ-194/27.06.2025 г. на директора на ТД на НАП- С. Ц. С., с което е оставена без уважение жалбата на "Светъ" ООД срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (всъщност изпълнителен запор) с изх. № С250022-022-0060753/03.06.2025 г. на старши публичен изпълнител за налагане на запор на три МПС.
- Ключови моменти:
- Постановлението на публичния изпълнител е неправилно наименовано като "за налагане на обезпечителни мерки" (по чл. 195 и сл. ДОПК), когато по същество е изпълнителен запор в рамките на образувано изпълнително дело (по чл. 221, ал. 4 ДОПК).
- Запорираните МПС са оценени на 0,00 лв., което жалбоподателят оспорва като неправилно и противоречащо на принципа на съразмерност.
- Съдът приема, че в случая са приложими нормите за събиране на вземания при образувано изпълнително производство (чл. 220 и сл. ДОПК), а не тези за обезпечителни мерки.
- Въпреки че обжалваното решение на директора на НАП се позовава на неотносими правни норми (чл. 195, ал. 6 ДОПК), съдът намира, че постановлението за изпълнителен запор, в което МПС не са оценени, не е неправилно, тъй като оценката се извършва впоследствие по реда на чл. 233, ал. 1 във вр. чл. 235, ал. 3 от ДОПК по време на опис.
- Възможността за бързина при осигуряване на имущество срещу публични вземания е водеща.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СВЕТЪ“ ООД срещу Решение № ПИ-194/27.06.2025 г. на директора на ТД на НАП- С. Ц. С. и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати 200 лв. деловодни разноски на НАП.
РЕШЕНИЕ № 42402 гр.
София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 35 състав, в публично заседание на 26.11.2025 г. в следния състав:
СЪДИЯ:
Петър Савчев при участието на секретаря Богданка Гешева, като разгледа дело номер 8971 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144, ал. 1 във вр. чл. чл. 160, ал. 1 във вр. чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Производството е образувано по жалба на „СВЕТЪ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], адр. [населено място], [улица], ет. 1 срещу Решение № ПИ-194/27.06.2025 г. на директора на ТД на НАП- С.
Ц.
С., с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022-022-0060753/03.06.2025 г. на старши публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – С., с което публичният изпълнител е наложил запор на три МПС на жалбоподателя във връзка със събиране на публични вземания по изп.д. №[ЕИК]/2025 г. по описа на ТД на НАП - С..
Моли отмяна на решението и постановлението.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът директора на ТД на НАП- С. оспорва изцяло жалбата.
Претендира деловодни разноски.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, по реда на § 2 от ДРДОПК във вр. чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на административния акт по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК и чл. 160, ал. 2Чл. 160. ⚖️ Практика (17) (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. Възстановяване на срока за обжалване от ДОПК:
От представените по делото доказателства се установява, че в ТД на НАП С. е образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело /ИД/ под №[ЕИК]/2025 г.
Със съобщение за доброволно изпълнение изх. № С250022-048-0065868/15.05.2025 г.
жалбоподателят е поканен да изпълни задълженията си доброволно на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК.
Изцяло не е платено, поради което с постановление, изписано като такова „за налагане на обезпечителни марки“ с изх. № С250022-022-0060753/03.06.2025 г. на старши публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – С., е наложил запор на три МПС на жалбоподателя във връзка със събиране на публични вземания в размер на 36 931,95 лв.
Жалбата срещу това постановление е оставена без уважение с обжалваното решение и делото е върнато на публичния изпълнител с указания да извърши надлежна оценка на запорираните МПС.
Правилни са съображенията в обжалваното решение, постановлението е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в териториално компетентната ТД на НАП, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган по чл. 167 от ДОПК.
Както в постановлението на публичния изпълнител, така и в обжалваното решение, неправилно се посочва, че запорите са обезпечителни и се отнася към правната уредба на чл. 195 и сл. от ДОПК.
В случая е образувано изпълнително дело, отправена е покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК, поради което запорът е изпълнителен, като насочен към вещи, които не са били преди това предмет на обезпечение.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК,според която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
Видно от процесното постановление, изписано като такова „за налагане на обезпечителни мерки“ с изх. № С250022-022-0060753/03.06.2025 г., публичният изпълнител е наложил запор на три МПС на жалбоподателя във връзка със събиране на публични вземания в размер на 36 931,95 лв., като МПС са оценени по балансова стойност на 0,00 лв.
Жалбоподателят възразява, че тази оценка е неправилна, не може да се оценят МПС на 0,00 лв., с което е нарушена разпоредбата на чл. 196, ал. 6, т. 1 от ДОПК относно оценката на запорирани МПС и чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която урежда принципът на съразмерност на стойността на запорираните вещи спрямо размера на дълга.
В случая, обаче, се изложиха съображения, че чл. 195 и сл. не са приложими, а е приложима уредбата на събиране на вземания при образувано изпълнително производство – чл. 220 и сл. от ДОПК.
В случая, относима е разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ДОПК, според която ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис.
Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.
Това е така, доколкото в процесното постановление, което по характера си е такова за налагане на изпълнителен запор, независимо, че е изписано като постановление за налагане на обезпечителни марки, обектите на запора – трите МПС, не са оценени коректно.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ДОПК посочва реда за оценка на МПС.
Следователно, като се изключи, че се позовава на неотносима правна норма – чл. 195, ал. 6 от ДОПК, обжалваното решение правилно оставя без уважение жалбата на жалбоподателя срещу постановлението и връща преписката на публичния изпълнител на основание чл. 233, ал. 1 във вр. чл. 235, ал. 3 от ДОПК за извършване на оценка на запорираните три МПС.
Предвид изложеното за правилото на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ДОПК, следва да се приеме, че постановлението за налагане на изпълнителни запори на МПС, в които те не са оценени, не е неправилно.
Идеята на законодателя е да се гарантира бързина при осигуряването на имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания, което е от съществен обществен интерес.
Предвид изложеното до тук, неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно липсата а оценка на запорираните МПС.
Преписката е върната на публичния изпълнител с обжалваното решение именно, за да се извърши оценката.
Неоснователни са възраженията ца липсата на обезпечителна нужда, поради частично плащане на задълженията.
Тези възражения не могат да се правят в изпълнителното производство, за което са уредени специфични правила по започване, спиране и прекратяване.
Предвид гореизложеното, и на основание 144, ал. 1 във вр. чл. 160, ал. 1 във вр. чл. 268, ал. 1 от ДОПК съдът приема, че жалбата следва да се отхвърли.
На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на ответната администрация следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв.
За да присъди този размер съдът взема предвид че минимумът по чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 3 604,55 лв., което е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ жалбата на „СВЕТЪ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], адр. [населено място], [улица], ет. 1 срещу Решение № ПИ-194/27.06.2025 г. на директора на ТД на НАП- С.
Ц.
С., с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление с изх. № С250022-022-0060753/03.06.2025 г. на старши публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – С..
ОСЪЖДА жалбоподателя „СВЕТЪ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], адр. [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, на осн. чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, сумата от 200 лв. деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Източник:
Оригинален документ | Ключова дума: рзи