Решение № 4600 по адм. д. № 7272/2025 г. на АССГ

РЕШЕНИЕ № 4600 гр.

София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 13.11.2025 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 7272 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба с вх. № 17652/11.07.2025 г. по описа на АССГ на Т.

А.

Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез адв.

Х.

М. срещу Решение № 2153-21-165 от 2025 г. на Директора на ТП на НОИ – С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН]/35 от 02.05.2025 г.

Жалбоподателят счита, че решението на директора на ТП на НОИ – С.-град е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при необоснованост, като моли същото да бъде отменено.

Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение през месец юли 2023 г. е бил надлежно регистриран като безработен и въз основа на подадени от работодателя данни с разпореждане на НОИ му е било отпуснато и изплащано парично обезщетение за безработица, като за периода е бил осигуряван и във фонд „Пенсии“.

Излага, че впоследствие, след извършена проверка при работодателя, със задна дата е било променено основанието за прекратяване на трудовия договор, което е послужило като основание за издаване на разпореждане за възстановяване на изплатени суми и за изключване на периода от зачетения осигурителен стаж.

Излага доводи, че последващата корекция на данните, подадени от работодателя, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като не разкрива неизвестен към момента на отпускане на обезщетението факт, а представлява промяна на вече декларирани обстоятелства със задна дата.

Твърди, че е получил сумите добросъвестно, въз основа на влязло в сила разпореждане на осигурителния орган, при наличие на всички законови предпоставки, като не е имал възможност да влияе върху подаваните от работодателя данни.

Заявява, че не може да носи неблагоприятни последици от последващи действия на административния орган или на трети лица, както и че с оспореното решение неправилно е приложена относимата нормативна уредба, като е нарушен принципът на стабилност на административните актове и защитата на добросъвестно придобитите права.

Моли съда да отмени Решение № 2153-21-165 от 2025 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град и да присъди сторените разноски.

В съдебно заседание

жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.

М., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорваното решение по изложените в същата съображения.

Претендира разноски по списък.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – С.-град – редовно призован, представлява се от юрк.

М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийска градска прокуратура – редовно призована, не изпраща представител.

Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От данните по пенсионното досие се установява, че със заявление вх. № 2170-21-735 от 01.11.2024 г. /л. 34/ Т.

А.

Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението е представил документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, необходими за преценка на правото на пенсия.

Въз основа на представените документи и данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица на НОИ, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на лицето осигурителен стаж в размер на 39 години, 6 месеца и 8 дни от трета категория труд, като при преценката е зачетен и осигурителен стаж в размер на една година за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г. на получавано парично обезщетение за безработица след прекратяване на трудовото правоотношение с „Булран“ ЕООД, както и осигурителен стаж в размер на 4 години, 2 месеца и 8 дни на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО.

Към датата на подаденото заявление Т.

А.

Т. е имал навършена възраст 64 години, 7 месеца и 2 дни.

Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 9 от НПОС, считано от 01.01.2024 г., изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете са навършена възраст 64 години и 7 месеца и осигурителен стаж 39 години и 6 месеца.

След извършена преценка на правото на пенсия, с Разпореждане № [ЕГН] от 07.11.2024 г. /л. 19/ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване на Т.

А.

Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в минимален размер, считано от 29.10.2024 г. – датата на придобиване на правото на пенсия.

С последващо Разпореждане № [ЕГН] от 11.12.2024 г. /л. 20/ пенсията е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, като е определена в действителен размер, считано от датата на отпускането ѝ.

С писмо с изх. № 1030-21-1768#63 от 11.03.2025 г. /л. 57/ на дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – С.-град дирекция „Пенсии“ е уведомена за резултатите от извършена проверка от контролен орган на НОИ на осигурителя „Булран“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], в резултат на която са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01723556 от 18.10.2024 г. за заличаване на некоректно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с вид осигурен „01“ за лица, включени в Национална програма „Помощ за пенсиониране“, сред които и за Т.

А.

Т. за периода от 21.07.2021 г. до 20.07.2023 г., както и за подаване на коректни данни с вид осигурен „25“.

С Решение № 104021-675 от 15.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град /л. 58/ подадената от осигурителя жалба срещу задължителните предписания е оставена без уважение.

След влизане в сила на задължителните предписания е извършена нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица, при която е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с „Булран“ ЕООД Т.

А.

Т. не попада в персоналния обхват на чл. 54а от КСО, тъй като не е подлежал на осигуряване за безработица като лице, заето по Национална програма „Помощ за пенсиониране“.

С Разпореждания № 214-00-10844-4 /л. 63/ и № 214-00-10844-5 /л. 62/ от 14.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено Разпореждане № 214-00-10844-1 от 03.08.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г. и е постановен отказ за отпускане на обезщетение по подаденото на 25.07.2023 г. заявление.

С оглед установеното, че паричното обезщетение за безработица за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г. е отпуснато в нарушение на чл. 54а от КСО и е неоснователно изплатено, е прието, че отпада основанието за зачитане на осигурителен стаж за този период по чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, поради което е извършена нова преценка на правото на пенсия по подаденото на 01.11.2024 г. заявление, като е изключен зачетеният първоначално осигурителен стаж в размер на една година за периода 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 9а, ал. 6 от КСО е прието, че предвид внесените осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО за период от 4 години, 2 месеца и 8 дни, лицето има право да внесе осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО само за период от 9 месеца и 22 дни, с които не придобива право на пенсия, тъй като недостигащият осигурителен стаж е в размер на 11 месеца и 22 дни.

Без зачитане на осигурителен стаж за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г., общият осигурителен стаж на Т.

А.

Т. към датата на заявлението възлиза на 38 години, 6 месеца и 8 дни, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС за 2024 г. за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В резултат на това, с Разпореждане № [ЕГН]/35 от 02.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване /л. 22/ е отменено Разпореждане № [ЕГН] от 07.11.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и последващите го разпореждания, като е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 01.11.2024 г. заявление.

Срещу издаденото разпореждане е депозирана жалба с вх. № 1012-21-599 от 28.05.2025 г. /л. 79/, с която се иска отмяна на същото и възстановяване изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както и зачитане на осигурителния стаж в периода 21.07.2023 – 20.07.2024 г.

В резултат на административното обжалване е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-21-165 от 12.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – С.-град, с което жалбата е оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка Административен съд София-град, 60-ти състав, направи следните правни изводи:

Видно от данните по делото Решение № 2153-21-165 от 12.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град е връчено на неговия адресат чрез пощенския оператор (л. 94) на 25.06.2025 г., а жалбата, депозирана до съда, е от 08.07.2025 г.

Съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния 14дневен срок по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, приложима в настоящото производство по силата на чл. 118, ал. 2Чл. 118. ⚖️ Практика (28) (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност от КСО, съдът дължи служебна проверка на оспорения административен акт, която не се ограничава до наведените в жалбата оплаквания, а обхваща всички основания за законосъобразност по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, а именно – наличие на компетентност на издалия акта орган, спазване на установените административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби, съответствие с изискванията за форма, както и съобразяване с целта на закона.

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – С.-град е валидно и допустимо.

Същото е постановено при надлежно сезиране с жалба по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в предвидения от закона срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от материално и функционално компетентен орган – директора на ТП на НОИ – С.-град /видно от Заповед № 1712 от 17.08.2015 г./, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.

Решението е обективирано в изискуемата от закона писмена форма, притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК и отговаря на изискването за мотивираност по чл. 117, ал. 3Чл. 117. ⚖️ Практика (8) (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. (2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. Решение от КСО.

В него са индивидуализирани издалият го орган, релевантните фактически и правни основания, въз основа на които е формирана волята на административния орган, и е постановен ясен и недвусмислен диспозитив.

Актът съдържа и указания относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, като е надлежно датиран и подписан.

При осъществяване на административния контрол за законосъобразност не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, като оспореното решение се явява и материалноправно законосъобразно.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО правоотношението по осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, като то продължава до прекратяването на тази дейност.

В същия смисъл § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО дефинира „осигурено лице“ като физическо лице, което извършва трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за която са внесени или са дължими съответните осигурителни вноски.

По силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, задължително осигурени по отношение на общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, както и за безработица, са всички работници и служители, независимо от характера на тяхната работа, начина на заплащане и източника на финансиране, с изключение на лицата, посочени в ал. 10 и в чл. 4а, ал.
1.

Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не подлежат на осигуряване за безработица, когато това е предвидено изрично в съответната програма.

В раздел VII, т. 2 на действащата до 27.05.2024 г.

Национална програма „Помощ при пенсиониране“ е уточнено, че във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, лицата, включени в програмата, не се осигуряват за безработица.

Следователно, за периода, през който

жалбоподателят е бил включен в Националната програма „Помощ при пенсиониране“, той не е бил осигурен за безработица, като това е в съответствие с нормативните изисквания и установените законови разпоредби.

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ предвижда, че за лицата, работещи по Националната програма „Помощ при пенсиониране“, следва да се подават данни с вид осигурен „25“.

От извършената от осигурителните органи проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че осигурителят „Булран“ ЕООД, който е бил работодател на жалбоподателя, е подавал некоректни данни за лицата, попадащи в обхвата на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, с вид осигурен „01“ вместо „25“ за периода 21.07.2021 г. – 20.07.2023 г.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролният орган на ТП на НОИ – С.-град е издал задължителни предписания № ЗД-1-21-01723556/18.10.2024 г., с които дружеството, в качеството му на осигурител, е задължено да заличи некоректно подадените данни и да подаде коректни декларации с вид осигурен „25“.

Издадените предписания са потвърдени с Решение № 1040-21675/15.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град и са влезли в сила на 21.12.2024 г.

Вследствие на некоректното подаване на данни от осигурителя

жалбоподателят е получил неправомерно парично обезщетение за безработица за периода 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г., което е в противоречие с чл. 54а от КСО, доколкото Т.

Т. не е подлежал на осигуряване за безработица.

В тази връзка влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетението е отменено от компетентния орган с Разпореждане № 214-00-10844-4/214-00-10844-5 от 14.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото на 25.07.2023 г. заявление.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

След установяването, че ПОБ на жалбоподателя е отпуснато в нарушение на чл. 54а от КСО, респ. е неправомерно изплатено, е отпаднало основанието за зачитане на осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО.

Следователно коригираните данни водят до намаляване на осигурителния стаж на жалбоподателя, служещ за определяне правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Във връзка с предоставените нови данни, длъжностното лице по чл. 98 от КСО е предприело действия за извършване на нова преценка за правото и размера на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя, предвид че след последващото коригиране на данните подавани по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателя от дружеството-осигурител, осигурителния период (21.07.2023 г. – 20.07.2024 г.) се явява зачетен неправилно.

Длъжностното лице по чл. 98 от КСО, действащо в условията на обвързана компетентност съобразно новите обстоятелства е издало процесното Разпореждане № [ЕГН]/35/02.05.2025 г., с което на основание чл. 99, ал. 2, чл. 68, ал. 1-2 и чл. 9а, ал. 2 от КСО е отменено Разпореждане № [ЕГН] от 07.11.2024 г. и на Т.

Т. е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

Според чл. 5, ал. 6, изр. второ от КСО данните по ал. 4 служат за определяне на правото и изчисляването на размера на паричните обезщетения, пенсиите и помощите.

В тази връзка заличаването/коригирането на такива данни за жалбоподателя води до изменение на периода, за който са внесени или дължими задължителни осигурителни вноски за него, следователно - до отмяна на разпореждането за определяне личната пенсия за ОСВ, а от там и определяне на нов размер.

Предвид извършената корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, неоснователно подавани от „Булран” ЕООД за Т.

Т., периода 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г. е изключен от общият осигурителен стаж на жалбоподателя, като след извършената нова преценка на правото му на лична пенсия за ОСВ е достигнато до обоснования извод, че лицето не отговаря условието на чл. 68. ал. 1-2 от КСО, както и на условието на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият стаж на лицето за придобиване право на лична пенсия за ОСВ е 00 години 11 месеца 22 дни.

В резултат длъжностното лице по чл. 98 от КСО, действащо в условията на обвързана компетентност правилно с Разпореждане № [ЕГН]/35/02.05.2025 г. е отменило Разпореждане № [ЕГН] от 07.11.2024 г. за отпускане па лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя и е постановило отказ.

Съгласно нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната, какъвто е настоящия случай, тъй като след коригирането на данните подавани по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Булран“ ЕООД

жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г. и той не може да бъде зачетен за осигурителен стаж.

Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

Не се установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му.

Решението и потвърденото с него разпореждане са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Направените от решаващия орган правни изводи се кредитират, като съответстващи на доказателствения материал и на законовите разпоредби, позволяващи да се постанови акт с такова съдържание.

Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от КСО.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 евро /сто и две евро и двадесет и пет цента/, равняващи се на 200 лв. /двеста лева/ съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

С оглед на обстоятелството, че искането за разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК, Административен съд София град, Трето отделение, 60 -ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.

А.

Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез адв.

Х.

М. срещу Решение № 2153-21-165 от 2025 г. на Директора на ТП на НОИ – С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН]/35 от 02.05.2025 г.

ОСЪЖДА Т.

А.

Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – С.-град направените по делото разноски в размер на 102,25 евро /сто и две евро и двадесет и пет цента/, равняващи се на 200 лв. /двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: рзи