Решение № 8339 по адм. д. № 8719/2025 г. на Административен съд - София-град

РЕШЕНИЕ № 8339 гр.

София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 63 състав, в публично заседание на 28.01.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Димитрина Петрова при участието на секретаря Десислава Лазарова, като разгледа дело номер 8719 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК, вр.чл. 124Чл. 124. ⚖️ Практика (21) (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Т.

И.

Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез адв.

А.

Р., срещу Заповед № РД-10-05/01.08.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност главен счетоводител в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към „Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Сочат се съществени процесуални нарушения в дисциплинарното производство и се оспорват материалноправните предпоставки за налагане на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител адв.

Р., иска заповедта да бъде отменена.

Допълнителни доводи за незаконосъобразността на административния акт се излагат в представени по делото писмени бележки по същество на спора.

Претендира разноски, съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез адв.

С. оспорва жалбата, иска се отхвърлянето й и оставяне в сила на издадената Заповед.

Допълнителни доводи навежда в представени писмени бележки.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено

от фактическа страна следното:

От административната преписка се установява и по делото не е спорно, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателя Т.

И.

Ц. заема длъжността „главен счетоводител“ в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с ранг I младши.

Със Заповед № РД-10-1/28.07.2025г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е образувано дисциплинарно дело.

В проведеното дисциплинарно производство срещу Т.

И.

Ц., в качеството ѝ на главен счетоводител в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор” са установени и доказани следните нарушения, а именно: -Допуснала е, в качеството ѝ на главен счетоводител в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, да не изпълни задълженията си, вследствие на което са налице просрочени задължения на ИАМН, включително от месеците януари и февруари 2025г.; -Допуснала е забава на плащания и текущите задължения на ИАМН към доставчици на външни услуги към 22.07.2025 г. са в размер на 76 833 лв., в т.ч. просрочени задължения в размер на 71 256 лв. -Отделно от това, заради действията/бездействията на Ц. са налице задължения на ИАМН по издадени Изпълнителни листове в размер на 8 185 лв., както и вземания от страна на трети лица към ИАМН, във връзка с неправилно внесени държавни такси по сметката на ИАМН в приблизителен размер – около 16 000 лв.

На 21.07.2025г.

Ц., в качеството ѝ на главен счетоводител на ИАМН, е подала към Министерство на здравеопазването Обяснителна записка, част от регулярен финансов отчет до МЗ, в който отчет е посочено, че ИАМН няма просрочени задължения към 30.06.2025г., което не отговаря на наличната информация от регистрите на агенцията.

Подадената към МЗ информация не е съгласувана с нито един служител от ръководния състав на ИАМН.

С електронно писмо на Министерство на здравеопазването от 10 юли 2025г., Агенцията е уведомена, че не е предоставена изисканата информация във връзка с извършвания финансов одит на ГФО на МЗ за 2024 г.

Тази информация многократно е искана чрез имейли и телефонни разговори с г-жа Ц. от страна на Главен секретар на ИАМН, както и от ръководителя на одитния екип към 10 юли 2025г.

След изискана от Министерство на здравеопазването справка за провизирани просрочени вземания, съгласно т. 36 от писмо ДДС № 20/2004г. на МФ, като същата да бъде придружена с попълнена Справка за вземанията, задълженията, просрочията и провизиите към 31.12.2023г., справката еднократно им е била изпратена от г-жа Ц. в некоректен вид и въпреки дадените указания за коригиране, до дата 10.07.2025 г. не е изпратена отново.

Допълнително, във връзка с одита на ГФО на МЗ за 2024г., от МЗ са поискали до 12:00 ч. на 10.07.2025г. да бъде допълнена Справка за вземанията, задълженията, просрочията и провизиите към 31.12.2024г., съдържаща допълнителна колона с датата на изтичане на срока за погасяване на вземанията.

Към 10.07.2025г., 16:50 ч., тази справка също не е предоставена на одитния екип на Сметната палата.

Не са били представени и исканите пояснения относно избрания подход за провизиранеиндивидуална провизия по вземания или обща провизия за група вземания, като бъде изяснено и по какви критерии е извършено групирането, предвид че съгласно счетоводната политика провизията се определя въз основа на изтеклия срок на вземанията.

Исканата информация е била изпратена в 18:00 на 10.07.2025г., като Ц. я е изпратила от електронната поща на г-жа С.

П. – главен експерт в отдел АПФДЧР.

Електронното писмо на МЗ от 12 юни 2025г. е било изпратено и на служебната електронна поща на Ц..

Същата използва служебната си електронна поща с отдалечен достъп, когато е в платен годишен отпуск или във временна нетрудоспособност.

Министерство на здравеопазването е информирало Агенцията, че забавянето сериозно възпрепятства изпълнението на одитния ангажимент в срок.

Също така, е установено, че е налице неизпълнение на Заповед № РД-01-61/26.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от страна на г-жа Ц., с която ѝ е наредено да предаде цялата налична информация, свързана с преките й задължения на С.

Д.

П., главен експерт в дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“, а именно: -В срок до 05.07.2025г. не е осигурила на С.

Д.

П., главен експерт в дирекция АПФДИО, достъп до всички счетоводни регистри, водени в ИАМН, както и цялата служебна база данни, поддържана от нея, в качеството ѝ на главен счетоводител. -В срок до 05.07.2025г. не е запознала г-жа С.

Д.

П., главен експерт в дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ със спецификата на длъжността главен счетоводител, отнасяща се до предоставяне на Министерство на здравеопазването под формата на текущи и периодични справки и всякаква друга информация, отнасяща се до изпълнението на служебните и задължения. -В срок до 07.07.2025г. не е изготвен съвместно със С.

Д.

П., главен експерт в дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“, шестмесечния отчет за дейността на ИАМН. -В срок до 04.07.2025г., 15.00 часа, Ц. не е представила докладна записка, с която да докладва на изпълнителния директор на ИАМН за изпълнението на горецитираната заповед.

Също така, Ц. системно е нарушавала работното време, като същата е идвала на работа много след началото на работния ден.

С Решение по дисциплинарно дело № 1/2025г. на Дисциплинарния съвет на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е предложено на изпълнителния директор да наложи на Т.

Ц. дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр.

С чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, като към това решение са приложени:

Протокол № 1 от изслушване на Т.

Ц.;

Протокол № 2 от изслушване на Г.

И.;

Протокол № 3 от изслушване на С.

П.;

Протокол № 4 от изслушване на М.

К.;

Протокол от изслушване на Т.

Ц. пред органа по назначаването от 31.07.2025г.

Издадена е оспорената Заповед № РД-10-05/01.08.2025г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с която е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" на Т.

И.

Ц., на длъжност главен счетоводител в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към „Изпълнителна агенция „Медицински надзор” на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с Раздел 5 „Преки задължения“, т. 1 и т. 2 от длъжностната й характеристика за длъжността главен счетоводител на ИАМН и е прекратено служебното й правоотношение.

В заповедта е прието, че са налице установените в образуваното дисциплинарно дело нарушения, като същите са възпроизведени в мотивите на и.

Прието е, че извършено виновно нарушение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

С поведението си в конкретния случай Т.

И.

Ц. е нарушила задълженията си относно начина на изпълнение на държавната служба по чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 от Закона за държания служител, съгласно които държавният служител е длъжен да изпълнява точно задълженията си, определени в длъжностната характеристика, и в съответствие с нормативните актове.

Нарушенията са квалифицирани, като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и във връзка с Раздел 5 „Преки задължения“, т. 1 и т. 2 от длъжностната й характеристика за длъжността главен счетоводител на ИАМН „.
1.

Планира, организира, координира и контролира финансово – счетоводната дейност в Агенцията в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Сметкоплана на бюджетните организации (СБО), Единната бюджетна класификация (ЕБК) и приложимите за бюджетните предприятия счетоводни стандарти и указания;
5.
2.

Осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официални счетоводни документи“.

Посочено е, че имат негативно отражение за гражданите и за Агенцията от финансова гледна точка, и създават трайна нестабилност и недоверие в работата на Ц. в качеството й главен счетоводител на ИАМН.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка.

Заповедта, предмет на съдебен контрол по настоящото дело, е връчена на жалбоподателя на 01.08.2025г., в 17:47 ч.

Жалбата срещу издадената заповед е депозирана в АССГ на 12.08.2025г.

При така установената фактическа обстановка и при спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес по смисъла на чл. 147, ал.1Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съображенията за това са следните:

В случая оспорената заповед е издадена от органа по назначаването - Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ при Министерството на здравеопазването.

Разпоредбата на чл. 5, т. 7 от Устройствения правилник на ИА „МН“ урежда правомощието на Изпълнителния директор да назначава държавните служители в агенцията, да изменя и прекратява служебните им правоотношения.

Не е спорно по делото, че към датата на издаване на заповедта длъжността „Изпълнителен директор на ИА „МН“ се заема от И.

Д..

Тя е издала оспорената заповед в качеството си на компетентен орган.

При издаването на заповедта, органът по назначаването е посочил правното основание за издаването й - чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от ЗДСл.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма - чл. 97, ал. 1 ЗДСл, тъй като липсва ясно и конкретно дефиниране на дисциплинарното обвинение за неизпълнение на служебните задължения, предвидени в длъжностната характеристика, съгласно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4-5 ЗДСл.

Деянията, които съставляват дисциплинарни нарушения са конкретно определени с чл. 89, ал. 2 ЗДСл, съответно – виновното извършване на което и да е от тези деяния е основание за налагане на наказание на държавния служител.

Административният орган, овластен да налага дисциплинарни наказания дължи да формулира ясно, категорично и конкретно обвинение срещу служителя, по такъв начин, че да обоснове извършване на нарушение.

Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.

В случая, в заповедта тези реквизити липсват, като описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия.

Оспорващата е привлечена към дисциплинарна отговорност за вменени й множество нарушения на служебната дисциплина.

Вменените на Т.

Ц. за доказани дисциплинарни нарушения са квалифицирани обобщено по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и във връзка с Раздел 5 „Преки задължения“, т. 1 и т. 2 от длъжностната й характеристика за длъжността главен счетоводител на ИАМН „.
1.

Планира, организира, координира и контролира финансово – счетоводната дейност в Агенцията в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Сметкоплана на бюджетните организации (СБО), Единната бюджетна класификация (ЕБК) и приложимите за бюджетните предприятия счетоводни стандарти и указания;
5.
2.

Осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официални счетоводни документи“.

Видно от изложението в Заповедта, така посочените за извършени множество нарушения са от различно естество по материята на правна регулация.

Вменените нарушения - действия или бездействия на жалбоподателя Ц., следва да са основани и обосновани като нарушения не само на общите норми на ЗДСл, но и на конкретни правни норми, което не е сторено в оспорваната Заповед.

В Заповедта липсва конкретизация и индивидуализация на всяко едно от твърдяните за извършени нарушения от жалбоподателя по конкретния приложим материален закон и норма, регламентиращи всяко едно от задълженията, които се вменени за нарушени или неизпълнени от оспорващата по ЗДСл, както и съответстващото се по вид и норма наказание – съгласно предвиденото в ЗДСл.

Констатира се също, че в заповедта липсват и точни дати, на които са извършени вменените нарушения.

Нарушението на формата на административния акт е самостоятелно основание за неговата отмяна.

В този смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Решение № 12404 от 03.12.2025г. по адм. д. № 2533/2025г., II отд. на ВАС и др.

Отделно в случая е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл.

Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не прави в конкретния случай.

По нито едно от тези обстоятелства не са изложени мотиви, въпреки, че е наложено най-тежкото възможно дисциплинарно наказание.

Не са посочени конкретно вредни последици за държавната служба, настъпването на които да са в пряка причинна връзка с действия/бездействие на служителя, не е взето предвид цялостното служебно поведение, нито високите оценки в атестационните формуляри на резултатите, постигнати от служителя.

В процесната заповед

ответникът само декларативно е заявил, че е спазил изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, но не е изложил конкретни мотиви относно характера и тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, последиците за държавната служба, цялостното поведение на държания служител.

От друга страна, като неоснователни съдът преценява доводите за нарушено право на защита в дисциплинарното производство, вкл. за опорочаване процедурата пред дисциплинарния съвет.

На дисциплинарно уволненият държавен служител е осигурена възможност и време да се защити/да организира защитата си и тази възможност е била оползотворена, чрез представянето на няколко докладни записки и обяснения.

На следващо място, съдът счита, че издадената заповед е и в противоречие с целта на закона.

Административният орган е упражнил правомощията си по ЗДСл в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК – посоченото правомощие да бъде упражнено по разумен начин, добросъвестно и справедливо, поради което обжалваната заповед е издадена в противоречие с чл. 6, ал. 2Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК, тъй като е засегнала права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава.

Налице е несъразмерност между вменените нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание "уволнение", което води и до прекратяване на служебното правоотношение.

По изложените съображения, Заповед № РД-10-05/01.08.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", с която на Т.

И.

Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение на длъжността „главен счетоводител“ в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с ранг I младши, считано от 04.08.2025г. е незаконосъобразна, като издадена при допуснатите в дисциплинарното административно производство процесуални нарушения и в противоречие с целта на закона.

Този изход на съдебния спор определя като основателна претенцията на жалбоподателя за възстановяване разноските за адвокатско възнаграждение, което Съдът, като съобрази представените списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК и договор за правна помощ определя в размер на 1027,70 евро, развоняващи се на 2010 лева, от които 2 000 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за платената държавна такса.

Размерът от 2 000 лева, предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет и с оглед фактическата, и правна сложност на делото, според съда не е прекомерно висок.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК, Административен съд София - град, I-во отделение, 63-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.

И.

Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], Заповед № РД-1005/01.08.2025г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", с която и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение от длъжността „главен счетоводител“ в отдел „Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно осигуряване“ към „Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Медицински надзор" да заплати на Т.

И.

Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, сумата в размер на 1027,70 /хиляда двадесет и седем евро и 70 цента/ евро, равняващи се на 2010 /две хиляди и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

СЪДИЯ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: иамн