Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 10
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Разрешение/регистрация
  • Според вида на акта: Мълчалив отказ
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател: С. П. А.-А., изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина “ЕАД. Ответна страна: Комисия за защита от дискриминация (КЗД).
  • Предмет на спора: Обжалване на Решение № 392/27.11.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, с която на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е наложена глоба в размер на 500 лв. (т. II), както и принудителни административни мерки (т. III) и определен срок за изпълнението им (т. IV).
  • Ключови моменти: Съдът установява, че с влязло в сила Решение № 9845/03.10.2024 г. по адм.д. № 2809/2023 г. на Административен съд Варна е отменена точка I от същото решение на КЗД (Решение № 392/27.11.2023 г.), с която е прието, че УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е осъществила дискриминация. Тъй като не е установено наличието на дискриминация, липсва законово основание за налагане на последващи санкции (глоба) и принудителни административни мерки, предвидени в чл. 65, т. 3 и 4 от ЗЗДискр. Не са налице правопораждащите факти за прилагане на санкционните разпоредби на чл. 80 и чл. 76 от ЗЗДискр.
  • Решение: Административният съд - Варна ОТМЕНЯ изцяло обжалваните части (точки II, III и IV) на Решение № 392/27.11.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация. Съдът ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на С. П. А.-А. сумата от 800 лв. за разноски по делото (адвокатско възнаграждение).

РЕШЕНИЕ № 317 Варна , 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Съдия : БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 20247050701056 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 68Чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Раздел II. Административнонаказателни разпоредби от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Образувано е по жалба от С. П. А.-А. изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина “ЕАД, против Решение № 392/27.11.2023 г. постановено по преписка №535/2020г. на комисия за защита от дискриминация, в частта на точка ІІ, с която и е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 47, т.3Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. вр. чл.80, ал. 1Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и 3 от ЗЗД; точка ІІІ, с която наложена ПАМ на основание чл.76, ал.1 т.1Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. от ЗЗД, с която на основание чл.47 т. 4Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. от ЗЗД са й дадени задължителни предписания - да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството; - да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (2) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. от ЗЗД) и точка ІV, в която е определен месечен срок за изпълнение на ПАМ на основание чл.67, ал.2Чл. 67. ⚖️ Практика (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Искането е за отмяна на решението на КЗД като неправилно и необосновано. В съдено заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на разноските по делото. Ответната страна – КЗД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, издадено в изпълнение на указанията дадени

с Решение №10878/29.11.2022 г. по адм.д. № 4184/2022 г. по описа на ВАС. Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на оспорения административен акт, в регламентирания в чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК преклузивен срок и пред надлежния да ги разгледа съд, поради което е допустима. Съобразявайки събраните по делото доказателствата, доводите и становищата на страните,

съдът установи от фактическа страна следното: Производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 44-00-2833/13.05.2021 г. от Д. И. Ж., с оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.8. ал.3 от КТ по признак „членуване в синдикална организация“. В същата Ж. е посочила, че работи като медицинска сестра при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и през цялата си професионална кариера като здравен работник не е била наказвана за допускани нарушения при изпълнение на трудовия си договор и етичните правила за поведение. През 2019г. в качеството й на синдикален член е участвала в редица протестни действия на професионалната им общност срещу неглижиране на редица тежки проблеми, а от 19.01.2020г. е председател на Синдиката на българските медицински специалисти /СБМС/. Счита, че именно поради тези причини тя и другите две ръководни лица на организацията, са лишени през 2020г. от допълнително възнаграждение, давано повече от 10 години за празника на болницата – 17 юли. В получения от изпълнителния директор на болницата отговор на отправеното писмено запитване, не са били посочени конкретни причини за лишаването им от ДТВ. Ж. е приела, че се касае за субективно отношение, което не е свързано с изпълнение на трудовите им задължения, а с членството на трите в новосъздадения СБМС и активното им синдикално поведение. В подкрепа на това твърдение е посочила подписването на новия Колективен трудов договор /КТД/ без участието на тяхната синдикална организация, въпреки отправеното от името на същата искане. По повод връчено от КЗД уведомление, от Ж. на 07.10.2020г. е подадена декларация по чл.6, ал.2, т.2 от Правила за производство пред КЗД, че няма заведено друго дело или висящо производство по същия спор и е отправила искане жалбата й да се разгледа индивидуално. /Отделно от образувана на същото основание по жалба от С. П. преписка № 534, приключила

с Решение 384/05.11.2023г. на КЗД, с което е прието наличието на дискриминация по посочения принцип, отменено

с Решение № 7542/19.07.2024г. по адм.д. № 2736/2023г. на Адм.с., влязло в сила/. С разпореждане [номер]/12.10.2020г. на Председателя на КЗД, въз основа на жалбата от Д. Ж., с оглед направените оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.8. ал.З от КТ по признак „членуване в синдикална организация“, е образувана преписка № 535/2020г. по описа на КЗД за производство по глава ІV от ЗЗДискр. и същата е разпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен заседателен състав. На свое заседание, съставът е определил председател на същия, както и докладчик по преписката. На страните е изпратено Уведомление за образуваното производство. При първоначалното разглеждане на жалбата от КЗД са представени: Трудов договор и допълнителни трудови споразумения, видно от които Д. И. Ж., считано от 03.07.2008г. и към настоящия момент изпълнява длъжността медицинска сестра при МБАЛ /сега УМБАЛ/ „Св. Марина“ ЕАД, с място на работа: 211 отделение за приемо-консулт. дейност, приемно-спешно педиатрично отделение, а в последствие – мултипрофилно спешно отделение. С жалбата до КЗД, както и с допълнителни молби от 02.11.2020г. и от 09.03.2021г., от жалбоподателката Ж. са представени: -Решение № 5/28.11.2019 г. по ф.д. № 3/2019 г. на ОС – Перник за вписване в регистъра на синдикални и работодателски организации при ОС – Перник – СБМС; Удостоверение от Агенция по висванията за съществуването и представителството на СБМС към 03.12.2019г.; Удостоверение № 6/19.01.2020г. от председателя на СБМС вх. № ВК-276/23.01.2020 г. в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че Д. Ж. е председател на СО на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство; Удостоверение № 4/08.01.2021 от председателя на СБМС вх. № ВК-209/15.01.2021 г. в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че Д. Ж. е председател на СО на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство; Протокол от събрание на СБМС от 19.01.2020г., в който е посочено, че за секция на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД с мнозинство са избрани Д. Ж. - председател, С. П. – секретар и К. И. – секретар, с присъствали на събранието общо шест члена; - Покана вх. № ВК-191/02.06.2020 г. от СБМС до Федерацията на синдикати в здравеопазването към КНСБ на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ, с която е поискано започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД; приемо-предавателен протокол от същата дата за представен от синдиката проект на КТД; -Фиш за работна заплата на Ж. за м.07.2020г., видно от който в същия не е начислено ДТВ; Запитване вх. № ВК-2710/31.07.2020г. от Ж. до ИД на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, като е поискано да се посочи, защо тя, С. П. и К. И. не са получили бонус по случай празника на „Св. Марина“, Отговор № АД 2857/03.08.2020 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД до Д. Ж., връчен на същата на 04.08.2020 г., в който е посочено, че тя, г-жа П. и г-жа И., са получили в пълен размер полагащото се трудово възнаграждение, определено съобразно клаузите на съответния трудовия договор, подписано от работодателя и всяка от тях. От УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, чрез изпълнителния директор С. А. – А., е представено Становище вх. № 18-00-155/07.12.2020 г., в което не се оспорва, че на Ж. не е изплатено ДТВ в размер на една основна заплата за 17.07.2020г. – ден на „Св. Великомъченица Марина“, но се възразява, че неизплащането е в резултат на дискриминация. Сочи се, че редица други лица са били лишени от ДТВ. Разяснява се, че получаването на целеви награди е уредено в чл.35 от Вътрешните правила за работната заплата /ВПРЗ/, приети от СД на 16.01.2020г. Общият размер и критериите за персоналното разпределение се предлага от нарочна комисия и се одобрява от Съвета на директорите /СД/, както е станало и в случая. Уточнява се, че жалбоподателката е получила в пълен размер трудовото си възнаграждение за м.07.2020г., както й е разяснено и в отговора до нея. ДТВ не се дължи задължително, а само по преценка на СД, въз основа предложение на комисията. Към становището са представени следните писмени доказателства: -ВПРЗ на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, считано от 01.01.2020г., приети от Съвет на директорите с Протокол № 01/16.01.2020 г. от заседание на СД; Методика за допълнително възнаграждение на щатния персонал, представляваща неразделна част от ВПРЗ, съгласно чл.32 от последните; Протокол № 13/10.07.2020г. от заседание на СД, на което въз основа Доклад от Директор „ИД“, Ръков.напр.“Чов р-си“ и Гл. счетоводител, е взето решение да се начисли ДТВ. В изпълнение на това решение, комисията изготвила доклада, в Протокол от 13.07.2020г. е предложила на изпълнителния директор: т.1 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ „Св. Марина“/ в размер на договорената основна заплата за м.06.2020 г., т.3. ДТВ – Св. Марина да получат всички щатни служители, които имат не по-малко от един отработен или в платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 г., т.4 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ-персонална награда/ съгласно приложен списък. т. 6 ДТВ – персонална награда да получат служителите съгласно приложения списък, които имат не по-малко от един отработен ден или в платен годишен отпуск през м.06.2020 г., т.7 от ДТВ – Св. Марина и ДТВ – персонална награда да бъдат лишени: т.7.4 „Лицата, за които Комисията по настоящия Протокол предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. Марина“ и „ДТВ – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството. Приложение № 3“; Представен е Списък на лицата с недостатъчен принос за резултатите на дружеството, Приложение № 3, в който е включена медицинска сестра Д. И. Ж. и още 13 лица, които са посочени с имена и длъжност, като в същото приложение, под таблицата е вписано мнение на комисията: „Гореизброените лица да на получат „ДТВ Св. Марина“; Заповед № 457/16.07.2020г. на Изп.директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, с която са утвърдени предложенията в Протокол от 13.07.2020 г. на тричленната комисия, Приложения от № 1 до № 5 и съответните решения на комисията към тях. - Писмо № 11-2183/16.06.2020г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД до СО на СБМС, с което е приветствано искането на СБМС от 02.06.2020г. да се включат в процедурата по колективното договаряне, като е посочено обаче, че последно проведената процедура, стартирана съгласно изискванията на чл.54 ал.3 от КТ, е приключила успешно на 01.06.2020г. с подписването на нов КТД. В тази връзка са представени: Покана за преговори за сключване на КТД от председателя на Федерацията на синдикатите в здравеопазването № ВК-1126/25.03.2020г., с което е стартирана процедурата и Заявление изх. № АД 1995/03.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, до директор на „ИА - ГИТ“ – Варна с искане за вписване на влезлия в сила КТД. По-надолу в писмото от 16.06.2020г. е даден отговор и разяснения на поставени от синдикалната организация с Искане вх. № ВК-1910/02.06.2020г. въпроси и искана информация. В преписката са налице доказателства, че във връзка с неизплатеното ДТВ и твърдението за дискриминация, в т.ч. и при сключване на КТД, Ж. е подала: 1. жалба до Омбудсмана на РБ, от където е получила отговор, че правилно се е насочила към КЗ; и 2. сигнал до ИА „Главно инспекция по труда“, от където с Писмо изп.№ 20060129/31.07.2020г. й е отговорено, че при извършена проверка не са установени нарушения по КТ. Посочено е, че за работодателя МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД не е възникнало задължение за предоставяне на информация и за водене на преговори за сключване на КТД със синдикалната организация СБСМ по реда начл.52 от КТ, поради липса на проект към момента на стартиране на процедурата. След редовно проведено заседание на Втори специализиран постоянен състав на КЗД по Протокол от 09.03.2021г. и дадени на това заседание указания към страните, от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, чрез пълномощник - адв.С. е депозирано допълнително писмено становище вх.№ 18-00-41/26.03.2021г., в което са дадени разяснения по представени от Ж. доказателства и наведени от същата твърдения, които се оспорват. По т.3 от становището е направено изложение на начина, по който е бил измерен приносът на служителите, получили ДТВ, както и на тези, за които е прието, че нямат достатъчен принос към лечебното заведение. Уточнява се, че общият принцип е, че всичко служители имат принос за резултатите на дружеството, с изключение на тези за които има основание да бъдат изключени. Тези основания са различни и се съдържат във ВПРЗ и в Методиката, като за посочените в т.7.4 служители /с недостатъчен принос/ може да се обобщи, че макар и да са участвали в дейността на дружеството, същите със своето поведение показват недостатъчно отговорно отношение към изпълнение на трудовите си задължения, уронват доброто име на съответното отделение, клиника или на болницата, или влияят негативно на работния климат и среда, което пречи на спокойното и качествено изпълнение на работата на останалите служители. Преценката става на база доклад, заповед или др. документ. Излага се, че в конкретния случай по тази точка са лишени 14 служители. За част от тях има започнали или приключили дисциплинарни производства, но за други /както е и при Ж./ все още не е образувано такова производство, но има натрупани достатъчно факти, даващи основания да бъдат лишени от ДТВ. Със становището са представени 7 доклада до ръководството на лечебното заведение от лица завеждащи съответните служби, касаещи поведението на различни служители; 2 покани за изискани писмени обяснения във връзка с започнали дисциплинарни производства; 2 заповеди за налагане на дисциплинарни наказания; трудов договор и доп.тр.споразумение на лица, които са с намалено работно време от по 2 часа. Конкретно за Д. Ж. е представен Доклад № 5193/23.03.2020 г. от Главна медицинска сестра Г. И.. В същия е посочено, че при извършена проверка на 29.11.2019г. в Спешно отделение „деца“, където дежурна е била сестра Ж., били установени консумативи с изтекъл срок на годност и медикаменти с неясен произход, което обстоятелство м.с. опитала да прикрие. По тази причина и във връзка със Заповед на изп.директор, на 19.03.2020г. била извършена допълнителна проверка. На това обстоятелство Ж. реагирала грубо, каквото поведение имала и в хода на проверката. Същата представила наличните лични предпазни средства и материали, но заявила, че болницата е предоставила такива с лошо качество, което е равностойно на липса на такива в спешно отделение. Също така е отправила нападка, че ръководството не се грижи за служителите на СО, защото нямало диспенсър. В заключение Главната сестра е дала заключение, че Д. Ж. с поведението си създава напрежение и настройва колегите си срещу усилията на ръководството на болницата да се справи със създалата се ситуация /в условията на пандемия/. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства,

с Решение № 719/04.10.2021 г. на КЗД е установено, че ответната страна - С. А. – Изп.директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е осъществила дискриминация спрямо Д. Ж., въз основа признака „членуване в синдикална организация“; на същата е наложена глоба и са дадени предписания. След оспорване по съдебен ред

с Решение № 90/01.02.2022г. по адм.д. № 2425/2021г. на Адм. съд – Варна, решението на КЗД е отменено изцяло по

мотиви, че събраните доказателства не обуславят извод за допусната дискриминация спрямо Ж. по този признак.

С Решение № 10878/29.11.2022 г. по адм. дело № 4148/2022г. на ВАС първоинстанционното решение е потвърдено като краен резултат, по съображения, че в производството пред КЗД не е била конституирана и участвала надлежна страна, поради което преписката е върната на комисията за ново произнасяне. В изпълнение на дадените от ВАС указания, с разпореждане [номер]/29.12.2022г. на Председателя на КЗД производството по преписка № 535/2020г. на КЗД е възобновено и същата е разпределена на Втори специализиран постоянен заседателен състав. Във връзка с дадени указания от Ж. е депозирана уточняваща молба вх.№ 44-00-709/20.02.2023г., в която е посочила, че жалбата е насочена срещу работодателя й - УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, представляван от С. А. – А. и моли да се установи, че ответника е осъществил спрямо нея дискриминация само по признака „членуване в синдикална организация“. Заявила е, че поддържа всички наведени при предходното производство обстоятелства, както и представените писмени доказателства. УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е уведомена за възобновеното производство, предоставен й е срок за становище. В отговор вх. № 18-00-32/31.03.2023 г. е заявено, че се поддържа становището дадено при първоначалното разглеждане на преписката. Направено е искане да се приемат представените доказателства при първото разглеждане на преписката. Въз основа на Доклад – заключение от председателя на състава е насрочено и проведено заседание на КЗД.

С Решение № 392/27.11.2023г. на КЗД в състав председател З. Д. и членове А. Д. /докладчик/ и Б. Х. в точка І, е установено, че УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна е осъществила дискриминация спрямо С. Н. П. по признак „членуване в синдикална организация” по смисъла на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3Чл. 8. ⚖️ Практика (3) Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон. от КТ. В точка ІІ, на изпълнителния директор на болницата С. А. е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 47, т.3Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. вр. чл.80, ал. 1Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и 3 от ЗЗД; в точка ІІІ, на жалбоподателката наложена ПАМ на основание чл.76, ал.1 т.1Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. от ЗЗД, с която на основание чл.47 т. 4Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. от ЗЗД са й дадени задължителни предписания - да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството; - да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (2) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. от ЗЗД) и в точка ІV, е определен месечен срок за изпълнение на ПАМ на основание чл.67, ал.2Чл. 67. ⚖️ Практика (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД. Законосъобразността на Решение № 392/27.11.2023 г. на КЗД в частта му по точка І, е било предмет на разглеждане по адм.д. № 2809/2023 г. по описа на

Административен съд Варна.

С Решение №9845/03.10.2024 г.

съдът е отменил Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част І, в която е прието, че е налице дискриминация от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, спрямо Д. И. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“, по смисъла на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3Чл. 8. ⚖️ Практика (3) Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон. от КТ. Съдебното решение е влязло в сила на 26.10.2024 г. При така установеното от фактическа страна,

съдът достигна до следните правни изводи: Оспореното решение на КЗД, в обжалваните му пред настоящият състав части е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, и при спазване на изискванията на чл. 55 и следващите от ЗЗДискр. Разгледано по същество същото се явява незаконосъобразно по следните съображения. В разпоредбата на чл.65Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. от ЗЗД е посочено, че с постановеното решение заседателният състав: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4. прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. Тълкуването на горната разпоредба води до единствения извод, че за да могат да бъдат изпълнени правомощията по чл.65 т.3Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. и 4 от ЗЗД, първо трябва да е доказано, че е извършено нарушение на закона. Тоест по безспорен начин да е установено, че има осъществена дискриминация на един от посочените в закона признаци. Респективно, ако не бъде установено по надлежния ред, че дискриминация е осъществена, то не би имало основание за налагане на последващите мерки – санкция по т.3 и ПАМ по т.4 на чл.65Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. от ЗЗД. В настоящият случай сме изправени пред точно тази хипотеза.

Съдът намира, че след като с влязло в сила съдебно решение №9845/03.10.2024 г., по адм.д. №2809/2023 г. по описа на

Административен съд Варна е отменено Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част І, в което е прието, че е налице дискриминация от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, спрямо Д. И. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“, по смисъла на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3Чл. 8. ⚖️ Практика (3) Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон. от КТ, то не са налице законовите предпоставки за прилагане и на съответните санкционни разпоредби предвидени в чл.65 т.3Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. и 4 от ЗЗД. С други думи, след като не е установено по отношение на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да е осъществила дискриминация, незаконосъобразно се явява решението на КЗД в частта в която на изпълнителния директор на болницата е наложена глоба и принудителна административна мярка, тъй като липсва виновно поведение от нейна страна. Не са налице и правопораждащите факти от хипотезата на посочените от КЗД текстове на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и чл.76Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. от ЗЗД за да бъдат наложени съответната санкция и ПАМ, тъй като за прилагането им се изисква да е установено нарушение на ЗЗД, а в настоящият случай такова няма. При този изход на правния спор претенциите на жалбоподателката за присъждане на разноски са основателни. Съгласно представения списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК/л.53/,

съдът намира, че следва да осъди КЗД да заплати на А. сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предложение последно от АПК,

съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба от С. П. А.-А. изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина “ЕАД, против Решение № 392/27.11.2023 г. постановено по преписка №535/2020г. на комисия за защита от дискриминация, в частта на точка ІІ, с която и е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 47, т.3Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. вр. чл.80, ал. 1Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и 3 от ЗЗД; точка ІІІ, с която наложена ПАМ на основание чл.76, ал.1 т.1Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. от ЗЗД, с която на основание чл.47 т. 4Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. от ЗЗД са й дадени задължителни предписания - да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството; - да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (2) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. от ЗЗД) и точка ІV, в която е определен месечен срок за изпълнение на ПАМ на основание чл.67, ал.2Чл. 67. ⚖️ Практика (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД. ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на С. П. А.-А. сума в размер на 800/осемстотин/ лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния

административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия :


Източник: Оригинален файл (Ключова дума: мбал)