Решение № 8743 по адм. д. № 265/2024 г. на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ № 8743 Варна , 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III състав, в съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и пета година в състав: Съдия : ДАРИНА РАЧЕВА При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА административно дело № 20247050700265 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76, ал. 5Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване. Образувано е по жалба от „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 000090065, срещу Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, с която за нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. (наричан по-нататък за краткост „НРД“) на лечебното заведение са наложени една санкция „финансова неустойка“ в размер на 350 лева на основание чл. 457, ал. 3 и четири санкции „финансова неустойка“ в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По-конкретно

жалбоподателят счита, че първото нарушение, санкционирано по чл. 457, ал. 3 от НРД, не е извършено. За случаите, санкционирани по чл. 455, ал. 3 от НРД, посочва, че в случая се касае за заплащане на допълнително поискани услуги – подобрени битови условия, а не за нарушение на реда и условията за предоставяне на медицинска помощ. Счита, че тези допълнителни услуги не засягат медицинските дейности, свързани с лечението на пациентите, и не нарушават чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, тъй като лечебното заведение разполага със стаи с подобрени битови условия и е предоставило избор на пациентите, за което те са заплатили съответната такса. Таксата е била изрично въведена със заповед на управителя на лечебното заведение и включена в ценоразписа, който е представен на Министерство на здравеопазването и е публикуван на двата сайта (на МЦ и на болницата). Моли заповедта да бъде отменена изцяло или в условията на евентуалност да бъде изменена по отношение на размера на наложените санкции, които да бъдат намалени до минимума от 200 лева предвид липсата на предходни санкции. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Районната здравно-осигурителна каса – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с административно-производствените правила и с материално-правната уредба. Посочва, че в

производството е установено нарушение на условията и реда за работа с медицинска документация, както и незаконосъобразно изискано заплащане за престой на пациентките в предродилна зала с подобрени битови условия. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на обжалване е Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, с която на „СБАГАЛ Проф. д-р Димитър С. – Варна“ ЕООД са наложени следните санкции: По т. 1 от заповедта финансова неустойка в размер на 350 лева на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД – нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация в НРД, а именно липса на подпис на пациента, удостоверяващ получаването на издадена епикриза по ИБР № 4747/11/2023. По т. 2—5 от заповедта 4 финансови неустойки в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (по-нататък накратко „наредбата“) – получено нерегламентирано заплащане. Основание за тези санкции са констатациите, че от пациентките по ИБР № 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023, отчетени по КП № 5.1 „Нормално раждане“ и № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“, са получени заплащания в размер на 900 лева по включена в ценоразписа на болницата услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“, която не е регламентирана като допълнително поискана услуга в чл. 24а, ал. 1 от наредбата. Обжалваната заповед е издадена в производство, образувано въз основа на Заповед № РД-11-1648/07.12.2023 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която е възложено извършването на планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на лечебното заведение за спазване на сключения договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД. Със заповедта са определени срок за извършване на проверката и проверяващи лица. Заповедта е връчена на пълномощник на лечебното заведение на 07.12.2023 г. Проверката е завършила с Протокол № РД-11-1648/1/15.12.2023 г. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушенията, както следва: В ИБР № 4747/11/2023 г. е приложена издадената при дехоспитализацията на пациентката епикриза, в която липсва подпис на пациентката, удостоверяващ получаването на епикризата. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД. В ИБР №№ 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023 е документирана медицинската помощ, отчетена съответно по КП № 5.1 „Нормално раждане“ за първите три ИБР и по № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“ за последната ИБР. Установено е, че пациентките, приети по спешност за раждане, са платили сумата 900 лева за включена в ценоразписа на болницата услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“, която не е регламентирана като допълнително поискана услуга в чл. 24а, ал. 1 от наредбата. Плащанията са обективирани в издадени от болницата фактури въз основа на заявление-декларация от съответната пациентка. При проверката в лечебното заведение на проверяващите е показана „предродилна зала с подобрени битови условия“, представляваща болнична стая на ІV етаж с две легла, шкафчета и топка, и „предродилна зала с подобрени битови условия“ на VІІ етаж (VIP сектор), представляваща болнична стая с легло, хладилник и телевизор. Според Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред на болницата, утвърден със Заповед № 27/26.01.2023 г. в родилното отделение има предродилни зали, разположени само на ІІ етаж, две операционни зали на ІІ и VІІ етаж и 50 болнични легла на ІV, VІ и VІІ етаж. Констатираните плащания са квалифицирани като нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от наредбата. Протоколът е връчен на представител на лечебното заведение на 20.12.2023 г. На 28.12.2023 г. (първия работен ден след изтичане на 7-дневния срок по чл. 74, ал. 4Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от ЗЗО) лечебното заведение е представило писмено становище по констатациите (по същество възражение), в което възразява срещу тях. Според становището, на пациентката по ИБР № 4747/11/2023 е предоставена епикриза в два екземпляра – за нея и за личния й лекар, които са подписани, поради което липсва нарушение. В условията на евентуалност е посочено, че ако нарушение все пак е допуснато, то е първо и представлява маловажен случай, поради което е направено искане да не се налага санкция, а да се направи предписание. По отношение на полученото заплащане за допълнително поискана услуга „престой в предродилна зала с подобрени битови условия“ лечебното заведение счита, че има право да предоставя такава услуга, която е предвидена в ценоразписа на лечебното заведение и се предоставя в две обособени за целта предродилни зали на ІІ и VІІ етаж, с подробно описано оборудване. Твърди, че предродилната зала по същество е болнична стая и услугата отговаря на изискванията на чл. 24а, ал. 1 от наредбата. Възраженията на лечебното заведение са разгледани на 11.01.2024 г. от арбитражна комисия, определена със Заповед № РД-18-3/09.01.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна. По първото описано в протокола нарушение констатациите са потвърдени от арбитражната комисия с 6:0 гласа. Членовете на комисията са счели единодушно, че липсата на подпис е нарушение, което не попада сред маловажните случаи по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД, и възражението е прието за неоснователно. По останалите описани в протокола случаи арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове – представителите на РЗОК са потвърдили констатациите с

мотиви, сходни с тези в протокола от проверката, а представителите на БЛС са ги отхвърлили, като са приели, че става въпрос за недобре формулирана в т. 2 от Заповед № 91/05.05.2023 г. на директора на лечебното заведение ВИП стая. Поради това са препоръчали на директора да приведе издадените за това заповеди в съответствие с Наредба № 9/27.04.2021 г. и наредбата. На 19.01.2024 г. е издадена обжалваната заповед. Същата е връчена на лечебното заведение на 22.01.2024 г. Жалбата до съда е подадена на 31.01.2024 г. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, в съдебното производство като доказателство в

производството е приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в СБАГАЛ „Проф. Д-р Д. С. – Варна“ ЕООД, утвърден със Заповед № 92/05.05.2023 г., според който в Родилно отделение има Родилен блок – ІІ етаж, с две предродилни зали и една ВИП предродилна зала. На VІІ етаж е описано, че има родилна зала, зала за облекчаване на болката и контрол на хода на раждането и други помещения (без описана предродилна зала). От пациентката по ИБР № 4747/2023 г. е изискано и прието копие от получената от нея епикриза, издадена от СБАГАЛ „Проф. Д-р Д.Стаматов – Варна“ ЕООД на 18.11.2023 г. Назначена е и е изслушана съдебно–медицинска експертиза със задача след оглед в предродилна зала на 2-ри и на 7-ми надпартерен етаж и въз основа на приложимите медицински стандарти да отговори на въпросите: Представлява ли предзала/предродилна зала болнична стая (за болничен престой) или е помещение, в което се извършват медицински дейности? Какъв е периодът на престой на родилките в предзала/предродилна зала? Какви медицински дейности се извършват в предзала/предродилна зала? Представляват ли тези дейности част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК? Колко предродилни зали /“предзали“/ по смисъла на Наредба № 9 от 27.04.2021 г. за утвърждаване на МС „акушерство и гинекология“ т.А т.3.1.1, т.3.1.1.2, т.3.1.1.2.2, т.3.1.1.2.2.1.1 са обособени в сградата на болницата, на кои етажи същите са разположени и какви са битовите условия /в т.ч. брой легла, оборудване, обзавеждане и др./ във всяка една от тях? Според представеното заключение, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, в лечебното заведение има три предродилни зали на ІІ етаж и една предродилна зала на VІІ етаж. От предродилните зали на ІІ етаж двете са с по две легла, с общ санитарен възел, съответно са оборудвани с кардиотокограф, пациентски монитор и инфузионна помпа. Третата предродилна зала на ІІ етаж е с едно легло и самостоятелен санитарен възел, оборудвана с идентична медицинска апаратура и допълнително с фитбол, нощна лампа и мек фотьойл. При престоя в тази предродилна зала може да се осигури възможност за придружител и ползване на безжичен интернет. В предродилната зала на VІІ етаж има едно легло и самостоятелен санитарен възел, с идентична медицинска апаратура и допълнително с фитбол, хладилник, телевизор, нощна лампа, мек фотьойл, шкаф-мивка. При престоя в тази предродилна зала може да се осигури възможност за придружител и ползване на безжичен интернет. Двете единични предродилни зали са предвидени за самостоятелно ползване, като само в тях има възможност за присъствие на придружител, но не и в залите с две легла. Според вещото лице предродилната зала (предзалата) е специализирано помещение за болничен престой по време на първия период на раждането , в което се извършват медицински дейности . Тези медицински дейности са част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по КП № 5 „Раждане“. При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК

съдът приема следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, на когото с чл. 74, ал. 5Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от ЗЗО е възложено налагането на санкции за констатирани в хода на контрол по чл. 72, ал. 2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити, и съдържа

мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й. Твърденията за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила са общи и неподкрепени с конкретно изложени обстоятелства. При служебната проверка не се установяват допуснати в производството по издаване на обжалвания акт съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на лечебното заведение или водещи до неустановена фактическа обстановка и оттам до неправилни правни изводи. Констативният протокол е издаден от служители на РЗОК, на които изрично е възложено извършване на проверка, заповедта за възлагане на проверка и констативният протокол са надлежно връчени на представляващ болницата. Постъпилото възражение е разгледано съобразно правилата на чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО и е прието решение по една от констатациите. За останалите е обективирано наличие на равен брой гласове в хипотеза по чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО. Спазени са предвидените в чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. и 76 от ЗЗО срокове за представяне на спора пред арбитражната комисия и за издаване на решението. Предвид хипотезата на чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс., предл. второ от ЗЗО, а именно паритет между гласовете на членовете на арбитражната комисия, административният орган е изложил самостоятелни

мотиви защо счита, че е извършено нарушение на чл. 30 от НРД. По приложението на материалния закон

съдът приема следното. По отношение на санкцията, наложена на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД,

съдът намира, че от събраните при проверката доказателства безспорно се установява липсата на подпис на пациентката, удостоверяващ получаването на издадена епикриза по ИБР № 4747/11/2023. Макар събраното в съдебното производство копие от епикризата, представено от пациентката, да е подписано, от него не може да се установи кога е положен подписът. Чл. 322, ал. 1 от НРД изрично посочва, че след издаването си, епикризата се подписва от пациента и едва след подписването й третият екземпляр от нея се прилага към „История на заболяването“. Епикризата е част от медицинската документация, включваща изброените в чл. 428, ал. 1 от НРД документи. Липсата на подпис в приложения в ИЗ екземпляр от епикризата е нарушение на правилата за работа с медицинска документация, което не отговаря на критерия за маловажен случай по чл. 449, ал. 4 от НРД, доколкото маловажните случаи на нарушения на НРД в болничната помощ са изчерпателно изброени в § 1, т. 4.2 от Допълнителната разпоредба на НРД и липсата на подпис на пациента върху епикризата не е сред тях. Не се твърди и не се установява липсата на подпис да се дължи на явна фактическа грешка. Основателни обаче са доводите на лечебното заведение за незаконосъобразно определен размер на наложената санкция. Чл. 457, ал. 3 от НРД предвижда налагане на санкция на изпълнители на болнична медицинска помощ за нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация в размер от 200 до 500 лева. Наложената санкция е 350 лева, тоест в средния за съответната норма размер. В заповедта не са изложени конкретни

мотиви относно определянето на размера на санкцията. Описано е общо, че размерът е съобразен с тежестта на деянието, като е повторено описанието на деянието и е отразено, че неизпълнението не се дължи на обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали лечебното заведение да изпълни задълженията си, което „обуславя налагането на по-голяма санкция“.

Мотиви какви смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са взети предвид при определяне на санкцията не могат да се изведат и от приложения към преписката „Доклад за определяне размера на санкциите“ от 12.01.2024 г., който съдържа единствено предложение за санкции в размер на 350 лева.

Съдът отбелязва, че в приложената санкционна разпоредба са определени минимум и максимум на санкцията за съответното нарушение. Индивидуализацията на санкцията следва да се извърши въз основа на обективирана в

мотивите на заповедта преценка на административния орган какъв размер на санкцията съответства на тежестта на нарушението, основаваща се на конкретни факти и обстоятелства по случая.

Съдът констатира, че изложените в обжалваната заповед

мотиви не отговарят на тези изисквания и не обосновават наложената неустойка в размер над минимума. Съставомерността на нарушението е предпоставка за налагане на отговорността по НРД, но не и за индивидуализация на санкцията. Описанието на съставомерните белези на нарушението не е достатъчно за градиране на тежестта на нарушението и на санкцията. НРД очертава границите на санкцията, но не фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи в рамките на своята оперативна самостоятелност, за да индивидуализира санкцията. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно други факти и формираните въз основа на тях

мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност за степенуване на административната принуда правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. В случая такива обстоятелства не са изложени, поради което

съдът приема, че отегчаващи такива не са констатирани и налагането на санкция над минимума е необосновано и незаконосъобразно, поради което обжалваната заповед следва да бъде изменена по отношение на размера на наложената санкция по т. 1 до минимума от 200 лева. Във връзка с наложените с обжалваната заповед 4 финансови неустойки в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (по-нататък накратко „наредбата“),

съдът приема следното. Основание за тези санкции са констатациите, че пациентките по ИБР № № 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023 са заплатили по 900 лева за допълнително поискана услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“. Според административния орган, тези плащания са нерегламентирани, тъй като са извън обхвата на допустимите плащания за допълнително поискани услуги по чл. 24а, ал. 1 от наредбата. Съгласно чл. 30Чл. 30. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) (1) Областните здравни карти се създават след оценка на потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ и съответствието на лечебните заведения с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3. (2) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) При изработването на областните здравни карти областната комисия по чл. 29 извършва анализ на съотношението между предварително изчисления по ред, определен с методиката по чл. 29, ал. 6, общ брой легла за болнично лечение, в т.ч. по видове, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област, и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на съответните структури в областта, както и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) След извършване на анализа по ал. 2 областната комисия прилага към изготвената областна здравна карта и становища относно: 1. конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление "Здравни грижи" за осигуряването на достъп на населението от областта до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ; 2. необходимостта от преструктуриране на лечебните заведения или за предприемане на други мерки по създаване, закриване или оптимизиране на лечебните заведения в областта заедно със съответните предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ в резултат на извършения анализ; 3. необходимостта от създаване на условия за предоставяне на конкретен вид грижи в областта - палиативни или други, предвидени в нормативен акт. (4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от държавния бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 1 и по реда на чл. 34, ал. 4 и от НРД изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. Наредбата установява определени задължения за изпълнителите на болнична помощ по отношение на допълнително поисканите услуги. По-конкретно в чл. 24а, ал. 1 са изчерпателно изброени допълнително поискани услуги, които здравноосигурените лица имат право да получат срещу заплащане, а в ал. 2—6 – условията, при които лечебните заведения имат право да предоставят такива услуги и случаите, при които изрично е забранено заплащането на услуги от съответния вид. Спорът в случая е какво е естеството на платената услуга. Според лечебното заведение става въпрос за подобрени битови условия, които са допълнително поискани услуги, за които пациентките са направили избор, болницата е в състояние да ги осигури и са предвидени в ценоразписа на лечебното заведение. Лечебното заведение твърди още, че тези допълнителни услуги не засягат медицинските дейности. Според административния орган услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“ не е предвидена в наредбата като допустима допълнително поискана услуга. Подобрените битови условия се отнасят към самостоятелната болнична стая, а не към каквито и да било други помещения в болничното заведение. В

мотивите на обжалваната заповед административният орган е обсъдил и е отхвърлил доводите във възражението на лечебното заведение, че предродилна зала е обикновена болнична стая, като приема, че тя е част от родилната зала, в която протича част от процеса на раждане, докато в болничната стая пациентките престояват преди началото на раждането и в следродовия период. В протокола от обсъжданията на арбитражната комисия представителите на БЛС са отхвърлили констатациите при проверката с довода, че става въпрос за ВИП стая, не добре формулирана по т. 2 от Заповед № 91/05.05.2023 г.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя. Както се установява от заключението на вещото лице, предродилната зала (предзалата) е специализирано помещение за болничен престой по време на първия период на раждането, в което се извършват медицински дейности, които са част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по КП № 5 „Раждане“. Съответно предродилната зала не представлява болнична стая за престой на пациентите, за които болнични стаи наредбата допуска различни битови условия и съответно възможност за избор на пациентите срещу допълнително заплащане да бъдат настанени при подобрени битови условия. Лечебното заведение е предвидило в ценоразписа си по т. 3 отделна услуга „самостоятелна стая в подобрени битови условия (ет. 4)“ на цена 80 лева на ден, без уточнение дали става въпрос за престой преди или след раждането. Услугата по т. 2 от ценоразписа „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“ е друга еднократна услуга, необвързана с продължителност на престоя, а изводът, че не става въпрос за болнична стая, а за помещение, в което се провежда част от процеса на раждането, следва не само от наименованието, а и от описаното във възражението на лечебното заведение оборудване, намиращо се там „за подпомагане на процеса на разкритие при рационално водене на раждането“ и „за комфорт на раждащата“. В същото възражение е направено изрично разграничение между предродилни зали с подобрени битови условия и болнични стаи с подобрени битови условия, в които пациентките се привеждат „след раждане“. При това положение

мотивите на представителите на БЛС в арбитражната комисия не съответстват на фактическите твърдения на самото лечебно заведение. Предродилната зала е част от родилната зала в хипотеза на организация на лечебното заведение по т. 3.1.1.2.2.1 от Глава ІІІ на Наредба № 9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. В случая не става въпрос за вариант на организация на родилната зала по т. 3.1.1.2.2.2 от медицинския стандарт – „самостоятелна родилна стая“, доколкото според заключението на вещото лице в показаните му помещения е предвидено да се води единствено І период на раждането, а не и І-ІІІ период на раждането, и описаното от него оборудване не съответства на оборудването по т. 3.1.1.2.2.2 от стандарта. Ето защо в предродилната зала се извършва медицинска дейност – водене на І период от раждането, която е обхваната от НРД и е платена от касата. НРД предвижда санкция по чл. 455, ал. 3 за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, определени в този НРД. Сред клаузите на НРД относно условията и реда за оказване на медицинска помощ е тази на чл. 33, т. 4, която задължава изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК. Анализът на чл. 24а от наредбата сочи, че законодателят е предвидил възможност за подобрени битови условия за настаняване на пациентите или за допълнително обслужване във връзка с престоя, извън осигурените здравни и общи грижи , заплащани от касата. Не е предвидена обаче възможност за категоризиране на медицинската помощ според битовите условия, в които се оказва, и съответно възможност за доплащане за подобрени условия, в които се извършва договорена и платена от касата медицинска помощ. В случая с въвеждането на допълнителна услуга „подобрени битови условия“ за предродилна зала и с получаването на заплащане за „подобрени битови условия“ в помещение извън предвидените в чл. 24а, ал. 1, т. 1 от наредбата, лечебното заведение е получило доплащане за заплатена от касата медицинска дейност (раждане), с което е нарушило условията и реда за оказване на медицинската помощ по НРД. Съответно сумите, платени от пациентките по ИБР №№ 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023, са неправомерно получени от лечебното заведение за платена от касата медицинска дейност. Ето защо изводите на административния орган за извършено нарушение по чл. 30 от НРД, вр. чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, са правилни и в съответствие с приложимите норми на НРД, ЗЗО и наредбата. Предвид липсата на правно уредена възможност за лечебното заведение да получава доплащане за допълнителни услуги, свързани с подобрени битови условия в помещенията, използвани за оказване на медицинска помощ, извън изрично уредените хипотези на чл. 24а от наредбата, безпредметно е произнасянето по наведените твърдения за разлика между описаното в протокола от проверката и в експертизата оборудване на въпросните предродилни зали, липсата или наличието на предродилна зала на ІV и на VІІ етаж, и момента на издаване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилното отделение. Що се отнася до размера на наложените санкции

съдът счита, че санкциите в размер на 350 лева за всяко от нарушенията по т. 2-5 от заповедта са определени неправилно. Чл. 455, ал. 3 от НРД също предвижда диапазон на санкциите за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ от 200 до 500 лева. Размерът на наложените санкции в средния размер за съответното нарушение – 350 лева – е обоснован със същите

мотиви на административния орган – с „тежестта на деянието“, без да е уточнена каква е тя и как се съпоставя с тежестта на останалите деяния от същия вид, както и с незаконосъобразността на получаване на заплащане от ЗОЛ за допълнително поискана услуга – тоест с факта, че извършеното от лечебното заведение е съставомерно по чл. 455, ал. 3 от НРД. Ето защо, по посочените по-горе във връзка с т. 1 от обжалваната заповед съображения, наложените санкции по т. 2—5 от заповедта следва да се намалят до минимума в посочената разпоредба, или 200 лева всяка. При този изход от производството и предвид направените от двете страни искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, разпределението на отговорността за разноски следва да се извърши при съотношение 57,14 % за ответника и 42,86 % за жалбоподателя. Претендираните разноски на жалбоподателя са в размер на 1128,86 лева, юрисконсултското възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, изр. второ от ГПК и чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, е 100 лева. Съответно на жалбоподателя се следват 483,83 лева, а на ответника – 57,14 лева, като след прихващане

ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 426,72 лева. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от Административнопроцесуалния кодекс,

Административен съд – Варна, ІІІ състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба от Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 000090065, Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, както следва: Намалява размера на наложената по т. 1 от заповедта финансова неустойка на основание чл. 457, ал. 3 от НРД от 350 (Триста и петдесет) на 200 (Двеста) лева. Намалява размера на всяка от наложените по т. 2, 3, 4 и 5 от заповедта финансови неустойки на основание чл. 455, ал. 3 от НРД от 350 (Триста и петдесет) на 200 (Двеста) лева. ОСЪЖДА Районната здравно осигурителна каса да заплати на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 000090065, сумата 426,72 (Четиристотин двадесет и шест цяло и седемдесет и две ст.) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния

административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия :

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: рзок)