Решение № 6013/27.12.2011 АД № 5497/2011 АССГ

РЕШЕНИЕ № 6013/27.12.2011 АД № 5497/2011 АССГ Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Решение № 6013 от 27.12.2011г. , Административен съд - София-град, Второ отделение 33 състав, адм. дело № 5497/2011г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Жалбоподател: Делото е образувано по жалбата на Емил Йорданов Шалдъров против писмо изх. № 1754/31.05.2011 г. на заместник-ректора по СДО и УБК на Медицинския университет - София. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт , поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на процесуалния правила и на материалния закон. Обосновават се съображения за неприложимост на цитирания в писмото на заместник-министъра на здравеопазването § 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването. Твърди се, че обективирания в оспореното писмо отказ противоречи на Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри /обн. ДВ бр. 7/25.01.1974 г., отм. с Наредба № 11/06.06.1994 г./, действала към момента на започване на специализацията му през 1987 г. и на действащата към настоящия момент Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /в сила от 01.01.2007 г./, в които подзаконови нормативни актове не е определен срок за явяване на държавен изпит. Моли съда да постанови решение, с което да задължи ректора на Медицинския университет – С. да го допусне до държавен изпит. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответник: Заместник-ректора по СДО и УБК на Медицинския университет – С. не изразява становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на жалбоподателя и съобрази законосъобразността на оспорения административен акт , намира жалбата за ДОПУСТИМА по следните съображения:

В оспореното в настоящото съдебно производство писмо, издадено от заместник-ректора по СДО и УБК на Медицинския университет – С. имплицитно е обективирано волеизявление за отказ за допускане на жалбоподателя до държавен изпит за специалност „педиатрия” през декемврийската изпитна сесия на 2011 г. Според легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК индивидуален административен акт е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен за това със закон орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Оспореното волеизявление за отказ , макар и не изрично изразено, е волеизявление на административен орган , с което се засягат права и законни интереси на неговия адресат, което го определя като административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК. С оглед на това, жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на индивидуален административен акт с негативни правни последици в неговата правна сфера. Предвид липсата на доказателства за датата на съобщаване на административния акт на Е. Й. Ш., настоящият съдебен състав приема жалбата за подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред административния орган е започнало въз основа на постъпило от Е. Й. Ш. заявление от 26.01.2011 г. за допускане до държавен изпит за специалност „педиатрия”. Върху заявлението е поставена резолюция „да” с дата 15.02.2011 г. На 04.05.2011 г. е подадена молба от жалбоподателя за отлагане на изпита, поради заболяване. По повод тази молба е изпратено запитване до заместник-министъра на здравеопазването за допускане на д-р Ш. до изпит през декемврийската сесия на 2011 г. На това запитване /вх. № 21-00-205/10.05.2011 г. на МЗ/ е изпратено писмо до заместник-ректора по СДО и УБК при Медицинския университет - С., в което е посочено, че съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването срокът за явяване на държавен изпит е изтекъл през месец юли 2009 г. Това писмо е изпратено на Е. Ш. в отговор на отправеното от него запитване за допускане до държавен изпит за декемврийската сесия на 2011 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящия съд прави следните правни изводи:

Действащата към момента на издаване на оспорения отказ Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, в чл. 32, ал. 1 посочва, че за допускане до държавен изпит специализантите подават молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение. По аргумент от тази разпоредба, компетентен да се произнесе по подадените молби за допускане на държавен изпит е съответният ръководител на висшето училище. В случая, жалбоподателят е записан за обучение в Медицинския университет - С., поради което и компетентен да се произнесе по неговата молба е ректорът на университета. По делото липсват доказателства той да е делегирал тези си правомощия на издателя на оспорения отказ , а именно на заместник- ректора по СДО и УБК. Наличието на изрична заповед за делегиране на правомощията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г. обаче е без правно значение, предвид липсата на законова възможност за предоставяне на правомощия по делегация на друго длъжностно лице от Медицинския университет – С.. С оглед на така изложените доводи, настоящият съдебен състав намира, че оспорения отказ е издаден от некомпетентен орган, което обуславя извод за неговата нищожност.

На следващо място, като индивидуален административен акт , отказът следва да съответства на общите изисквания за форма, очертани изрично в нормата на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. В настоящия случай, административният акт , освен че не е наименуван, съгласно т. 2 от чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение та АПК, той не съдържа и разпоредителна част, в която да бъдат определени правата или задълженията на неговите адресати. За съдържащия се в него отказ за допускане до държавен изпит се съди само въз основа на приложената по делото административна преписка, в частност отправеното от жалбоподателя искане за отлагане на изпита, поради заболяване. Не на последно място следва да се отбележи, че оспорения административен акт е постановен и при пълна липса на мотиви. Липсва излагане както на фактическите, така и на правните основания за неговото издаване. Дори и да се приеме, че мотивите се съдържат в писмото на заместник-министъра на образованието, спрямо които е налице изрично позоваване, то това не би могло до доведе до саниране на порока немотивираност, предвид липсата на фактически основания за постановяване на оспорения отказ . Липсва излагане на конкретните факти и обстоятелства по отношение на Е. Ш., които да дадат основание за прилагане на визираните от заместник-министъра на здравеопазването правни норми. Така констатираните нарушения на изискванията за форма на административния акт поставят съда в невъзможност да упражни своя контрол за законосъобразност, като извърши проверка за правилно прилагане на материалния закон, съобразно установените в конкретния случай фактически основания и съставлява основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.

Не на последно място за пълнота на изложеното следва изрично да се отбележи и неправилното прилагане на материалния закон от страна на заместник-министъра на здравеопазването, обективирано в писмото , на което изрично се позовава заместник-ректора на Медицинския университет-С.. Това е така, тъй като нормата на § 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, освен, че е неприложима в конкретния случай, то същата е и отменена с действащата към момента Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /в сила от 01.01.2007 г./. Видно от събраните по доказателства, в частност Книжка на специализанта, Е. Й. Ш. е започнал специализация през 1987 г., когато е в сила Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри /обн. ДВ бр. 7/25.01.1974 г., отм. с Наредба № 11/06.06.1994 г./. В тази наредба не е определен краен срок за явяване на държавен изпит за специализантите. Такъв срок не е определен и в действащата към момента Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /в сила от 01.01.2007 г./. Следователно, с отмяната на § 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването е отменен и срокът за явяване на държавен изпит. Като се е позовал на тази неприложима правна норма, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт , който следва да бъде отменен.

С оглед изложените доводи за отмяна на оспорения отказ на заместник-ректора на Медицинския университет – С., на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено.

Предвид изложените съображения, Административен съд София-град, Второ отделение, 33 - ти състав, на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен отказа на заместник-ректора по СДО и УБК на Медицинския университет-С., обективиран в писмо изх. № 1754/31.05.2011 г. , за допускане на Е. Й. Ш. до държавен изпит за придобиване на специалност „педиатрия”.

ИЗПРАЩА административната преписка на ректора на Медицинския университет – С. за произнасяне по молбата на Е. Й. Ш. за допускане до държавен изпит за придобиване на специалност „педиатрия”, съобразно мотивната част на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Медицинския университет - С. да заплати на Е. Й. Ш. с постоянен адрес разноски по делото в размер на 310 /триста и десет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, Тричленен състав в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.