- Страни: Ищец (едноличен търговец - лекар) срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от Директор на РЗОК-Русе
- Предмет на спора: Иск за обезщетение по чл.1, ал.1, предл.1 ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни индивидуални административни актове (наложени финансови санкции), чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП(отм.) с влезли в сила съдебни решения
- Ключови моменти: Наличие на влезли в сила съдебни решения, които отменят като незаконосъобразни индивидуални административни актове (писма за налагане на финансови санкции) на Директора на РЗОК-Русе; Установени материални (320 лв. санкции) и неимуществени вреди (психическо напрежение, депресия, разконцентрация, загуба на апетит, нарушен сън, уронване на престиж и загуба на пациенти) за ищеца; Нарушения при провеждане на контролните проверки от служители на РЗОК-Русе (неприлагане на писмени декларации, създаване на напрегната атмосфера, възникване на спорове)
- Решение: Съдът приема, че е "безспорно налице" първата хипотеза за отговорност на администрацията по чл.1, ал.1, предл.1 ЗОДОВ, което предполага уважаване на иска за обезщетение за вреди
РЕШЕНИЕ №/ 26.01.2012 АД № 30/2011 АС Русе
"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "
"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "
"Безспорно е, че в случая е налице първата от хипотезите по цитирания текст на чл.1, ал.1, предл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП(отм.) с влезли в сила съдебни решения." Решение от 26.01.2012г.,Административен съд- Русе,адм.д. № 30 по описа за 2011г."
"Безспорно е..."
"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "Безспорно е, че в случая е налице първата от хипотезите по цитирания текст на чл.1, ал.1, предл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП(отм.) с влезли в сила съдебни решения." Решение от 26.01.2012г.,Административен съд- Русе,адм.д. № 30 по описа за 2011г."
"Безспорно е, че в случая е налице първата от хипотезите по цитирания текст на чл.1, ал.1, предл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП(отм.) с влезли в сила съдебни решения." Решение от 26.01.2012г.,Административен съд- Русе,адм.д. № 30 по описа за 2011г.
По допустимостта на
По съществото на спора
Ищецът е бил вписан в нарочния регистър при Окръжен съд-Русе с решение по ф.д.№372 по описа за 2000 год. (л.19 от делото), както и в регистъра на лечебните заведения при Районен център по здравеопазване (л.135-137 от делото). За периодите на 2002, 2003 и 2005 год. между него и НЗОК, представлявана от Директор на РЗОК-Русе са били подписани договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ – вж. заверени преписи от договори №18-0317/26.04.2002 год.(л.22-25 от делото), № 18-0411/12.05.2003 г. (л.27-31) и №18-0456/14.06.2006 г.(л.34-39), както бе посочено по-горе, и в трите договора са отразени индивидуализиращи изпълнителя данни в т.ч. по регистрацията му като едноличен търговец и регистрацията на лечебното заведение.
Видно от доказателствата по приложеното досие на адм.д.№61 по описа на Окръжен съд-Русе за 2006 год., с решение №106 от 20.02.2006 г., влязло в сила на 14.03.2006 г., при повторно разглеждане след съдебен акт на касационната инстанция по адм.д.№8378/05 г. VІ о., е бил отменен индивидуален административен акт на Директора на РЗОК-Русе, писмо изх.№29-02-346 от 23.08.2002 год., с което на ищеца в качеството на изпълнител по договор за оказване на медицинска помощ били наложени две санкции от по 160 лв. за две нарушения, въз основа на констатации за установени нарушения във финансов протокол №2001 от 16.08.2002 год.
Проверката на лечебното заведение е била извършена на 16.08.2002 г. от две длъжностни лица от сектор “Финансов контрол” на отдел “Контрол на ИМСП” при РЗОК-Русе по повод жалба 08.08.2002 г. Във финансовия протокол са отправени и предписания до изпълнителя на медицинска помощ с определен 30-дневен срок за изпълнение – да се раздадат здравно-осигурителни книжки на лицата от листата на ищеца. На 16.09.2002 год. бил извършен контрол за изпълнение на тези предписания, като във финансов констативен протокол №2037 (л.48 от делото) е записано, че те са били спазени.
Жалбата на ищеца против цитирания акт-писмо, е с вх.№29-02-346 от 04.09.2002 год.(л.4 от адм.д.№388/2004 г. на РОС). Във връзка с писмо от Окръжен съд-Русе, жалбата и досието по издадения акт по първоначално И по трите цитирани съдебни производства при обжалване на административните актове, ищецът не е ангажирал адвокат за процесуално представителство и се е явявал лично в проведените съдебни заседания.
Ищецът представя писмени доказателства за обстоятелствата по сключването на индивидуалния договор за 2005 год., но последните не са част от фактите, относими към приключилите производства по издаване и отмяна на процесните три административни акта.
Ищецът сочи доказателства за качеството на работата му като лекар - препоръка от Началник отдел в Община-Русе за съвестно и точно изпълнение на служебни задължения при работа по трудов договор в Селска здравна служба - Мартен в периода 10.11.1998 г. – 01.07.2000 год. (л.88 от делото) и писмо от Районна колегия на Български лекарски съюз №508 от 29.04.2011 год., с което е уведомен, че за 10 – годишен период до 2008 год. в колегията не са били регистрирани постъпили жалби от пациенти или друг лекар относно медицинската му дейност (л.211 от делото).
С решение №25 от 10.03.2005 год. по гр.д.№4446 по описа на РРС за 2004 год., влязло в сила на 08.04.20005 г. (л.57-58 от делото), ответната страна е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 320 лв., дължима за м.август 2002 год. ведно с изтекла лихва за забава до предявяване на иска, законна лихва и деловодни разноски. В решаващите мотиви за постановеното решение съдът е изложил съображения, че поради обжалване на акта, с който са му наложени финансови неустойки в общ размер на 320 лв., не е налице ликвидно и изискуемо вземане на касата за настъпване ефекта на прихващане между дължимата на ищеца сума от 711, 26 лв. по фактура за м.август 2002 със сумата по санкциите.
По делото са представени доказателства и от двете страни – списъци (л.66, 297, 298 от делото) и справки от ответната страна-2 бр. (л.347-358 от делото) за избор на общопрактикуващ лекар, от които е видно, че пациенти на ищеца действително са променяли избора си, като от пациентската му листа за 2004 г. са заличени над 40 пациенти.
Посоченият от ищеца свидетел - негова майка, която е работила в кабинета на практиката в целия период от 2000 г. до 2008 г., сочи, че до започналите през 2002 год. проверки синът й бил спокоен човек, ползвал се с уважение на пациенти и колеги. След като започнали проверките на практиката, поради действията на служителите на РЗОК и предприетите от ищеца действия по оспорване, както на основателността на констатациите, така и за съдебно обжалване на актовете, с които му били наложени финансовите санкции, той станал неспокоен, бил под постоянно напрежение, депресиран, разконцентриран, затворил се в себе си, прекъснал контакти с близки и приятели. Цялото това психическо напрежение се било отразило върху здравето му, загубил апетит, той видимо бил отслабнал, сънят му бил нарушен. Психическото му състояние се отразявало и на самата нея поради опасенията й, че може да допусне лекарска грешка. Изнася много подробни сведения въз основа на предварителни писмени бележки, следващи изложението в обстоятелствената част на исковата молба, за начина, по който са протичали 3-те проверки от служителите на РЗОК-Русе, създаването на напрегната за ищеца атмосфера при тези проверки, при които винаги са възниквали спорове с проверяващите във връзка с разписаните в договорите за оказване на медицинска помощ задължения на изпълнителя и правомощията на контрольорите и поради отказа им да приемат неговите аргументи. Изнася данни, че в деня на проверката на 16.08.2002 г. служителите на РЗОК-Русе са извикали бивши пациенти на ищеца да подават декларации дали са получили здравно-осигурителните си книжки, като посочва името на Д. М. и дъщерята на С. и А. Р. (л.323, р.18-20 отдолу). Писмени декларации от такива лица не са приложени към преписката по издаване на административния акт от 23.08.2002 г., предмет на адм.д.№61/2006 г. на РОС.
Твърди, че проверките са отнемали цялото работно време на лекаря, което лишавало пациенти на ищеца от възможност да бъдат приети и обслужени в кабинета, като въз основа на писмените си бележки, приложени към съдебния протокол, посочва и конкретни имена и възраст на пациенти. Всичките тези проверки били правени в работното време за прием на пациенти, като изразява мнение, че са една от причините за злепоставянето на ищеца. Последното пък счита, че е и причина за отписване от неговата пациентска листа, което ищецът преживял тежко, като психически удар, защото тези отписвания не били по вина на лекаря. Твърди, че при отсъствията на ищеца от кабинета във връзка с провеждане на съдебни заседания по обжалване на актовете, недоволните пациенти, явили се в този ден - само на 13.02.2006 г. около 25 човека, също заявявали, че са недоволни от отсъствието му и че ще сменят личния си лекар, което и предприемали лицата, които тя поименно сочи. Ищецът бил принуден да поеме сам защитата си пред съда, защото трима адвокати му отказали с мотива, че не се занимават с този род дела. Намаляването на пациенти е имало и отражение върху размера на заплащаните от касата суми.
Твърди, че след проверката за здравно-осигурителните книжки, при която служителите са потърсили съдействие и намеса от полицейски служители от Мартен, са й задавали въпроси и хора от населеното място, и техни съседи от жилищния блок в Русе, дали докторът криел книжки. През 2003г. -2004 г. била в лекарския кабинет на ищеца, когато се обадил д-р Д., председател на районната колегия на БЛС, пред която постъпило оплакване от РЗОК за нераздадени здравно-осигурителни книжки. Отношенията с този лекар и неговото семейство твърди, че са се влошили след санкцията за профилактичен преглед на хоспитализирания пациент Г. П.. Изнася данни за злепоставянето на ищеца по този случай, тъй като роднина на пациента го обвинила, при посещение в кабинета, за състоянието на депресия на П., причинено от няколкото обаждания по телефона от РЗОК и това било направено в присъствие на чакащи в коридора хора. Пресъздава изявленията на д-р В. Г. след неприятни срещи с директора на РЗОК.
Свидетелства за разговор през есента на 2003 г., в двора на болницата между ищеца и негова колежка, при който станало ясно, че по време на съвместно заседание на представители на центъра по здравеопазване, РЗОК, ХЕИ и други, общо около 15 души, на което лекарката присъствала, директорът на РЗОК-Русе отправил обидни квалификации за работата на ищеца и съобщил, че възпрепятствал проверките на контрольорите – л.324, р.1-5 отгоре. След този разговор синът й не бил на себе си, дни наред. Ищецът бил напрегнат и депресиран и след статията във в-к “Бряг” от 2005 год. (цитирана по-горе). Във връзка с направен отвод на представителя на прокуратурата от участие по адм.д.№163, по описа на настоящия съд за 2011 г., разпределено на настоящия състав и по настоящото е приложен препис от протокол на проведеното на 27.09.2011 год. съдебно заседание по гр.д.№ 11431 по описа на РРС за 2010 г. (л.369-376). От доклада на съда по това дело става ясно, че ищецът е предявил иск за обезщетение срещу Прокуратурата на Р България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, заради прекратено наказателно производство, предмет на сл.д.№188/2005 г., по което ищецът бил привлечен като обвиняем на 26.07.2005 г., а постановлението за прекратяване на Първоначално, обективно съединените претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни.
Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай се претендира обезщетение от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на органи на НЗОК. За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следните три кумулативно предвидени в закона положителни предпоставки: 1. Незаконосъобразни актове, отменени по съответен ред, действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. Наличие на вреди от тях и 3. Причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните актове, действия и бездействия. Съгласно трайната съдебна практика в административното правораздаване, доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. В случая не е налице процесуална пречка по чл.8, ал.2 ЗОДОВ. 1. Претенциите са предявени при спазване изискването на чл.204, ал.1Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК.
Безспорно е, че в случая е налице първата от хипотезите по цитирания текст на чл.1, ал.1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване, предл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП(отм.) с влезли в сила съдебни решения. В обстоятелствената част и в петитума на исковата си молба, ищецът навежда доводи и прави искане за присъждане на обезщетение, дължимо и поради действия и бездействия на длъжностни лица от РЗОК-Русе в рамките на “целия Административно-наказателен процес” по издаването на трите акта, с които са му наложени санкции. Така очертаните действия и бездействия са част от регламентираното от закона производство за издаване на крайния административен акт. Незаконосъобразността им се преценява при оспорването на този краен акт и при проверка за спазване на форма, съдържание на акта, на административно-производствени правила и материалния закон, поради което и те не се числят към онези фактически действия или бездействия, обхванати от нормата на чл.1, ал.1, предл.2 и 3 ЗОДОВ, чиято незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен иска за обезвреда съгласно чл.204, ал.4Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК. В исковата молба липсва петитум за присъждане на обезщетение от незаконосъобразни фактически действия и бездействия извън процеса по издаване на трите акта, поради което съдът намира, че не е сезиран с претенции, основани на разпоредбите на чл.1, ал.1, предл.2 и 3 ЗОДОВ, по които да дължи произнасяне, включително и с оглед направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, преценено в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004 г. ОСГК на ВКС.
2. Очертана е и втората от предпоставките за присъждане на обезщетение – наличие на вреди. В настоящия случай те са определени като неимуществени. За настъпването на тези вреди, изразили се като чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца – отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти се съди от разпита на допуснатия свидетел с лични и непосредствени впечатления, чиито показания за тези обстоятелства са необорени от други доказателства по делото. За злепоставянето пред колеги – лекари, в показанията се съдържат конкретни данни за д-р Дачев и семейството му след проверката от 19.11.2004 г. и съставен втори акт, а данните за изявления на Директор на РЗОК-Русе на съвместно заседание на здравни учреждения относно възпрепятстване на проверки следва да бъдат преценени към обстоятелствата по първия съставен акт от 2002 год. Данните по делото сочат, че обстоятелствата по издаване на отменения административен акт - писмо изх.№29-02-346 от 23.08.2002 г., предмет на адм.д. №61/06 г. , са могли да достигнат до знанието на по-широк кръг лица предвид намесата на полицейски органи, попълването на декларации от пациенти и изпълнение на задължителните предписания на контролните органи за раздаване на книжки. Всички негативни преживявания на ищеца несъмнено представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
3. За наличието на причинна връзка между понесените вреди и издадените незаконосъобразни актове, данните се съдържат в гласните и писмени доказателства, които сочат наличието на такава връзка. С оглед разписаното в чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК правило, при преценката на гласните доказателства следва да се съобрази, че свидетелят излага подробно въз основа на предварително изготвените си бележки, факти, осъществени преди години и не си спомня други, настъпили значително по-късно. В показанията си пред общия граждански съд, свързва отписването на над 75 бр. пациенти от листата на общопрактикуващия лекар за 2005 год., с факта на неоснователното наказателно преследване и оповестяването на този факт в местен вестник, от м.юни 2005 г. При това положение се налага извод, че за отпадането на пациенти от листата през 2005 год. не е налице причинна връзка единствено и само с отменените по силата на съдебни решения административни актове.
Определянето размера на дължимите обезщетения за обезвреда по справедливост се извършва съгласно общия критерий на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД с оглед нормите на чл.203, ал.2Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК вр.§1 ЗР на ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че наложените санкции и в трите случая, са във връзка с изпълнение на договорни отношения и те не са лишили ищеца от възможността да упражнява професията си в процесния период. Тези санкции са с по-нисък интензитет на засягане личната сфера в сравнение с тежестта на процедурата и последиците от наказателно преследване. При съобразяване на обстоятелствата по първата претенция, става ясно, че жалбата на ищеца против първия административен акт от 23.08.2002 г. не била изпратена в съда за време от 1 г. и 7 месеца, както е посочено по-горе този случай бил получил по-голяма гласност поради наличието на жалба до РЗОК, изискване на декларации от двама пациенти, намеса на полицейски органи, цитиране на случая пред лекари, проведено производство пред общия граждански съд. За репариране на неимуществените вреди по тази претенция съдът счита, че обезщетението следва да се определи в размер на 4 000 лв., а искът в останалата му част до предявените 10 750 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно размера на обезщетение по втората претенция следва да се съобрази, че случаят се отнася за санкция в значителен размер, но до по-ограничен кръг лица, поради което засяга в по-ниска степен личната сфера на ищеца. Размерът на обезщетение по втория от обективно съединените искове следва да се определи на 1 500 лв., а в останалата част до 2 625 лв. да се отхвърли като неоснователен. По отношение размера на претенцията по третия иск се налага извод, че проверката за намерените и иззети лекарствени средства с изтекъл срок на годност е засегнала в най-ниска степен интересите на ищеца в сравнение с предходните два случая, а и размера на санкцията по третия отменен акт е в нисък размер. Ето защо обезщетението следва да се определи от 500 лв.
На страните се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлена част по трите претенции, като съгласно актуална справка (л.341 от делото) направените от ищеца разноски възлизат на 90,37, от които съобразно уважените размери му се дължат 36,82 лв., а на ответната страна съобразно отхвърлената част по трите претенции и в съответствие с чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 599 лв. като възнаграждение за юрисконсулт, предвид което на ответната страна се дължат разноски в размер на 536,18 лв.
Водим от горното, съдът Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - София да заплати на В.Д.Г. ***, ЕГН **********, сумата 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ от отменен административен акт - писмо изх.№ 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК-Русе ведно със законната лихва, считано от 14.03.2006 год. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до предявения размер от 10 750 лв.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - София да заплати на В.Д.Г. ***, ЕГН **********, сумата 1 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед №РД-09-26 от 10.01.2005 г. на Директора на РЗОК-Русе ведно със законната лихва, считано от 05.05.2006 год. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до предявения размер от 2 625 лв.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - София да заплати на В.Д.Г. ***, ЕГН **********, сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед №РД-09-1096 от 31.08.2005 г. на Директора на РЗОК-Русе ведно със законната лихва, считано от 09.03.2006 год. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до предявения размер от 1 350 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на Национална здравноосигурителна каса –София сумата 563,18 лв. разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Свързани документи: Решение №"15209 по а.д. 7308/12 ВАС
