Определение № 11103/30.08.2012 АД № 7690/2012 ВАС - Петчленен

Определение № 11103/30.08.2012 АД № 7690/2012 ВАС - Петчленен

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ

"Безспорно е вярно също, че съгласно чл." Определение № 11103 от 30.08.2012, ВАС - Петчленен състав - II колегия, по адм.

"Безспорно е вярно също, че съгласно чл." Определение № 11103 от 30.08.2012, ВАС - Петчленен състав - II колегия, по адм.

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ

"Безспорно е вярно също, че съгласно чл." Определение № 11103 от 30.08.2012, ВАС - Петчленен състав - II колегия, по адм.

"Безспорно е вярно също, че съгласно чл." Определение № 11103 от 30.08.2012, ВАС - Петчленен състав - II колегия, по адм. дело № 7690/2012.05.2011г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7274/2010г., с което е отменен отказ, №92-Ф-92 от 27.08.2010г. на заместник-министъра на здравеопазването по молба на сдружение „Български пациентски форум“.

Жалбоподател:

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Съдът неправилно приел касационната жалба за недопустима, тъй като страна в първоинстанционното съдебно производство бил заместник-министъра на здравеопазването. Не отчел, че заместник-министъра, с оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), не е самостоятелен орган на изпълнителната власт. Съгласно чл. 26 ЗА заместник-министърът само подпомага министъра при осъществяване на неговите правомощия. Сочи, че с оглед на тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на Върховния административен съд, възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения едно от които е, че никой не може да делегира правомощия, които закона определя като изрична компетентност на съответния орган, каквито са правомощията по чл.86б, ал. 3Чл. 86б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия: 1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания; 2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна. (2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура. (3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да: 1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите; 2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки. (4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК. от Закона за здравето (ЗЗ). Наред с това в тълкувателното решение изрично се подчертавало, че делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се лишава от тях въобще. Сочи, че съгласно чл. 42 ЗА министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка общото ръководство на което се осъществява от съответния министър или овластено от него длъжностно лице. Тъй като с решението се осъжда Министерството на здравеопазването да заплати разноските по делото е налице правен интерес от подаване на жалбата. Сочи, че заместник-министърът може да представлява министерството само в случаите на овластяване, каквото в настоящия случай не е налице. Моли съда да отмени обжалваното определение. Частният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Боряна Зидарова.

Ответник:

Ответникът по частната жалба – „Федерация български пациентски форум“, не взема становище.

Мотиви:

Върховният административен съд, счита частната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 230Чл. 230. ⚖️ Практика (33) Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Съдържание на частната жалба АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът приел от фактическа страна, че е сезиран с касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването, срещу решение №2370 от 16.05.2011г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №7274/2010г. С обжалваното решение бил отменен отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по молба на сдружение „Федерация български пациентски форум“. Страна в първоинстанционното производство бил издателят на административен акт –заместник-министъра на здравеопазването, комуто законосъобразно били делегирани правомощия за издаване на актове от характера на обжалвания. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че касационната жалба е подадена от лице, което не е било странна в съдебното производство. На основание на тези фактически и правни изводи съдът приел, че касационната жалба е подадена от лице, спрямо което не са налице условията на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и прекратил съдебното производство. Този извод на съда е законосъобразен.

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че:

1. Със заповед №РД-15-1217 от 12.05.2010г., издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗА, министърът на здравеопазването определил функциите на заместник-министър Гергана Павлова.

2. В раздел І, т.1, 5 и 6 и в раздел ІІ, т. 8, 11 и 12 на заповедта на заместник-министъра било възложено взаимодействието със съсловните, научните и пациентските организации в системата на здравеопазването в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, функциите по координация и контрол върху дейностите в областта на лекарствената политика, включително осигуряване на лекарствени продукти за лечебни заведения, извършване на проверки, издаване на заповеди за извършване на проверки, свързани с лекарствената политика и по изпълнение на изброените дейности, а така също и да подписва свързаната кореспонденция.

3. Сдружение „Федерация български пациентски форум“ със седем писма, заведени под един и същ вх. №92-Ф-92 от 24.08.2010г., информирало на основание чл. 86б, ал. 3, т. 1Чл. 86б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия: 1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания; 2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна. (2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура. (3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да: 1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите; 2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки. (4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК. ЗЗ министъра на здравеопазването за получени сигнали от пациенти за липса на конкретен препарат за онкологично болни.

4. С писмо, изх. №92-Ф-92 от 27.08.2010г. заместник министъра уведомил сдружението за разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 Закона за достъп до обществената информация, както и че исканата информация може да бъде предоставена единствено от лекуващия лекар на пациента.

5. Този отказ бил оспорен пред съда и в съдебното производство съдът конституирал като страни заместник-министъра и сдружението.

6. Първоинстанционното съдебно производство протекло именно между тези страни и именно акта на ответника съдът отменил.

7. Касационната жалба е подадена от министъра на здравеопазването.

При така установените безспорно факти спора по делото е за правото на министъра на здравеопазването да подаде касационната жалба. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК категорично дефинира кой има право да обжалва съдебното решение – това е страната по делото, за която то е неблагоприятно. Министърът на здравеопазването не е бил страна в първоинстанционното производство. С оглед на това законосъобразно съдът прекратил касационното съдебно производство – бил е сезиран с касационна жалба от ненадлежна стана. Вярно е, че чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК дава право на лица, които не са участвали в съдебното производство, но спрямо тях решението има сила да подадат касационна жалба, но настоящия случай не е такъв. Твърденията на частния жалбоподател налагат изрично съдът да разграничи компетентността на административния орган да реши даден материалноправен въпрос от правото му на делегиране, видовете компетентността на органа – по закон и по делегиране, както и правата на делегиращия орган по отношение на делегираната компетентност. Безспорно е, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗА именно министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който ръководи министерството. Безспорно е вярно също, че съгласно чл. 26, ал. 1Чл. 26. ⚖️ Практика (22) (1 ) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на АПК заместник-министъра подпомага министъра при упражняване на неговата компетентност. По принцип компетентността е властта - правото и задължението, предоставени от държавата на дадения административен орган, да решава определен материалноправен въпрос. Именно защото е не само право, а и задължение компетентността не може да се прехвърля, без да е налице изрична законова възможност за това. Но тогава, когато в изпълнение на своята обща компетентност по чл. 25 ЗА и на изричната законова разпоредба, която допуска делегиране на компетентността относно конкретния вид административни материални правоотношения, министърът разпредели и следователно преотстъпи възложената му по закон компетентност на заместник-министъра той го оправомощава от този момент да упражнява тази компетентност. Щом е надлежно оправомощен именно заместник-министърът е органът, който компетентно може и е длъжен да упражни властта и да реши съответния материалноправен въпрос. А щом той е административният орган, оправомощен да регулира материалното правоотношение и следователно да издаде съответния административен акт именно той, по силата на чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните АПК, е страна в съдебното производство. Няма спор, че министърът винаги може да оттегли делегирането, но до тогава, до когато не е сторил това надлежно – с писмен акт, така, както е делегирал правомощията, компетентността е на заместник-министъра. Противното би значело да се допусне правна несигурност относно това, кой е компетентния орган. А такава съществена несигурност относно това кой упражнява правата на държавата в дадената сфера правовата държава не може да допусне. Във всеки един момент трябва да е ясно кой е отговорен за управлението на конкретния вид административни материални правоотношения. По принцип е възможно, когато заместник министърът е бил страна в съдебното производство министърът да подаде касационна жалба, но това е само в хипотезата, когато министърът е оттеглил делегирането в хода на съдебното производство. Само тогава, с оглед на разпоредбата на чл. 153, ал. 3Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните АПК, той ще може да встъпи в правата на страната по делото – заместник министъра, и вече в качеството си на страна да подаде касационна жалба. Настоящият случай не е такъв. Що се отнася до твърдението на частния жалбоподател, че никой не може да делегира права, които няма, то безспорно е абсолютно вярно. Но ако частният жалбоподател твърди, че не е имал правото да делегира компетентността си на заместник министъра следва, че издадения от заместник министъра акт е нищожен. Щом е нищожен, то на още по-голямо основание министърът трябва да се произнесе по искането на сдружението – нещо, което на практика постановява първоинстанционния съд. Това признание на министъра автоматично прави касационната жалба и лишена от правен интерес, което е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство. Неоснователен е и довода на частния жалбоподател свързан с представителната власт на министъра по отношение на юридическото лице – Министерство на здравеопазването. Фактът, че Министерството на здравеопазването е осъдено за заплати направените по делото разноски не го превръща в страна по материалното административно правоотношение. Това осъждане министерството понася по силата на изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК. Административният орган няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон. Административният орган няма гражданска, а само административна правосубектност и именно поради това осъждането за дължимите разноски е на юридическото лице, а не на административния орган. Това осъждане не превръща юридическото лице в страна по смисъла на чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните АПК, поради което и не му дава право на касационна жалба по смисъла на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК. Видно от изложеното доводите на частния жалбоподател са неоснователни, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

РЕШЕНИЕ:

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна АПК Върховният административен съд Определи:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.05.2012г. на Върховен административен съд, постановено по административно дело №9667/2011г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Свързани документи: Протокол от 16.05.12 по а.д. 9667/11 ВАС Решение № 2370 по а.д. 7274/10 АССГ